С нововъведенията гражданите ще имат по-голям контрол над личната информация във все по-дигиталният свят

Облачните технологии са част от нашето ежедневие, независимо дали се свързваме с приятели и роднини в социалните мрежи или работим по-продуктивно и сигурно чрез корпоративни инструменти, ние се възползваме от предимствата, които предоставят. С бурното им навлизане през последните години обаче се породиха редица предизвикателства, свързани със защита на личните данни в дигитална среда.

Правната рамка, относима към защита на личните данни на европейско ниво, не бе претърпявала сериозни изменения от 1995 г. Така през2015 г. Европейският парламент, държавите-членки на ЕС и Европейската комисия постигнаха съгласие по пакета от нови европейски правила за защита на личните данни.

Сред новите моменти в правната защита са отпадането на разрешителният режим,използван и в България, при който всеки администратор на лични данни трябва да се регистрира в държавния надзорен орган. Въвеждат се правото да бъдеш забравен, изричното и положително съгласие за обработка на личните данни от страна на физическото лице, правото на трансфер на данните към друг доставчик на услуги и на уведомление, ако неприкосновеността на данните бъде нарушена по някакъв начин. Регламентът също така въвежда ясни правила и ограничения за обработка на лични данни за целите на профилирането и директния маркетинг, и обръща специално внимание на биометричните данни (пръстови отпечатъци и др.), както и на нуждата от специална защита на децата като уязвима категория.

С нововъведенията гражданите ще имат по-голям контрол над личната информация във все по-дигиталният свят на смарт телефони, онлайн услуги, социални мрежи, интернет банкиране и глобални трансфери. Според г-н Цанко Цолов член на Комисията за защита на личните данни, част от причините за тази правна реформа са свързани със затрудняването на физическите лица при упражняването на правата имв някои държави-членки, особено в онлайн контекста. “Регламентът взима предвид и технологичното развитие и особеностите на дигиталната сфера, които не са подобаващо покрити до сега”, допълва Цолов.

Експертите съветват гражданите и организациите да следват 4 основни принципа при работа сдоставчици на облачни услуги – прозрачност на предоставените услуги, предоставяне на физическа и кибер защита на поверената информация; спазване на местно и международно законодателство и регулации; третиране данните на клиентите като техни. Нещо повече, всяко искане за достъп от трети лицаследва да е съобразено с приложимата регулаторна рамка, като когато постъпи такова искане от страна на правителствени институции, ИТ компаниите следва да информират клиента си.

“Изборът на доставчик на облачни услуги е важно решение за бъдещето на всяка организация. Когато оставите данните на компанията сив облака, вие поверявате изключителна отговорност на едно трето лице, за това колкото и съвременно да е даденото технологично решение, вие бихте му се доверили, само ако сте уверени, че доставчикът му проявява високо ниво на прозрачност. Ето защо, ние се стремим да подплатим развитието на облачните си услуги с изграждането и поддържането на доверие в сигурността на облачните решения”, споделя Георги Ранделов, Мениджър Публичен Сектор в Майкрософт отговарящ за региона на Централна и Източна Европа.

“През изминалата година в Брюксел бе открит т.нар. Microsoft Transparency Center,който е поредната стъпка за повишаването на прозрачността на софтуерния код на компанията и за изграждането на доверие. Центърът е важна част от дългогодишна ни Правителствената програма за сигурност (ОСП), която дава на правителствени агенции възможността да преглеждат сорс кода в продуктите на Майкрософт”, допълва Ранделов.

Дигиталната трансформация е неизбежна и основниятсъвет на ИТ експертите към бизнеса еда се предприемат необходимите действия за адаптация набизнес моделите на работа, за да се подпомогне процеса към плавно дигитализиране, което ще гарантира тяхната устойчивост и потенциал за бъдещо развитие.