Финансовият министър не е одобрил нито един оздравителен план

36 от 265-те български общини към юни 2016 г. са влезли в процедура за финансово оздравяване през 2016 г.

Процедурата продължава от 1 до 3 години, през които съответното кметство изпълнява подготвен от местната власт и одобрен от финансовото министерство оздравителен план.

В него освен мерки за повишаване на събираемостта на приходите градоначалниците могат да поискат и безлихвен заем от държавата. Едно от условията обаче е задължително да имат спасителен план. Ако мониторингът покаже трайна тенденция за подобряване на финансовото състояние, кабинетът може да отпусне субсидия, с която заемът от бюджета реално се опрощава.

Към днешна дата, само 16 от 36-те закъсали общини са разработили такива планове. Останалите 20 са изпращали само проекти за съгласуване. Това става ясно от отговор на финансовото министерство на въпроси, зададени от “24 часа”.

Кметствата в лошо финансово здраве, които са депозирали спасителни планове, са Кресна, Симитли, Лясковец, Видин, Кирково, Дупница, Георги Дамяново, Перник, Сливен, Баните, Девин, Доспат, Мадан, Неделино, Костенец и Минерални бани.

Сред изпращалите проекти, но без официален вариант са по-големи общини като Видин, Кърджали, Дупница, Ловеч, Тетевен, Перник, Велинград, Септември, Сливен, Смолян и други.

Към днешна дата финансовият министър Владислав Горанов не е предоставил нито един безлихвен заем по новите правила, заявяват от финансовото министерство.

В “листата” на общините с финансови затруднения според Закона за публичните финанси, който действа вече една година, влизат онези местни власти, които не отговарят едновременно на три от общо шест показателя.

Те попадат в списъка, когато плащанията по дълговете им са с над 15% от собствените приходи и бюджетната субсидия, когато задълженията за поети разходи в края на съответната година надвишават с 15% средногодишния размер на разходите за последните четири години или пък задлъжнялостта им е над тази на държавата като процент от собствените приходи. (Виж таблицата - б.р.)

Още през миналата година министър Горанов заяви, че в повечето оздравителни планове няма реални мерки за увеличаване на събираемостта на собствените приходи, а се залага на получаването на безлихвен заем, който впоследствие да бъде опростен.

Според обявените на сайта им планове община Перник например е поискала 20 млн. лв., като 50% от тях са били предвидени за погасяване на стари дългове, а 6 млн. за лихви по просрочия. От Кърджали са записали в плана си искане за 7,8 млн. лв. заем, Доспат - 6,6 млн. лв., а Дупница - 3 млн. лв.

Към края на септември 2016 г. просрочените задължения на общините към държавата са 194 млн. лв., сочи справката на финансовото министерство. Към същата дата общинският дълг и гаранции са 1,24 млрд. лв.