Прокурор Иван Гешев: Щетите от КТБ се равняват на превъоръжаване на Българската армия и построяване на всички магистрали
Делото за присвояване на 2 765 847 972 лв. от Корпоративна търговска банка (КТБ) срещу банкера Цветан Василев и още 17 души вече е в спецсъда.
Василев, който от 2014 г. се укрива в Сърбия, ще бъде подсъдим задочно по 4 обвинения. Според прокуратурата като шеф на банката той е ръководел организирана престъпна група, създадена с користна цел. Ще отговаря за изнасяне на 206 млн. лв. от главната каса на КТБ и за източване на 2,5 млрд. лв. Банкерът е обвинен и като подбудител и помагач. Бандата действала от 2008 до 2014 г. и в нея имало 14 души.
С Василев на съд отива бившата шефка на вътрешния одит на КТБ Снежанка Велева-Стефанова. Тя е обвинена за 67 присвоявания. Oдиторът от Кей Пи Ем Джи (KPMG) Маргарита Голева ще отговаря пред магистратите за 45 самостоятелни длъжностни присвоявания в особено големи размери и за още 24.
Александър Панталеев, бивш изпълнителен директор на КТБ, е обвинен за 85 длъжностни присвоявания и 45 длъжностни престъпления в особено големи размери. Красимир Хаджидинев, външен одитор от KPMG, е даден на съд за общо 68 присвоявания. Бившият изпълнителен директор на КТБ Георги Христов е уличен за 99 присвоявания. Главният счетоводител Мария Димова ще отговаря за длъжностни престъпления в особено големи размери, същото обвинение е повдигнато срещу заместничката ѝ Борислава Тренева-Кючукова и главния касиер Маргарита Петрова.
Главният експерт в дирекция “Анализ и обработка на кредитни сделки” Елка Стойкова е уличена в 3 длъжностни престъпления в особено големи размери и 3 присвоявания. Елена Инджева, служител на банката, ще се защитава по обвинения за длъжностни присвоявания. Рангел Стойчев, който бе член на Съвета на директорите на КТБ, е привлечен под наказателна отговорност за 14 присвоявания. Светлана Георгиева е обвинена за присвоявания. Бившият изпълнителен директор на КТБ Илиян Зафиров ще отговаря за 13 длъжностни присвоявания. Ръководителят на управление “Кредитиране” в КТБ Георги Зяпков е обвинен за 130 длъжностни престъпления.
Без обвинения за участие в банда, но с обвинения за липса на контрол над КТБ са бившите подуправители на БНБ и ръководители на управление “Банков надзор” Цветан Гунев и Румен Симеонов, както и шефката на екип в дирекция “Надзорно наблюдение на кредитните институции” Славияна Данаилова. Тогавашният гуверньор
Иван Искров е
само свидетел,
тъй като по закон за банковия надзор са отговаряли подуправителите.
За случая прокуратурата казва, че това е “най-голямата стопанска и обществена финансова измама”. Затова тя публикува резюме под заглавие “Общ поглед върху “Моделът КТБ”.
Според Гешев щетите от източването се равняват на разходите за превъоръжаване на Българската армия и построяване на всички магистрали. За сложността на случая той каза, че е “като с дизелов двигател да се кацне на Луната”. Оприличи уникалността на делото с присаждане на човешка глава.
“Решава да финансира определен инвестиционен или друг проект (включително политически). Не желае обаче да го финансира директно. Желае да закупи нещо или да похарчи пари за нещо, но не иска да става ясно, че той е инвеститорът. Било защото официално няма всъщност тези пари, било защото иска да ползва парите на КТБ, присвоявайки ги за употреба по взетите от него решения за инвестиционни действия”, твърди прокуратурата.
От документите по делото се разбира, че моделът се основавал на фалшива банкова дейност, при която новите кредити обслужвали дълговете и лихвите по старите кредити, “създавайки модела на класическата финансова пирамида”.
Прокуратурата внесе 1360 тома по делото за банковия фалит в съда
Кой за какво
е обвинен в
аферата КТБ
“Ако “Моделът КТБ” не беше спрян през лятото на 2014 г., това непредотвратимо щеше да се случи през 2016 г. Само че тогава несъстоятелността на банката на практика щеше да доведе и до фалит на държавата”, каза прокурор Гешев.
Единият пункт от обвиненията е за длъжностни присвоявания за над 2,5 млрд. лв. чрез фалшиви договори за банков кредит.
Целта била да
излязат едни
пари от КТБ
и да стигнат до краен получател в зависимост от указанията на обвиняемия Василев. От документите става ясно, че са били предоставени 162 кредита на дружества, които нямат никаква печалба. Някои фирми отчитали печалба от лихви а не от оперативни работи. Кредити за фирми от кръга на банкера били одобрявани за по-малко от ден.
Близо 206 млн. лв. са изнесени директно от главната каса на банката, без това да е отразено в документ и в касово-счетоводната операционна система на КТБ, посочват експертизи. Голяма част от средствата отишли при бившия журналист и настоящ евродепутат Николай Бареков.
Задачата да намери начин парите да отидат при него без да бъдат проследени, имал финансовият директор на извънбанковия бизнес на Василев Бисер Лазов. През септември 2013 г. Бареков получил 50 хил. лв. Според обясненията на свидетели сумата била обещана лично на Бареков от Василев. През октомври с.г. издръжката на Бареков от КТБ станала 100 хил. лв., “защото от този месец той напуска телевизията и ще става политик”, твърдят свидетели.
“Бареков получил още 600 хил. лв. за месец за мероприятия на политическата му формация “България без цензура”, обяснил пред разследващите финансовият директор на структурите на Бареков Христо Цирков.
“Имало и 505 000 евро за къща. Трябвало да се намери начин Бареков да ги получи така, че да не ги дължи и да не се разчува много, също и да са чисти - т.е. да не могат да се проследят като източник”, разказал свидетелят. Освен това на Бареков била обещана премия от 1 млн. евро лично от Василев.
Извън делото за КТБ се водят други 24 разследвания за присвояване на пари от главната каса на КТБ преди 2011 г., за източени 30 млн. евро, 32 млн. долара и 1 млн. лв., както и за придобиване на дялове от капитала на БТК с пари от КТБ.
От вече внесеното дело в съда ставали ясни мотивите и причините за престъпленията. Според прокуратурата те са свързани с “финансиране” на политици, журналисти, спортисти, актьори и др., “финансиране” на лични нужди на Василев, увеличаване на капиталовата база на КТБ, както и за осигуряване на пари за поддържане на пирамидалното ѝ функциониране.
Цветан Василев поискал 250 млн. лв. за банката от БНБ
250 млн. лв. помощ за КТБ е поискал банкерът Цветан Василев от БНБ или Фонда за гарантиране на влоговете 2 дни преди банката да бъде поставена под специален надзор, става ясно от материалите по делото. БНБ обаче не е уважила искането му.
“На 16 юни 2014 г. изпълнителният директор на КТБ Орлин Русев е извикан в БНБ, където управителят Иван Искров и подуправителят Димитър Костов го питат как КТБ се справя с увеличения брой тегления от нейни вложители. За съдържанието на разговора Русев уведомява по телефона и Василев”, пише прокуратурата.
На 19 юни Русев разговарял с Искров и Костов, при който се разбрало, че Василев трябва да осигури 1 млрд. лв., за да може КТБ да продължи да функционира.
“Същия ден Русев пътува с австрийските аеролинии до Виена, където се среща с Василев и го информира за позицията на ръководството на БНБ. Още същия ден с обратен полет Русев се връща в България”, казват от обвинението.
Дни след поставянето на банката под специален надзор финансовият директор на извънбанковия бизнес на Василев Бисер Лазов се среща с него във Виена. Василев заявява, че няма намерение да се връща в България. Казва, че той самият не е подписвал нищо - нито от страна на банката, където подписват неговите директори и отговорността е тяхна, нито от страна на дружествата кредитополучатели, където подписват подставените лица, твърди прокуратурата.
От думите на Василев Лазов осъзнал, че банкерът няма никаква идея да вземе ситуацията в свои ръце, която “сам е създал чрез дългогодишния си начин на ръководство и модел на управление”.
Мераци! Цветан Василев искал да купи банка и в Сърбия
Цветан Василев е искал да си купи банка в Сърбия през последните 3 г., но му било казано, че е по-добре да стане инвеститор. Затова той купил фабрика за стъкло в сръбския град Парачин, съобщи прокурорът по делото за източването на КТБ Иван Гешев, като се позова на свидетелски показания.
Василев е в Сърбия от 2014 г. и оттогава до днес прокуратурата не е получила вест за екстрадицията му от местните власти.
“Той е обявен за издирване. Ще бъде задържан за 72 ч и ще бъде изправен пред съд с искане за постоянното му задържане.
Ако не бъде
върнат,
ще бъде съден
задочно
Странната липса на какъвто и да е отговор от компетентните сръбски съдебни власти наложи главният прокурор Сотир Цацаров да сигнализира Генералния секретариат на Съвета на Европа и Европейския комитет по проблемите с престъпността с искане за съдействие. Въпреки това до момента липсва каквато и да е обратна информация от компетентните сръбски съдебни власти, дори при многократните напомнителни запитвания от страна на българската прокуратура”, обясни Гешев.
Според него Василев се бои не само от българското, а и от европейското правосъдие и затова е потърсил убежище в Сърбия, която не е част от ЕС.
Според данни по делото банкерът имал топли връзки с икономически и политически кръгове в Сърбия.
“Имал е инвестиции в офшорни сметки на определени посредници за различни нужди. Надявам се, това да не предизвика международен проблем”, предупреди Гешев.
Каракачанов, Прокопиев, Тити Папазов, Въргала и Моника Станишева разпитани като свидетели
Прокуратурата е събрала огромно количество хартия в обвинителния си акт за КТБ, но никъде в него не се посочва защо се е стигнало до фалита на банката, коментира адвокатът на Цветан Василев Христо Ботев. По думите му държавно обвинение е “помогнало достатъчно за рухването на банката”. Ботев посочи, че не само името на евродепутата Николай Бареков попада в материалите по делото.
Колкото до коментара на прокуратурата, че с чувалчета са раздавани пари, защитникът на Цветан Василев посочи, че такива данни по делото няма.
Ботев е поискал по делото да бъдат разпитани депутатът от ДПС Делян Пеевски и Бойко Борисов.
За пореден път той потвърди и казаното от бившия собственик на КТБ Цветан Василев, че в настоящата политическа обстановка не се чувства сигурен за живота си и затова няма да се върне в България.
-5 °
4 °
