Окръжната прокуратура във Варна разследва източване на 1,8 млн. лв. по проект, финансиран от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) с пари от Европа. Това потвърдиха от държавното обвинение за “24 часа”.
Проектът е на “Месокомбинат Варна” АД. Фирмата е собственост на Евгения Манджукова - майка на разстреляния през март 2014 г. Борислав Манджуков, разследван за източване на ДДС и контрабанда на цигари.
След убийството активи за десетки милиони минаха в ръцете на негови приближени и на членове от семейството му.
Евгения
Манджукова и
дъщеря ѝ Моника
са подписали
и всички документи по проекта, който се разследва за измама.
Схемата е подобна на тази по нашумялото дело САПАРД. Старо оборудване е представено за ново с фалшиви документи. Сигналът до прокуратурата е подаден от Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ). От институцията са предприели мерки за възстановяване на сумата независимо от досъдебното производство на прокуратурата.
От 2 месеца месокомбинатът не работи, показа проверка на “24 часа”. Малко преди Коледа от Българската агенция по безопасност на храните го затварят заради иззети 13 т месо и сланина с изтекъл срок на годност (Виж карето долу.)
“Това не е вярно, месокомбинатът работи. Останалото са спекулации”, заяви Евгения Манджукова, потърсена за коментар. Тя затваря мобилния телефон и отказва да говори за разследването на прокуратурата по проекта за 1,8 млн. лв. Месокомбинатът води дела и с “Енерго-Про”. През 2012 г. проверка показва, че са се вързали нелегално към мрежата и не плащали ток. Освен това дължат и данъци на община Аксаково, установи проверка на “24 часа”.
Покрай строежа на месокомбината от 2005-а до 2008 г., докато Борислав Манджуков е жив, бюджетът е ощетен с 2 млн. лв. от ДДС и това е доказано по наказателно дело срещу негови приближени. (Виж карето на 17 стр).
Справка на “24 часа” показа, че още през 2010 г. “Месокомбинат Варна” кандидатства с проект в Държавен фонд “Земеделие” за финансиране по Програмата за развитие на селските райони от миналия програмен период (2007-2013 ). Предметът е “Закупуване на покривни и стенни панели и оборудване за предприятие за добив и преработка на червено месо”. Ето какво отговориха от ДФЗ на запитване на “24 часа” по казуса:
“Договорът с ДФ “Земеделие” е подписан на 27 декември 2010 г. Окончателното плащане е преведено на 21 май 2013 г. Изплатената субсидия е в размер на 1,8 млн. лв. ДФ “Земеделие” извърши проверка по сигнал за нередност. След приключването ѝ е изпратен сигнал до Върховната касационна прокуратура. При проверката са установени документи с вероятно невярно съдържание, машини, вероятно втора употреба, деклариране на неверни обстоятелства и други нарушения. Случаят е регистриран като съмнение за измама. Предприети са мерки за принудително възстановяване на дължимата сума. Задължението е в размер на 1,8 млн. лв. главница.”
Всички съмнения и вероятности за измамата отпадат в края на септември 2016 г. Тогава от окръжната прокуратура във Варна откриват достатъчно данни за престъпления и образуват наказателно производство.
“Проверката по преписката е започнала на 23 декември 2015 г, а досъдебното производство е образувано на 26 септември 2016 г. за престъпление по чл. 212, ал. 5 от НК срещу виновно лице.
На този етап от
разследването
все още няма
обвиняеми”,
казва прокурор Радослав Лазаров пред “24 часа”. По случая са разпитани десетки, включително работници и шефове в месокомбината, както и доставчиците на оборудването по проекта.
Престъплението, което разследва прокуратурата е за получаване на чуждо имущество в особено големи размери чрез документна измама, в случая - пари на европейския данъкоплатец.
Държавен фонд “Земеделие” е вписал проекта на “Месокомбинат Варна” АД в регистъра на нередностите. Активите са запорирани, за да се осигури възстановяването на 1,8-те млн. лв. От фирмата обжалват, но на 9 януари 2017 г. Върховният административен съд отказва да приеме доводите им.
Когато през 2010 г. “Месокомбинат Варна” кандидатства за финансиране от 1,8 млн. лв. по ПРСР, предприятието вече е оборудвано, за което има и документи, че е възстановен ДДС по сделките.
Проверките на ДФЗ и на прокуратурата досега показват, че няма доставки на машини, както и монтирани покривни и стенни панели, за което са платени парите. Оказва се, че документацията по проекта е направена така, че да отговаря на вече съществуващото оборудване в месокомбината. Фирмите, посочени като доставчици по процедурата за закупуване на машини и панели за финансирането по ПРСР, са приближени на Манджуков, показа справка на “24 часа”.
Стенните и покривните панели например ги доставила, поне по документи, “БО-ЯН 1” ЕООД. Фирмата е свързана с данъчни престъпления и съмнителни сделки със земи. Управител и собственик на “БО-ЯН 1” е Янко Янев от Варна. Той е един от най-доверените хора на Борислав Манджуков, преди да бъде убит.
Абревиатурата на дружеството съдържа първите букви от малките имена на двамата. “БО-ЯН 1”. То никога не е декларирало пред други институции покупко-продажба на стенни и покривни панели, нито се е занимавало със строителство. Въпреки активната си дейност по издаване на фактури и покупка на земеделска земя “БО-ЯН 1” никога не е обявявало счетоводни отчети в Търговския регистър.
В края на декември 2016 г.
Янко Янев беше
осъден и на
втора инстанция
на 2 г. и 10 м. условно за източване на 1,2 млн. лв. Според решението на апелативния съд във Варна той бил пълномощник на фирма и подавал фалшиви декларации за дейността ѝ, след което е възстановяван ДДС. Разследван е и по други дела за данъчни престъпления. Янко Янев е участвал и в изграждането на “Месокомбинат Варна”, показва наказателното дело за източване на 2 млн. лв. ДДС, по което пък са осъдени други 3-ма от обкръжението на Борислав Манджуков. Там той отново е бил пълномощник на куха фирма, която уж осигурявала строителни работници. Доказано е, че документите са фалшиви, а
посочените
хора са клошари
или нищо
неподозиращи
граждани
Фирма “Бета” ЕООД е другият доставчик по проекта на “Месокомбинат Варна”. Регистрирана е във Варна, а собственикът Иван Кънев е клошар. На негово име има регистрирани още 6 фирми, но човекът нямал представа с какво се занимават. Подписал пълномощни на приближени на Манджуков. Оказва се, че дружествата издават фиктивни фактури. Както и в случая с доставката на машини за месокомбината в с. Яребична. Оказва се, че са монтирани още преди 2009 г., а през 2013 г. са финансирани по ПРСР, защото са представени за новозакупени. В отчетите на “Бета” ЕООД няма информация за закупено и продадено на месокомбината оборудване.
Клошарят Иван Кънев е собственик и на друга фирма, свързана с месокомбината на Манджукови - “Мега експорт груп”. Дружеството осигурявало работници за предприятието, без да им се плащат осигуровки. Кънев, естествено, не знаел за това. През сметки на “Мега експорт груп” са минавали съмнителни парични потоци към чужбина, научи “24 часа”.
Освен проекта на “Месокомбинат Варна” в прокуратурата се разследват още 4, които са свързани с хора от близкото обкръжение на Борислав Манджуков. По информация на “24 часа” са усвоени над 7 млн. лв. по европейската програма, без да е направено нищо с тях.
Мистерия с откраднат изпълнителен лист срещу НАП за 380 000 лв.
През февруари т.г. Върховният касационен съд (ВКС) призна за виновни трима управители на фирми, участвали във фиктивната схема за изграждането на месокомбината в с. Яребична. Това са приближеният на Манджуков Симеон Симеонов и подставените лица Ростислав Стоянов и Николай Лазаров. Наказанията им са 2 г. и 10 м. условно, както и възстановяване на 2,1 млн. лв. ДДС - сума, с която е ощетен бюджетът.
“Месокомбинат Варна” е построен от реални строителни фирми за 800 хил. лв. По фалшиви фактури обаче дружеството “Булмес” с управител и съсобственик Симеон Симеонов декларира, че е похарчило 10 млн. лв. За толкова го продават на фирмата на Евгения Манджукова, която се възползва от правото си на приспадане на ДДС по сделката и са ѝ възстановени 2 млн. лв. и още близо 1 млн. лв. за покупката на оборудване - същото, което после представят за ново пред ДФЗ. Свидетелски показания по разследването сочат, че Манджуков е бил главното действащо лице в цялата схема и е уреждал всичко.
Данъчна ревизия разкрива фиктивната схема по сделките със строежа и продажбата на месокомбината през 2011 г., но парите вече са възстановени. Следва административно дело по обжалване на ревизионния акт за 3 млн. лв. Съдът обаче решава в полза на Евгения Манджукова. Само 2 месеца по-късно в наказателно дело по същия казус е доказано, че тези пари са възстановени след престъпна схема. По административното дело Евгения Манджукова претендира и за 380 хил. лв. разноски за адвокати, които да ѝ плати НАП. Съдът признава и тях. Така общата загуба за бюджета набъбва до 3,3 млн. лв. Манджукова си вади и изпълнителен лист за разноските, които са ѝ присъдени през юни 2016 г.
На 3 август 2016 г. бизнес дамата подава жалба в 3-о РПУ във Варна. Пише, че колата ѝ е разбита пред бл. 155 в кв. “Младост” към 10 ч. Декларира, че е открадната чанта, оставена на задната седалка. Там бил и изпълнителният лист срещу НАП за 380 хил. лв., които не били платени. След това води дела да ѝ издадат дубликат. Крадецът не е открит. Разследващите не изключват и инсценировка.
Месец след заявената кражба на изпълнителния лист е образувано и дело за документна измама по проекта за панели и оборудване на “Месокомбинат Варна”.
Затвориха предприятието заради 13 тона развалено месо
На 7 октомври м.г. от месокомбината на Манджукови са иззети 13 т старо месо и сланина. Оттогава предприятието не работи.
Служители на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) отиват на проверка с полицаи от Аксаково. Получили са сигнал от работник в месокомбината за негодното и опасно месо, с което се произвеждали салами.
Мръвките и сланината са открити в хладилна камера. Нямало етикети, но проби показали, че годността им е изтекла отдавна. Насочени са за унищожение в екарисаж. На “Месокомбинат Варна” АД са наложени и 9000 лв. глоба, която се обжалва.
“24 часа” научи, че разваленото месо е внос от Испания през далечната 2014 г. Оттогава е в месокомбината и не е съхранявано правилно. Въпреки твърденията на Евгения Манджукова, че предприятието работи, проверка на място показа, че то все още е запечатано и в него няма производство. Същото твърдят и от БАБХ.