2020 г. трябвало да почнат доставки на каспийски по Южния коридор през Турция и Гърция, връзките със съседите са по-важни от тузи с Русия
Доставките на руски газ по модернизиран вариант на „Южен поток“ не са толкова важни за създаването на газовия хъб „Балкан“ и пред тях стои условието да отговарят на европейското законодателство. Жизнено важни за газовия хъб са доставките на газ от собствени на България източници, от находищата в Румъния, на каспийски газ от Южния газов коридор и на втечнен през терминала в гръцкото пристанище Александруполис. Това е истинската диверсификация на източниците на природен газ, обяви пред български журналисти говорителя т на Европейската комисия Якуб Адамович.
„В региона трябва да има поне три различни източника на газ, а не само прокарване на нови маршрути“, заяви още той по повод амбициите на българското правителство да договори нов по-къс маршрут на „Южен поток“, по който да се подава руски газ до хъб „Балкан“.
„Балкан би могъл да включва и руски газ, но ако доставките отговарят на европейското законодателство“, допълни още той.
Засега ЕК няма подготовка да участва в тристранни разговори с България и Русия по изграждането на „Южен поток“. За да бъде възобновен проектът руският президент Владимир Путин поиска железобетонни гаранции от ЕС. „Ролята на ЕК ще е да внесе европейски тласък в разговорите“, каза по темата Адамович.
Южният газов коридор, по който ще се доставя каспийски газ през Турция и Гърция трябва да започне да се ползва от 2020 г. и заради това са много важни добрите отношения и сътрудничеството с Турция, каза още Адамович. България би могла да ползва газ от коридора чрез газови връзки с Гърция и Турция. По тази от Гърция ще се подава и втечнен газ от терминала в Александруполис, към който българското правителство дори има интерес да е сред инвеститорите.
„Важно за България е да се подобри сигурността на доставките“, каза още Адамович.
„Всеки проект, който иска да подава гориво към ЕС трябва да отговаря на европейското законодателство“, коментира говорителят по повод възобновените планове за строителство на „Турски поток“ и възможността газопроводът да бъде продължен към Гърция. За този проект българският премиер Бойко Борисов се закани да наложи вето в Европейския съвет.
Важен коридор за газовия хъб ще е и вертикалният, който трябва да свързва системите на Унгария и Гърция през мрежите на Румъния и България. Заради това и връзките на България с Гърция и Румъния са включени в ЕК в списъка на проектите от общ интерес, които могат да ползват европейско финансиране.
До 8 октомври в комисията очакват от България да подаде искане за финансиране на предпроектните проучвания на „Балкан“, които трябва да докажат, че в проекта за хъб има пазарен смисъл. ЕК е готова да финансира до 50% от стойността на проучването, а едва след като са ясни резултатите от него ще се вземе решение и дали ще участва във финансирането на самия проект.
Все още за създаването на газовия хъб няма модел на борса за търговия с горивото, няма изградени връзки за дистрибуцията и доставките му, няма и осигурени количества гориво. Тези моменти трябва да бъдат изчистени, за да стане ясно дали има смисъл от газовия хъб „Балкан“, категорични са европейски експерти.