Отивате да си купите вино. Щандът в магазина е отрупан с бутилки. Но коя от тях да изберете? Действате по интуиция, харесвате сорта, етикета. Цената ви устройва, даже напитката днес е на промоция. Но дали няма нещо скрито? Може ли да ви пробутват менте и как да се спасим от фалшивите стоки?

Необходимо е само да доближите смарт телефона си до капачката или до висящото етикетче на бутилката, за да се зареди облачно приложение. Тогава ще прочетете кой е производителят, къде е направено виното, ще видите серийния номер и още, и още информация. Еликсирът се оказва истински. И друго, което не е за пренебрегване: производителят също е защитен от нелоялната конкуренция на ментетата. Хазната може спокойно да изчака постъпленията от данъци и такси.

Всичко това е възможно, ако в капачката или в етикета е монтиран NFC (Near-field communication) чип. Оскъпяването е в центове, което е нищо в сравнение с поразиите, които биха нанесли фалшивите стоки на бизнеса.

Това е само малка част от технологиите, с които разполага фирмата за производство и персонализация на различни видове карти „Симонас кардс”, разказа пред “Иноватор“ нейният управител Симона Сребранова. Там вече са изпълнявали сходна поръчка за немска рекламна агенция. Има и двама родни винопроизводители, които са прибегнали до иновативния метод, за да защитят стоките и клиентите си.

Наскоро компанията бе отличена с награда в конкурса на вестник „24 часа“ „Големите малки“. Нейното портфолио е много по-широко, а Сребранова дълго може да разказва за упорството, с което е създала и утвърдила българската марка на външния пазар. Днес в завода се правят около 20 милиона карти годишно, а 96% от продукцията е за чужбина. Според европейските стандарти заводът за производство на пластмасови карти е от среден клас. У нас има само още една подобна фабрика.

„Когато направих завода, прецених, че е по-добре да вложа усилията на перспективния външен пазар, защото няма смисъл човек да дава 90% от енергията си за 5% от оборота”, разказва бизнес дамата. Западните партньори са капризни, изискват много, но пък това действа дисциплиниращо, защото държат да си в крак с новите технологии.

А как се печели западен партньор? С услуги! Там не могат да си позволят специалисти от нивото на българските, защото са много скъпи. А тук на приемлива цена получават услуги с изключително качество.

На старта с малко пари и много хъс

Симона Сребранова е завършила информатика в Софийския университет и в началото се захваща с издателски бизнес. Тя е човекът, който за пръв път издава „Ауто билд” на български език през 1994 година. Така постепено навлиза в полиграфията. През 1995 година от Първа частна банка поръчват върху картите им да се нанесе лична информация и да се направи запис на магнитна лента. По това време българските банки купуват пластиките от чужбина, а персоналната информация се добавя в страната.

Усещайки, че в бъдеще пластиката ще измести не само парите в джоба, но ще навлезе в много други сфери от живота, Сребранова започва да обмисля как да предложи цялостна услуга – производство и персонализация на пластмасови карти. По това време печели поръчка на националната статистика за персонализация на

Повече - в книжното тяло