30 фирми са в инкубатора - 25 стартиращи и няколко “зрели”, липсват обаче поръчки от фирми за 3D принтиране
Екип от младежи, които в лабораторията “Биоинфотех” на “София Тех парк” учеха бактерията ешерихия коли да говори, взеха трето място на световното състезание по синтетична биология IGEM. Този екип от студенти представи за първи път България на суперсъстезанието, младите учени ще се подготвят за следващата надпревара пак в парка.
Докато в някои лаборатории се правят изследвания, други се откриват, докато в инкубатора стартиращи фирми правят своите разработки, в парка
текат тихи и
бурни скандали,
въртележки на
ръководства, напоследък директорите му се сменят през няколо месеца.
Дано нашите балкански нрави не убият мечтата за индустриите на бъдещето, каза за “24 часа” президентът Росен Плевнелиев.
След публичния конфликт между собственика на “Уолтопия” Ивайло Пенчев и ръководството на парка, което му наложи глоба от 500 хил. лв. за закъснение, целият екип, който го оглавява бе освободен. За колко време ще оцелее новото ръководство, назначено от служебен министър на икономиката, не се знае.
Каквито и скандали да стават около високотехнологичния парк, колкото и често да се сменя ръководният му екип, факт е, че две години след първата копка през 2014 г., която направи президентът Плевнелиев,
голяма част от
него не само бе
построена, но и
донякъде
населена
Старите казарми на Четвърти километър на “Цариградско шосе” бяха апетитно имотно парче в София (какво е било по-рано - виж карето). По времето на кабинета “Станишев” имаше идея там да бъде построен втори правителствен център. Беше направен и конкурс, за който се прогнозираше, че ще бъде спечелен от Норман Фостър в съдружие с брата на тогавашния премиер Сергей Станишев. Само че конкурсът, който бе с международно жури, бе спечелен от френския архитект Доминик Перо. Тогава се появиха коментари, че е отстрелян братът.
По-късно надделя идеята за създаване на високотехнологичен парк, който да свързва наука и бизнес, с акцент иновации. И да създаде екосистема. (Как се разбира тя в сферата на високите технологии - виж речника). Възможностите за инвестицията се видяха в оперативна програма “Конкурентоспособност”.
“София Тех парк” е илюстрация на това
как, когато има
пари, 17 000 кв.
м площ могат да
бъдат застроени
за година и
половина
Строителството започна на 24 юни 2014 г., до момента от европейски програми са инвестирани 80 867 025 лв. От тях 488 355 лв. е съфинансирането от страна на парка. 2016 г. бе първата, в която паркът започна да функционира.
Какво има на този терен? И работи ли то?
“Инкубаторът”, който е на 6200 кв. м площ, трябваше да приюти стартиращи компании (стартъпи), като условието е 30% от дейността им да е в областта на иновациите.
В него към момента са наели офиси 30 фирми - 25 са стартиращи, има и няколко зрели компании, чиято дейност е обучение и подпомагане на предприемачеството. 75% от офисите са заети.
Изнасянето на фирми от инкубатора се следи с особен интерес от медиите и се появяваха коментари, че люпилнята се напуска.
Другият “локомотив” е лабораторният комплекс с 11 лаборатории, но не всички още работят, някои трябва да се дооборудват, което ще стане с пари от оперативната програма “Иновации и конкурентоспособност”. Комплексът се ръководи от независимо сдружение от представители на университети и на БАН. От тех парка казват, че вече всички лаборатории имат избрани ръководители. Най-рано заработи лабораторията за киберсигурност. Лабораторията за 3D креативност и бързо прототипиране на нови продукти е преминала всички тестови изпитания. Използва за обучението на студенти и докторанти.
Интерес от страна на бизнеса също има към нея. Все още обаче няма поръчки за 3D принтиране от фирми, но по изискванията на еврофинансирането 80% от дейностите трябва да са изследователски и научни.
В петък бе открита лаборатория за високопроизводителни изчисления. В нея супербързият компютър Nestum Cluster на парка прави 24 - часови прогнози за времето за 8 минути. Производителността и ефективността на компютъра за обработка на Big Data го класират като втори по капацитет в България.
Интерес към използване на лабораториите има от страна на частния бизнес. Получени са 7 запитвания за услуги и консултации от български фирми. В преговори за сключване на договор са 3 от тях. Към момента лабораторната инфраструктура се използва и от две от компаниите, наематели в Инкубатора.
Какво не е неред? Все още на територията на парка ги няма големите иноватори. Задачата на новото ръководство е да забърза конкурсите за инвеститори, които да получат право на строеж.
Възможно е устремът да се построи паркът да е погълнал вниманието към обществени поръчки и смисълът на съществуването му да е останал малко встрани. Новият екип, който идва изцяло от бизнеса, се зарича да доведе иновативните фирми и стартъпите. Зависи обаче колко време ще управлява.
Речник на техтермините
Какво е иновативна екосистема, а технологичен парк? Знаем значението на инкубатор, но в какъв контекст се ползва от бизнеса? Какво се прави в акселератора? На някои от тези думи, които са нещо като код за общуване в сферите на високите технологии, даваме тълкувание.
Технологичен парк - Организации, управлявани от специализирани професионалисти, чиято основна цел е да увеличат благосъстоянието на своята общност, като насърчават иновационната култура и конкурентоспособността на своите асоциирани предприятия и институции, основани на знанието.
За да даде възможност тези цели да бъдат изпълнени, научният парк стимулира и управлява потока на знания и технологии между университети, научноизследователски институции, фирми и пазари; улеснява създаването и растежа на компании, основани на иновациите, чрез иновационни и спин-оф процеси; и предоставя други услуги с висока добавена стойност, заедно с висококачествено пространство и съоръжения. (Дефиниция на “научен парк” според Международната асоциация на научните паркове и зоните за иновации).
Иновативна екосистема - съвкупност от организации, компании, изследователи, фондове, акселератори, висши учебни заведения и други, които работят по разработването и внедряването на пазара на нови технологии, под формата на продукти, услуги или процеси.
Шефът на “Уолтопия” Ивайло Пенчев описва екосистемата така: “И викам - айде - фърлям се. Барабар Петко с мъжете! Ще се потопя в иноватихната високотехнологична екологичност, ще си пием кафетата със сходни на нас хора - дето са най-добри в нещо или поне се напъват да бъдат такива, и така от кафе на кафе, току се родила нова идея, нов продукт или поне едната наслада че сме сред свои да остане.
Стартъп (от англ. Start up) - стартираща компания. Според правилата на “София Тех парк” такива са фирмите, регистрирани не по-късно от 3 г. от момента на кандидатстването за офис пространство в сграда Инкубатор.
Според Ивайло Пенчев: заселиха се няколко стартъпа, дето бяха привлечени от непазарно ниските наеми, дето им давахте, щото са куул, ама те стартъпите често са си енд дауни (и падащи- англ- б.а)- поокъсаха го някои от тях - нормално - те и те горките с държавна пара бяха финансирани предимно и кво да се чудим, че не прокопсват, поразбягаха се понеже и тези наеми им били високи и нямало къде да се хранят и каква стана тя, една година след като открихте техпарка за сто милиона имате педесетина човека в няколко стартъпа, май всичките финансирани с държавни и европейски пари, на ниски наеми.
Инкубатор - в бизнеса се използва в смисъла на специализирани пространства, които се използват за развитие и подкрепа на стартиращи компании.
Акселератор, или ускорител, е програма за финансиране и подпомагане на стартиращи компании.
Опън спейс (от англ. оpen space) - отворени и споделяни офис площи.
Районът е гъмжал от войска, там някога е бил щабът на Първа българска армия
Допреди 10-15 г. районът на 4-и километър в столицата се свързваше с 2 неща - с военното градче отляво на излизане от София и с психиатрията отдясно.
Дали двете забележителности са разменяли пациенти, вече е трудно да се докаже. Но е факт, че през казармите са преминали много повече хора, отколкото през медицинското заведение.
Ветерани разказват, че строежът на внушителната сграда, която се вижда отлично откъм бул. “Цариградско шосе”, е започнал през 1939 г. В проектирането са помагали активно немски архитекти и инженери. Веднага след края на войната там се нанася щабът на знаменитата Първа българска армия.
Тогава обаче районът е бил извън пределите на София. Наричат го 4-и км, защото точно толкова е разстоянието по някогашния бул. “Ленин” до Орлов мост.
И днес може да се забележи, че стените на основната сграда са изключително здрави. В тях са влагани много цимент и тухли, за да издържат на директен обстрел.
Освен щаба на Първа армия в района са се помещавали и много други военни формирования. Допреди десетина години например в самото начало, откъм центъра, се намираше и щабът на ПВО и ВВС. Това се познаваше единствено по бракуван изтребител, монтиран на здрава колона до булеварда. После авиаторският щаб бе преместен в сградата на Министерството на отбраната срещу института “Пирогов”.
В годините на соца щабът на армията бе обслужван от цяла верига различни формирования. Управлението на огромното военно съединение бе немислимо без свързочния полк, а защитата му - без зенитния полк. По-късно там бе създаден и батальон за т.нар. РЕБ - радиолектронна борба. Специален батальон пък обслужваше работата на Генералния щаб. Зад внушителната сграда на щаба бяха построени големи паркове за танкове, бронетранспортьори, артилерия и най-вече за високопроходима техника за различните звена за управление. Малцина навремето знаеха, че в западната част на района пък работеха и няколко крупни военни научни звена. Достъпът до тях бе силно ограничен .
След като трите български армии бяха преобразувани в корпуси, а след това в бригади, районът на 4-и километър започна да запада. Рестрикциите на военния бюджет се отразиха видимо на солидните постройки - мазилките взеха да се рушат, дограмите да се разпадат.
Постепенно военните изнесоха от района основни поделения и преди 4-5 г. там останаха само щабът на бригада “Логистика”, както и един батальон, който обслужваше Съвместното командване на силите (СКС).
Тогава именно възникна идеята на президента Росен Плевнелиев за “София Тех парк”. В един топъл летен ден държавният глава пристигна в района на казармите с готов проект. Показа го на военния министър Аню Ангелов и придружаващите го генерали и директно попита: Какви средства са ви необходими, за да изнесете батальона на СКС в района на бившата танкова бригада в Горна баня? Явно съгласието е било постигнато предварително, защото министърът не тръгна да се пазари, а назова сума от порядъка на 4 млн. лв. Тя трябваше да дойде от бюджета на МС. По-късно обаче стана ясно, че военните са се справили за доста по-малко пари.
В крайна сметка днес в основната сграда на бившия армейски щаб е останал само щабът на бригада “Логистика”. 2 етажа пък са заети от структури на НАП.
Военното присъствие е запазено само в частта откъм жк “Дружба”. Там са дислоцирани Националната гвардейска част и Военната полиция, както и единственото военно научно учреждение - институтът по отбрана “Цветан Лазаров”.
Президентът Росен Плевнелиев: Дадох живот на идеята за технологичен парк
Не всичко е пари, еврофондове и обществени поръчки.
Ръководителите му да са добри стопани и да привличат фирми да
създават неща, които са с пазар извън рамките на България,
казва президентът
Идеята за високотехнологичен парк съществуваше в министерството на икономиката, когато министър беше Трайчо Трайков, а заместник му беще Евгени Ангелов. Аз дадох живот, като върховен главнокомандващ предоставих парцела на бившите казарми на министерството на икономиката. Имаше планове паркът да бъде района на ТЕЦ “София-изток”. Това каза за “24 часа” президентът Росен Плевнелиев, запитан негова ли е идеята за технологичния чния парк.
Президентът припомня, че 20 години от живота си е посветил на невероятния проект “Бизнес-парк София”, в който са 250 водещи компании от целия свят. “Обиколих най-модерните високотехнологични паркове в Израел, Финландия, Холандия, в десетки страни,” казва той, като илюстрация, че има опит и познания в тази сфера.
Но искахме високотехнологични паркове, заяви Плевнелиев. Той припомни идеята на кабинета “Станишев” за втори правителствен център с небостъргачи и държавни сгради на Четвърти километър.
“Исках да се опитам да адресирам един такъв парк към индустриите на бъдещето.
Паркът не е сгради и пари, а
иновационна екосистема,
която работи
Въпросът е сега да не убием мечтата за индустриите на бъдещето с балкански подход и нрави”, заяви той и подчерта, че “София Тех парк” е сърцето на тази екосистема.
Той припомни трите индустриални екосистеми, които бележат бум у нас - информационни технологии и телекомуникации, аутсорсинг индустрията и автомобилната, която в 30 фабрики осигурява 30 000 работни места.
Бях патрон на “София Тех парк”, който е сърцето на екосистемата на индустриите на бъдещето и е толкова българско да го съсипем, заяви Плевнелиев.
Не зная имената на хората, които бяха уволнени, не познавам и тези, които са назначени. Не е работа на президента. Работа ми е да задавам визията. А тези хора допускаха грешки и трябваше да бъдат уволнени, казва той. И пояснява една от грешките: да искаш на един от големите инвеститори неустойка от 500 000 лв. за забавяне, за което си виновен и ти, вместо да постелиш червен килим пред него. Сградата на “Уолтопия” е там, на място, казва президентът. И вместо компанията да стане посланик на “София Тех парк”, то се влиза в спорове и конфликти.
Той пожела на новото ръководство да мотивира компаниите да присъстват в парка. Поиска от тях да са добри стопани, защото не всичко е пари, еврофондове и обществени поръчки, основното е да работи екосистемата, да се подкрепят фирмите да създават неща, които да излизат извън рамките на България.
-5 °
4 °
