“Най-златната изложба” наричат археолозите експозицията, наредена в залите на Националния археологически музей към БАН. Тя бе открита снощи в присъствието на президента Румен Радев. От утре ще бъде отворена за посетители.
Безценните атрефакти струват на държавата... 500 хил. лева. Толкова са предвидени в бюджета миналата година и след ожесточени спорове между лобитата
разпределени
между 100 екипа
за разкопки
“Всеки може да пресметне, че така са осигурени само елементарни средства за издръжка на хората от експедициите. Тези нашенски препатили “индианаджоунсови”, които откриват неща, далеч по-ценни от “пробутаните” ментета на филмовия герой, пък бил той дори Харисън Форд. Ама се сражавал със змии, със скелети и духове... Нека дойде да се пребори с немотията, тя не се убива с бутафорен камшик - ще го видим тогава какъв супергерой е. Супергерои са нашите археолози, които оцеляват на хляб и вода, да им диша пепела тоя шапкаджия!”, репликира проф. Божидар Димитров - директор на Националния исторически музей.
Той е разполагал м. г. със 180 хил. лв., в които влизат солидни суми от кметове и спонсори. Тази година се надява на 250 хил. лв., но това ще се случи, ако държавният бюджет е по-щедър. По такъв начин и повечето екипи допълват бюджета си,
разчитат на
безвъзмездната
помощ на
местни хора,
които помагат с работна ръка, с продукти, приютяват архелозите, помагат с техника, носят им вода, копаят с тях, хранят ги на трапезата си.
Резултатът - тази великолепна изложба, чиито експонати за милиони са напук на скромните пари и следствие на огромен ентусиазъм и задълбочени многогодишни работи на археолозите по обектите. Имало е времена, когато екипите са си разпределяли
по 3-4 млн. лв.,
но това е спомен
За десети пореден път Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) представи Националната археологическа изложба “Българска археология 2016”. По традиция изложбата представя теренната работа на българските археолози през изминалата година с най-интересните находки и богат илюстративен материал.
Ежегодно с тази изложба НАИМ при БАН отбелязва деня на археолога - 14 февруари, като признание за всеотдайната работа на археолозите. Тя е определена като “най-златната изложба” от 10 години насам заради многобройните експонати с благородния метал.
“Юбилейната десета изложба представя
разнообразни
златни находки
от различни исторически периоди”, сподели директорът на НАИМ при БАН доц. Людмил Вагалински.
Изложбата представя експонати от 18 обекта и постери за общо 50 обекта, различни като вид и хронология, от ранната праистория до Средновековието. Сред тях са продължаващите проучвания на пещера Козарника, праисторическите селищни могили Юнаците и Провадия-Солницата, скалният комплекс Глухите камъни, античните градове Аполония, Деултум и Сердика, първата българска столица Плиска. Впечатляващи резултати и находки предоставиха археологическите разкопки на надгробни могили край Приморско и с. Изворово, Харманлийско, и спасителните проучвания на праисторическото селище Дамяница по трасето на АМ “Струма”.
Някои от най-впечатляващите находки са златни накити от с. Изворово, сребърни накити от землището на с. Бенковски, златен комплект апликации за конска амуниция от землището на Приморско, лекит (съд за благовонни масла) с украса от землището на Созопол.
-10 °
7 °
