Все още обаче държи 30% от пазара.
Заради скъпото мляко търсенето на растителни мазнини за производство щяло да голямо поне още 6 месеца
С 14,4% е намаляло производството на сирене с растителни мазнини през 2016 г., показват данните на земеделското министерство. Общото производство е 16 231 тона при почти 19 000 тона за 2015 г. Въпреки това делът на сиренето с палма в общо произведеното количество все още е висок – над 30% от цялото количество сирене, произведено от краве мляко, което е 45 228 тона.
Според аграрната статистика на земеделското министерство за миналата година се наблюдава увеличение на производството на овче сирене с почти 30%, а при кашкавалът от овче мляко - с 60 на сто.
Според данни на Асоциацията на млекопреработвателите в България обаче
производството
на сирене с
добавена
палмова мазнина
не е намаляло
“В момента има дефицит на сурово мляко в Европа. Когато има дефицит и почти неработеща контролна система, как ще има спад във влагането на растителни мазнини? Логично ли е? За мен не”, коментира председателят на асоциацията Димитър Зоров.
Той припомни, че през миналата година заедно с колегите му предложиха да се забрани влагането на палмова мазнина в млечните продукти. Съпротива на няколко предприятия обаче не позволи това да се случи.
Според Зоров подобна промяна няма да накърни интересите на никого, тъй като и европейският регламент забранява продукти с имена “сирене”, “кашкавал” и т.н. да имат и половин процент добавени други суровини освен такива от животински произход.
“Така е записано в регламента, за да могат да носят тези наименования. Идентично е и с имената на млекопреработвателните предприятия. В тази насока законът трябва да се доведе докрай, за да се спрат измамите. Никой не слага растителни мазнини и други добавки, за да създаде продукт, който ще е изцяло от него. Тези продукти се наименоват и етикират като сирена, за да може да се извлекат добри печалби от заблуда на потребителя”, обясни Зоров пред “24 часа”.
Той предлага всеки, който иска, да може да прави имитиращи продукти. Но това да става само в предприятия, които са одобрени, лицензирани за производството на растителни масла. Има такава група за олио, маргарини. Там им е мястото, заяви Зоров.
Според него системата за санкциониране не работи добре. На фона на нарушенията и печалбите на предприятията глобите са твърде ниски, освен това много често падат в съда.
“Какво, ако глобиш едно предприятие с 1000 лв.? То от една партида прави 5-10 хил. лв. допълнителна печалба от измамата. Какъв е дисциплиниращият ефект, ако изобщо може да се говори за такъв”, казва Зоров.
Той припомни и наложените скоро глоби от КЗК на три фирми, но окончателното решение за тях ще дойде от съда (виж карето долу)
“Практиката оказва недобро влияние на бранша. Тези, които работят по правилата, виждат, че са в неконкурентна среда. Голяма част от тях отиват от другата страна. Ако сте производител и произвеждате по правилата, вашият продукт е по-скъп, трудно се котира. Какво ще направите да запазите бизнеса и работните места, да си плащате кредитите?”
В България по-сериозни количества палмова мазнина започват да се внасят от 2002 г. - 18,9 хил. тона. Пикът е през 2014 г. - 39 хил. тона, твърдят от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА).
След това има спад на 35 хил. тона, като се очаква и през тази година да е приблизително толкова.
През 2007 г. по официални данни са били произведени 6500 тона продукти с вложени растителни мазнини. По оценки на САРА през 2016 г. в млечната индустрия са вложени около 10 хил. тона палмови мазнини, което е намаление в сравнение с предходни години, но което дава основание да се мисли, че реалното производство на “имитиращи” продукти е по-голямо от декларираните количества, коментира пред “24 часа” Божидар Иванов от САРА.
Използването на палмови мазнини в млечната индустрия не е само практика в България, а може да бъде видяна в много страни, където има проблеми с покупателните възможности на населението и с доходите, твърдят от САРА.
По данни на НСИ през 2016 г., разходите за храна в домакинствата в България са възлизали на около 31%, докато в ЕС те са около 12-13%.
От края на 2016 г. започна плавно увеличение на цените на суровото мляко, а оттам и на млечните продукти. На годишна база цената на едро на маслото у нас се е повишила с 46%, а в ЕС с над 88%.
Тази тенденция вероятно ще продължи поне до началото на пролетта на следващата година, което заедно със сравнително ниските цени на предлаганото палмово масло на международните пазари ще поддържа и занапред равнищата на влагане на такива мазнини в родните млечни продукти.
Глоба от 400 000 лв. за три фирми, не слагали мляко
В началото на август Комисията за защита на конкуренцията глоби три компании заради използване на растителни мазнини в сирене. Регулаторът наложи на “Рафтис – милк” санкция от 34 479 лв., на “Сирма Приста” - 38 440 и на “Чех – Йосиф Новосад” - 331 300. Сумите представляват 1% от нетните приходи от продажби на всяка от компаниите за предходната финансова година.
Комисията бе сезирана от сдружение “Активни потребители” след проведен от него сравнителен тест на 36 марки бяло саламурено сирене. Резултатите показали, че няколко марки съдържат немлечни мазнини. В сигнала на сдружението се посочва, че проби от Българската агенция по безопасност на храните потвърждават, че в продуктите са влагани такива мазнини.
От становището на КЗК се вижда, че според Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти наименование “сирене” се използва за млечен продукт. Добавянето в млечни продукти на мазнини с немлечен произход обаче е забранено. Освен това имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, не трябва да съдържат наименованието “сирене”. Според наредбата “имитиращи продукти” са тези, при които млечна съставка е заменена с частични или пълни заместители като мазнини от немлечен произход.
Така според КЗК нарушението на производителите при етикетирането на продукта може да се разглежда като нелоялна конкуренция.
“Това е съществена за потребителите информация, която може да повлияе на техния избор при покупка, т.е. да се отрази на потребителското поведение във вреда на други конкуренти – производители на сирене”, посочват от антимонополния орган.
В становището си от “Рафтис - милк” посочват, че технологичен пропуск е довел до влагането на растителни мазнини в млечен продукт. По този начин се е компрометирало съдържанието на произведените партиди сирене. от фирмата добавят, че вече са санкционирани от агенцията по храните.
Компанията заявява, че не е сигурна колко от продуктите са достигнали до крайните потребители. След като пропускът е бил установен обаче, партидите били етикетирани като имитиращ продукт.
През юни 2016 г. областната дирекция по храните в Габрово, е взела проба от продукти на “Чех - Йосиф Новосад”, която е установила немлечни мазнини в сиренето. Фирмата е изтеглила от магазини 212 кг сирене от проблемната партида и ги е преетикетирала като имитиращи.
Производителят твърди, че от дирекцията по храните са получили копие на акт за вземане на проби, което е било на името на друг производител, а това будело съмнение за манипулиране.
В КЗК не е постъпил отговор единствено от “Сирма приста”.
В проучването на КЗК по безспорен начин се установи, че всяко от трите дружества предлага на пазара продукт “сирене от краве мляко”, в съдържанието на което има немлечни мазнини, като това не е отбелязано върху опаковката, посочват от КЗК.
Недобросъвестните действия на трите компании им дават необосновано конкурентно предимство и поставят останалите участници на пазара в неравностойно положение. Защото, предлагайки продукт с по-ниско качество, но представен като продукт, произведен само от мляко, “дружествата си спестяват разходи, които са обичайни за конкурентите и присъщи за дейността им”.
По този начин те могат да предложат цена, близка до тази на останалите конкуренти (реализирайки по-голяма печалба), или по-ниска (привличайки повече клиенти).
КЗК е отчела и факта, че сиренето е един от продуктите, присъстващ традиционно на българската трапеза.
А някои хранителни съставки може да са причинител на алергии или в дългосрочен план на други здравословни проблеми.
-5 °
4 °
