Ако може да се направи някаква осреднена портретна характеристика на българина според досега му с дигиталния свят, той ще изглежда приблизително така: има бърз интернет вкъщи, защото живее в големия град, а не на село. Но го използва предимно за видеоразговори през скайп и нито веднъж не си е купил нещо през интернет. Изпитва страх от интернет банкирането и онлайн разплащанията, свеждайки общуването със световната мрежа до размяна на имейли. Но не си пише с държавната администрация, защото тя по принцип не познава и не признава имейла.

Предпоследни в ЕС

Изходните данни за този портрет са в последния доклад на Европейската комисия DESI (Digital Economy and Society Index), разпространен наскоро. От десетина години насам този индекс, създаден от Главна дирекция „Съобщения“ на Еврокомисията (ЕК) отбелязва напредъка в т.нар. „дигитална икономика“.

Според последното му издание, опиращо се главно на данни до края на 2015 г., България е на предпоследно място в ЕС по навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото, оставяйки след себе си само Румъния и е изпреварена от Гърция, която има почти същите като нашите резултати.

DESI е сложен съставен индекс с пет основни области: свързаност, човешки капитал, използване на интернет, внедряване на цифрови технологии и публични цифрови услуги. По някои от тях страната ни отбелязва минимален напредък в сравнение с миналогодишния DESI-индекс, но по повечето има влошаване. В крайна сметка резултатът ни е под средния за ЕС.

Както може да се очаква, темата свързаност не е чак такъв голям проблем за България, тъй като 72% от домакинствата у нас имат достъп до високоскоростен широколентов интернет, което е приблизително средното за ЕС ниво. Но това се отнася само до градовете. Въпреки многогодишните усилия и хвърлените средства страната не успява да покрие с такава мрежа селските и отдалечените райони. Вероятно този резултат няма да се подобри и догодина, въпреки че и трите мобилни оператори вече пуснаха бърз интернет. Сигналът му засега покрива само населените места с над 5000 жители или поне такава е обявената цел.

1,9% от заетите – с ИТ професии

Далеч по-лошо е положението, когато се види за какво използват интернет жителите на градовете. Едва 31% от българското население има основни умения в тази област, като например изпращане на имейл, инсталация на нови програми или устройства и др. Според предишното издание на DESI такива умения са имали 34% от българите, т.е. ситуацията се е влошила.

Положението е не е по-розово и в областта „човешки капитал“, която измерва каква част от населението професионално се занимава с ИТ. Въпреки образа на страна - център за ИТ бизнеса, който се опитваме да си изградим, едва 1,9% от заетите се занимават с такива професии, което ни поставя на 27-мо място в ЕС по този показател. Предишната година този показател е бил 2,3%, което означава, че общият брой на заетите в България се повишава по-бързо, отколкото броят на заетите в ИТ сектора. Подобрил се е, но с малко, делът на обучаващите се в т.нар. STEM специалности (математика, информатика и технологии), като по този показател сме на 21-во място в ЕС.

Първенци по видеоразговори

Има един-единствен показател, по който България вече втора поредна година държи първенство в ЕС – употребата на видеоразговори. 82% от интернет потребителите масово водят видеоразговори в мрежата, докато средното за ЕС ниво е 37%. Като се има предвид коя е най-разпространената програма, позволяваща видеообмен, то очевидно мнозинството възрастни хора у нас могат да си пускат сами скайпа, за да разговарят с децата и внуците в чужбина.

Леко са се увеличили за една година и българите, ползващи социални мрежи. Представяме се добре и по използването на интернет за слушане на музика, гледане на филми и видеоигри. При тях резутатите ни поставят малко над средното ниво в ЕС. Повече от средноевропееца българинът следи новините в интернет – 70% срещу 68 на сто.
Докладът отбелязва, че средният българин има още доста да наваксва по отношение на онлайн банкирането и пазаруването онлайн. Там положението е почти същото както предната година. Според миналогодишния доклад едва 8,5% от интернет потребителите са посмели да ползват банкиране онлайн, което тогава ни постави на 27-мо място. Според сегашния доклад на мрежата за банкиране са се доверили малко повече – 9,4%, но мястото ни в ЕС по този показател пада на последното 28-мо място, напредъкът в останалите страни членки е далеч по-значителен.

Фирмите - зле в ЕС за облачните услуги

Нещата стават направо плачевни, когато се видят данните за интегрирането на дигиталните технологии в бизнеса. Ако предишната година само 27% от българските фирми са обменяли информация по електронен път и по този показател сме били на 21-во място, то за 2015 г. делът на тези фирми е намалял на 25% и сме паднали с едно място. Българските фирми са категорично на последно място в ЕС по използване на облачни услуги и вероятно собствениците им предпочитат да харчат пари за скъпи сървъри. На последно място сме и по внедряване на онлайн продажби, а едва 2,8% от компаниите ни имат онлайн продажби зад граница. Дори за онези, които използват тази възможност, тя носи едва 3,1% от приходите им.

Най-ниските резултати в индекса обаче не се дължат на гражданите или на бизнеса, а на държавата. Защото в областта „Публични цифрови услуги“ България е категорично на последно място в ЕС (предната година сме били на 26-то). Еврокомисията обръща внимание, че българската държава трябва да предоставя повече данни на гражданите и бизнеса онлайн. Ако през 2014 г. централните и местни власти са предоставили общо 215 различни видове е-данни на обществото, то миналата година те са паднали на 165, при средно за ЕС 351. На предпоследно място сме в съюза и по показателя процент на върнатите по електронен път отговори на държавната администрация спрямо общия брой отговори - 15% при средно 32 на сто.