На аутобана при Кресна единият тунел е заради лешояди

Пазят прилепи с шумозащитни стени, виадукт с 302 метра отвор, близо до рекорда в света

Със 7 тунела, 3 от които над 1000 м, 8 виадукта и с общо 23 пътни съоръжения ще се преминава планината при Кресна, за да се заобиколи дефилето. Чисто новият път ще е 23,8 км. По него ще се пътува от Гърция към София, сегашното трасе през Кресненското дефиле е за автомобилите от София към Кулата.

Единият от дългите тунели ще се строи,

за да не се наруши

животът на

лешоядите

Едното пробиване на планината е, за да се мине под най-голямата зона на местообитаване. Това съобщи за “24 часа” Любен Симеонов, управител на фирма “Пътпроект 2000”, която бе класирана на първо място в конкурса за разширен идеен проект и парцеларен план за новото трасе на едното платно на магистрала “Струма” от Кресна до Крупник и за обходен път на град Кресна, който е 5,45 км.

Вторият проект е на “Пътпроект”. Конкурсът бе обявен от пътната агенция през ноември 2016 г., наградният фонд е 2,5 млн. лв., класираният първи ще получи 85% от сумата, а този на второ място - 10%.

Петте тунела са в планината, а два са при обхода на Кресна.

За големите тунели се предвижда и

изграждането на

втори тръби -

аварийни,

успоредни на основните тунели. Такъв тип аварийни съоръжения, с нормално сечение, досега у нас не са правени, но след пожар в тунел в Швейцария това е записано в европейските норми.

Ако стане инцидент в тези три големи тунела, вратите автоматично се отварят към аварийната тръба, по нея могат да минат пожарни, а и да се изведат колите от основния тунел.

Общо за петте тунела в планината ще се прокопават 7200 м. За двата, които са при град Кресна и са под 500 м, не се предвиждат аварийни тръби.

По новото трасе няма зони от “Натура 2000”, има защитени местообитания, за които в проекта са предвидени съоръжения, които да предпазят животните от преминаването на автомобилите.

Освен тунела заради лешоядите ще има звукоизолиращи стени, за да не се смущават прилепите,

29 тунелчета с

отвор 1,5-2 м

ще има по трасето за преминаване на животните под платното - смокове, зайци, лисици, лалугери и други.

Още 30 съоръжения са за отвеждане на повърхностните води, те също ще могат да бъдат използвани от животните, които населяват планината. Те ще преминават и под виадуктите, и над тунелите. Мерките за опазване на живота в планината са работени заедно с еколозите, казва Симеонов.

Предвидени са и селскостопански надлези и подлези, за да могат да стигат хората до земеделските си земи.

Единият от осемте виадукта, които ще се изграждат, е с отвор между колоните от 302 метра, какъвто няма досега у нас. Той е с конзолно бетониране и със стоманена конструкция, за да е по-лек.

При обявяването на класираните проекти и отваряне на пликовете с имената на авторите членът на журито Павел Диковски заяви, че освен че у нас няма такъв виадукт, той се доближава и до световния рекорд по отвор на мост, който е в Китай и е 330 м.

Проектантът на виадукта Димо Кисьов заяви, че не са гонили никакви рекорди, а как да се премине това препятствие, при което разликата във височините е 115 м.

При големия отвор между двете колони има по-малко фундиране и

по-малко навлизане

в природата

Той заяви, че на тази технология българските проектанти са се учили поетапно.

Кисьов споменава мост на “Маказа”, обхода на Габрово, който се строи в момента и при него един от виадуктите е със 160 м отвори. Кисьов му е проектант.

Новото трасе, което катери към Кресненското плато, е на сложен терен и с най-висока сеизмична активност у нас.

Така че се съчетава опазване на животните, съобразяване със сеизмичната активност и с тежкия терен. И все пак хората да могат да пътуват спокойно от Гърция към София, казва проектантът.