Инвестициите в модерни технологии дават предимство

- Инж. Стойчев, каква беше миналата 2016-а за строителния сектор у нас?

- На практика работим с почти всички компании от строителния и минния сектор у нас и имаме обективен поглед върху ситуацията. 2016-а беше очаквано по-слаба от предходната година и като брой продадени машини, и като обороти в целия сектор.

Сериозна промяна в типовете машини, съответно видовете извършени дейности от сектора през 2016 г. няма,

просто се

наблюдаваше

повсеместен спад

При нас като дилъри този спад е в порядъка на между 20-30%, което не означава спад с голям брой машини, но е сериозен обем като оборот, което прави пазара уязвим поради малкия си мащаб. Доколкото мога да преценя обаче, при строителните компании този спад е по-голям. И това се дължи на зависимостта на нашите клиенти от строителния сектор от работата по проекти, финансирани с евросредства. А както знаете, през 2016 г. нямаше много инфраструктурни проекти.

Годината по-скоро беше година на очакванията. И за тези, които разчитаха да закупят техника по европроекти.

- Вашата оценка – кой постъпи правилно през 2016-а? Коя стратегия беше печеливша?

- Печелившият бизнес модел всъщност е микс между няколко решения, които големите компании трябваше да вземат. Много от тях не инвестираха в машини, а прибягнаха до опцията наем на тежко оборудване. А това им даде възможността да планират краткосрочно и да оставят встрани и за нас риска от притежанието на машини, за които трудно се намира достатъчно работа. Това е нормално, когато компаниите не могат да планират и 6 месеца напред, камо ли за година или повече.

Това е сериозна разлика с развитите икономики в Европа например, където строителни компании могат да планират и прогнозират работата си за периоди от 3 и повече години напред. Това им осигурява комфорта да работят със сравнително еднакъв брой служители и равномерно натоварени. У нас ситуацията е непредвидима и това води до рязко покачване на екипи в пъти за кратък период от време и намаляването им отново.

И въпреки тази ситуация има български компании, които решиха, че за да бъдат сред първите,

трябва да

инвестират не в

бройка машини, а

в нови технологии

- Качество, а не количество – това ли е максимата за случая?

- Да. Защото това позволи на тези компании да бъдат работоспособни и конкурентни. Ефективността при използването на машините у нас е много ниска, сравнена с други европейски страни. Това го отчитаме постоянно през телеметричната ни система и платформа, която следи и подава данни от активните машини. Това ни позволява да даваме съвет на своите клиенти не само коя машина ще им свърши работа, но и как да я използват по-ефективно. Средният показател за работа на празен ход на оборудването, което е

времето за престой

на машините с

работещ двигател,

в една европейска

компания е

около 24-25%

За България е 34-35%. Което е над една трета от времето, в което тези машини не са продуктивни.

За стопяването на тези около 10%, които ни разделят от средноевропейските данни, са ни необходими години в обучение на клиенти как да използват ефективно техниката, как по-добре да контролират и проследяват процесите.

През 2016 година някои компании като “Агромах” например инвестираха в това. Проведоха най-мащабната кампания, правена досега за практическо обучение на всички оператори и технически персонал на строителни машини. Професионални оператори – демонстратори от Caterpillar, с опит, събран от целия свят, бяха ангажирани за провеждането на това значимо събитие.

Така че добрите примери у нас са тези компании, които могат да разгърнат своя потенциал и да се възползват от модерните технологии, вкл. цифровите. Ние се дигитализираме изключително през последните 3 години и това е в отговор на нуждите на клиентите да бъдат по-ефективни. А е рядкост в България фирмите да заложат на нови технологии.

Наши клиенти в София, Бургас, Пловдив и Благоевград

инвестираха в

хибридни багери и

колесни товарачи от

ново поколение

- първи по рода си за компании у нас.

Така че трябва да се инвестира умно. В “Елтрак” и Caterpillar често използваме израза “умните железа”, това е стратегията – с интелигентно управление и планиране на ресурсите да се постига повече. Това дава преднината на една или друга компания.

- Как ще се отрази на пазара според вас очакваният бум в работата на строителните компании през следващите 3-4 години?

- Най-вероятно част от дейностите ще се случват “на юруш”. Държавата ще бърза да възлага, компаниите ще бързат да строят, ние ще трябва да доставяме оборудване в кратки срокове.

И вероятно натоварването ще е толкова голямо, че е разумно отсега да се мисли за начин за справяне. Ние отсега увеличаваме екипите си в частта сервиз и поддръжка, за да отговорим на очакваното търсене, което, за съжаление, отново ще бъде за 2-3 години. А при нас е малко по-сложно - ние ще трябва да осигурим на тези новонаети хора работа и за след 3 години. Прекалено много инвестираме в тяхното обучение и образование - над 2 години, за да си позволяваме да ги наемаме само за проектен период, а след това да се лишим от тях лесно.

Сериозното предизвикателство е това - в тази среда секторът да се организира така, че да осигури плавно натоварване. Именно тук отново много помагат умните решения като телеметрични системи, системите за управление на машинния парк и други, които дават обратна информация и материал за анализ на управленските екипи на компаниите с цел да оптимизират работата си. Нашата работа е да им дадем идеи и нови технологии, но тяхна е работата да имат смелостта да инвестират в това.

- Какво вещае прогнозата ви за 2017 година?

- При добро развитие на обстоятелствата ще стартираме доставката на машини, закупени с евросубсидии. Но не това е важното. За всеки сектор в икономиката

големите амплитуди

в развитието, без

значение тяхната

посока, не са полезни

Затова е необходима прогнозируемост, предвидимост на бизнеса. А това за строителния сектор зависи в голяма степен, особено в частта му инфраструктура, от адекватното планиране, основно от държавата и в по-малка степен от общините. Защото иначе се получава това, което наблюдаваме днес - през 2015 година големите строителните компании регистрираха обороти по 200 милиона лева, а за 2016-а спадът ще бъде в пъти. Това не е добре за никого - нито за нас, нито за нашите клиенти, нито за държавата. Която очевидно не успя да се организира и за разлика от 2015 г., когато имаше недостиг на време, машини, ресурси, работеше се на три смени, за да се изпълни работата в срок, през 2016.а допусна сериозна пауза.

През 2016 г. същите тези компании си “почиваха” не по свой избор. И всичко това заради невъзможността на държавата да осигури равномерно разпределение на натоварването през годините. Разбира се, факторите са много, но адекватното планиране е ключово.

Вече е ясно, че 2017-а ще е различна. Няколко големи инфраструктурни проекта ще стартират реалното си строителство в сериозни обеми – лот 3.1 и 3.3 на магистрала “Струма” например. Бизнесът очаква, че и “Хемус” ще се раздвижи, но за там няма европейско финансиране, а евентуално бюджетно, което винаги поставя под въпрос реализацията. Надявам се и че първите проекти за закупуване на техника с евросредства ще се осъществят.

- Къде виждате рисковете в сектора?

- На първо място,

ако не стартира

навреме реалното

изпълнение на

големите

инфраструктурни

обекти,

вкл. железопътни. От една страна, това би означавало риск с крайния срок на изпълнение, който не се променя, но от неговото спазване зависи финансирането. От друга страна, въпреки нашето прогнозно планиране за 2017-а, стои рискът от натрупване на поръчки за кратък период, в който доставките трябва да бъдат извършени. Изправени сме като доставчик на машини и услуги пред невъзможност да планираме детайлно работата си, защото какъв е потенциалът на компаниите да започнат строителство, в кой месец от годината и т.н., е все още неизвестно. От друга страна, нашите клиенти ще трябва да организират бързо своите екипи отново, за да работят в срок.

Но най-големият риск е 2017-а да е поредната пропусната година поради политически или други подобни причини, което би довело до сериозна криза или поне сериозно забавяне в сектора. Прекалено много инвестиции направиха самите строителни компании, за да си позволят втора поредна година основно да изчакват. И дилемата тогава ще бъде дали да се съкращават човешки ресурси, цели екипи, дали да се търси перспектива за работа извън България, или да чакат стартирането на работата по проектите.

“Агромах” например инвестира в големи модерни машини, в увеличаването на капацитета на пресевните и трошачни системи, защото им предстои строеж на лот 3.1 на “Струма”, а там крайният срок е къс, работата много и само сериозен машинен капацитет и ресурс може да помогне. Не трябва да забравяме и инвестицията в човешкия ресурс. Само компания, която инвестира в обучение на своя екип, може да е стратегически спокойна за бъдещото си развитие. За съжаление, моите наблюдения сочат, че в сектора на инфраструктурно строителство все още бавно се осъзнава тази необходимост екипът да е в крак с модерните технологии, но има малко примери като този, които напук на времето показват, че новото дава предимство и ефективност. За мен това е сериозна и умна корпоративна политика на хора, които гледат по-напред във времето. Но за тях остава предизвикателството да запазят тези екипи и техника в това време на турбулентност и трудно планиране.