След като успява с помощта на ББР, собственичката Николинка Лефтерова сега иска да направи онлайн платформа за поръчки

Кетъринг вместо детска кухня - този бизнес успява да развие успешно Николинка Лефтерова. Като всичко започва заради един ремонт.
Преди три години Лефтерова взема под наем ресторант. Мястото се превръща в предпочитана локация за детски рождени дни. "Аз не търсех такива клиенти. Те ни откриха. Без да пускаме реклама, се разбра за нас", разказва тя. Но се налага ремонт и мястото спира да работи.

Поради това Лефтерова решава да се насочи към кетъринг услугите. "Джуниър съплайс" стартира с идеята за частна детска кухня. Тя обаче не се осъществява, защото не успява да намери компетентен партньор.

И тогава се специализира в областта на кетъринга и по-специално корпоративния. Лефтерова има опит в бранша - работила е в международни компании и за голяма верига хотели.

Решава да се върне в Плевен и там да развива бизнеса си. Най-важното за кухнята - оборудването, успява да вземе с кредит от Българската банка за развитие. Тъй като фирмата била млада, без една приключена финансова година, от други институции насочват Лефтерова към държавната банка. "Бях възхитена от отношението. Обясниха ми какви документи трябва да подготвя и нещата се случиха много леко. Показаха ми разбиране и личен контакт", казва тя.

Сега вече фирмата осигурява обедното меню за хиляди хора. Има и клиенти, за които е предвидена доставка. Един ден предварително клиентите преглеждат предложенията и избират. Менюто е съставено от около десет ястия, а кухнята е мексиканска, включват се и средиземноморски ястия. "Старая се да има голямо разнообразие. Задължително има и нещо без месо. Искаме всеки да може да избере нещо. Имаме хапки, два вида супа", казва Лефтерова.

Фирмата осигурява храната и на кол център, където работят много млади хора. Там има голямо търсене на постни ястия. "Бях много притеснена, когато се върнах от София в Плевен, че няма да намеря качествени хора. Възнаграждението, което предлагам, е по-високо, защото не исках да остана без екип", обяснява бизнесдамата.
Срещала е и хора, които имат твърде високи изисквания, но не и умения. Смята, че по-младите хора са и по-отворени към новите тенденции в храненето. Успява да намери хора, с които да обсъждат и взаимно да си помагат.

Лефтерова често влиза в кухнята. Ако се наложи готви, занимава се и с организационната работа. Уменията си е натрупала при работата в хотели, тъй като и там и се е налагало да помага на различните звена.

По пътя си обаче среща и много трудности. В София е било лесно да се сдобие с пресни и качествени продукти. В Плевен обаче се оказва по-трудно, тъй като и доходите на хората са по-ниски. "Те си носят храна от вкъщи или се хранят с нездравословна храна. За съжаление на много места социалният пакет не включва изхранване", казва тя.

Въпреки че и в Плевен някои фирми осигуряват ваучери за храна, работещите не се грижат достатъчно за почивката си. При някои има например по един лев на ден за храна. Цените в стола не са никак високи, но има много работещи, които нямат възможност да доплатят два лева например. Други пък предпочитат да ядат хамбургер или друга подобна храна. "Въпрос на разбиране и предпочитания е. Не е хубаво да не се грижиш за храната си. Аз обаче влизам в положението на работещите. Някои наистина не успяват да се справят с разходите си, а храната остава на заден план".

Все пак има и други, които могат да купят и оценяват и по-интересните ястия. Един от бестселърите е пица със спанак и сметана. "Зелено изкушение" не може да се опита почти никъде в града, казва Лефтерова. Пилешките хапки също са много предпочитани, както и гръцка пилешка супа с орехи и лимон. Всеки ден в менюто има и пилешки бутчета - с ориз, гъбен сос, картофи. Това е ястието с най-ниска цена в менюто и по тази причина свършва бързо.

Рецептите са събирани с години от готвачката, с която работи в момента. Използва и много от рецептите, които са приготвени специално от нея преди години, когато специално е наела готвач, който да изработи менюто.
Радва се, когато вечер получава имейли от клиенти. "Те ми помагат за референция. Това носи много голямо удовлетворение. Приятно е всяка вечер с поръчката да получиш и имейл с похвала за храната и точността на доставка", казва Лефтерова.

От предишната си работа разбира, че хората оценяват най-високо домашната храна. Ако ястието е приготвено със старание и по добра рецепта, става вкусно, обяснява бизнесдамата. "Да запазиш вкуса от едно време, да е като приготвено вкъщи, е много полезно за бизнеса. Думата домашно продава. Хората явно имат нужда от нещо истинско", казва тя. И добавя, че е много важно да слушаш клиента. Като във всеки бизнес има и недоволни хора. Но те са компенсирани, а забележките им отразени.

Въпреки че влиза редовно във фирмената кухня, не успява да готви вкъщи. Почивният й ден е единствено в събота, тъй като в неделя се подготвя храната. Не й остава време и за ваканции. Казва, че когато работиш ли за себе си, не ти остава лично време. Резултатът не винаги е съизмерим на усилията. Очакваш обаче в бъдеще да има възвращаемост. Не допуска, че може да се откаже, тъй като е вложила много усилия и средства.

За Лефтерова ценни са и контактите. Тъй като посещава много от фабриките, тя познава много от хората там. И добавя, че й се иска да направи онлайн платформа за поръчка на местно ниво. Но очаква условията и заплатите да се подобрят, за да върви икономиката и нейният бизнес.