“Обърканият преход в заглавия”- така “24 часа” разказва от седмици с факсимилета на заглавия от стари вестници за раздържавяването през последните години. Държавната агенция за национална сигурност от 1 декември 2016 г. проверява най-спорните сделки и като краен продукт главният прокурор Сотир Цацаров обяви в парламента 28 проблемни приватизации.
На сайта на прокуратурата бяха публикувани въпросните сделки, за които самите обвинители са отказали да образуват производства заради изтекла давност. “24 часа” помоли Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да ни предостави справка за параметрите на тези 28 сделки. Ето официалните данни - цени, купувачи, както и инвестиционни програми, заложени в договорите за продажба и наложените санкции заради неизпълнение. (виж таблицата).
28-те продажби на държавни предприятия, посочени от прокуратурата, са се случили между 1995 и 2000 г.
Част от тях може да служат за пример - предприятията дори са се превърнали в лидери в бранша си. Други обаче са вече ги няма. Какво е станало с най-големите от тях, кои са претърпели развитие и кои фалираха?
67% от “Бургаско пиво” са
придобити от
белгийския
пивоварен
концерн
“Интербрю”
на 27 април 1995 г. За държавната пивоварна са платени 5 025 000 долара с условие за инвестиции от 4,2 млн. германски марки.
През 2002 г. “Интербрю” закрива бургаската пивоварна и оттогава бирата “Бургаско” се произвежда в Хасково.
Кърджалийското дружество “Бентонит” е обявено за приватизация през 1998 г. и 78% са придобити от РМД “Бентонит 98” и “Катекс”. Сумата е над 16,69 млн. лв. Изпълнена е инвестиционната програма, която е 1,158 млн. долара.
През 2003 г. основен акционер с 96,8% става гръцката S&B holding. През 2013 г. френската “Инерис” купува от гърците “Бентонит”, тогава в гръцки вестници пише, че сделката е за 550 млн. евро.
Дейността е добив на полезните изкопаеми и преработката им до краен продукт. Добивът е от 4 находища, за които има концесия за 35 г. Над 90% от продукцията се изнася.
“Винпром-Дамяница” е приватизиран през 1997 г., 78% купува “Дамяница” АДЗ за 1,5 млн. долара и инвестиции за 2,89 млн. долара до 2002 г. Те не са направени, начислени са неустойки, но не са платени. Днес в управата на “Дамяница” са Филип Харманджиев и фирмата му “Пи Ейч Вайн”.
75% от “Винзавод Асеновград” са купени от “Вини-АС” за 3,4 млн. лв. и с ангажимент за инвестиции за 1,849 млн. лв. “Винзавод” АД, както сега се казва дружеството, е публично.
75% от капитала на “Свиневъдство-Пловдив” са продадени на “Пълдин-агро” през 1995 г. Приватизираното дружество е в несъстоятелност.
Обувният завод “Добрич” е продаден през 1998 г. на РМД “Добрич 98”, през 2001 г. АП обявява, че разваля сделката заради неизплатена цена от 2,6 млн. долара и неплащане на 7 млн. долара дългове на предприятието. Най-големият завод за детски обувки на Балканите е фалирал.
Подобна е и участта на продадения за 1 долар през 1999 г. “Кремиковци”. 71% от фирмата получи “Дару металс” на Валентин Захариев, която имаше ангажимент за инвестиции за 300 млн. долара.
64% от капитала на “Победа”-Бургас, е придобит срещу 2,2 млн. долара от “Глобал капитал” и консорциум “Победа инвест”. След изявлението на главния прокурор от завода дадоха пресконференция, за да кажат, че са купили акциите при касова приватизация и сега са един от най-големите работодатели в района.
Продажбата на 75% от “Металснаб холдинг” е за 12 млн. германски марки. Купувачи са немската Klockner&CO Aktiengesellschaft и РМД “Металснаб 96”. Днес фирмата се казва “Металснаб България” и е водеща в дистрибуцията на метали и метални изделия на Балканите.
69,94% от “Софарма” са продадени през 2000 г. за 24 млн. долара на “Елфарма” на Огнян Донев с условие за инвестиции от 750 млн. долара, което е изпълнено. Днес “Софарма” продължава да се развива.
54% от “Биовет” са продадени през 2000 г. на “Хювефарма” и на “Българска фармацевтична компания” за 10,639 млн. долара и условие за 11,53 млн. долара инвестиции, което е изпълнено. С днешна дата собственик на “Българска фармацевтична компания” е Масрур Муминович Шакиров, показва справка в търговския регистър. “Хювефарма” е на братята Георги и Кирил Домусчиеви. В надзора на “Биовет” е Кирил Домусчиев.
"24 часа" прави своя карта на сделките
Няма ясен обаче отговор какви са критериите по които ДАНС е подредил тези 28 сделки, а не е поставил в списъка някои други от над 7-те хиляди продажби на предприятия по времето на приватизацията.
Картината най-лесно се вижда във всеки от 28-те областни центъра. Хората знаят кои предприятия са били затворени и разпродадени, но и кои са развити и са намерили нови ниши за бизнес.
Убедени сме, че има стотици приватизирани компании, които работят успешно. Затова “24 часа” ще направи своя карта с успешните и неуспешните сделки по региони. Започваме със Стара Загора.
В продадената през 1994 г. бирена фабрика бяха инвестирани над 260 млн. лв.
Договорът за продажбата е подписан на 28 октомври 1994 г., Агенцията за приватизация получава 21,7 млн. долара за 80% от акциите на дружеството.
Купувач е групировката “Брюинвест” от Гърция, създадена специално за инвестиции в България, а покупката на “Загорка” е нейната първа сделка. Седалището на холдинга купувач е в Атина, в него с дялове 50 на 50% участват гръцкият клон на компанията “Хайнекен” и “Левентис груп”, която произвежда и кока-кола.
Днес след трансформации на собствеността мажоритарният собственик HEINEKEN International B.V. притежава 98,86% от капитала на дружеството. През 2003 г. в него се влива и “Ариана”.
Купувачът е избран в конкуренцията на около
15 наши и чужди фирми,
сред които и “Мултигруп”. През 1994 г. - годината на нейната продажба, “Загорка” е произвела 98 млн. литра пиво и е държала 22% от националния пазар за бира.
Стратегията на новия собственик е насочена не към износ, а към разширяване и трайно настаняване на българския пазар, макар че обявената тогава цел - след 4-5 г. “Загорка” да продава над 50% от пивото в страната, още не е достигната.
Все пак в сравнение с времето преди приватизацията нейният пазарен дял бе увеличен - например за 2015 г. той е бил 33,6%. Но този показател е динамичен - за 2016 г. е бил по-нисък - 28,5%. За сметка на това печалбата на дружеството в този период е с ръст от 2,8%.
Любопитен факт е, че се увеличава износът на произвеждания тук сайдер, като по този начин компанията затвърждава позициите си на сайдер хъб за Балканите.
За миналата 2016 г. бе съобщено, че с оборот от 160 млн. лв. и печалба 26,9 млн. лв. “Загорка” АД отбелязва най-добрата си година от гледна точка на рентабилността. Спазено е и обещанието да се запази броят на заетите в производството работници и ръководен персонал. При приватизацията тук са работили 485 души, сега те са около 470.
Друга особеност на сделката е, че се
запазва търговската
марка “Загорка”
Но при подписването на договора е обявено, че през първите 5 г. ще бъдат направени инвестиции в размер на 42 млн. долара с цел да бъде извършено цялостно техническо обновление на завода в Стара Загора и да започне и производство на пиво по лиценз на “Амстел” и “Хайнекен”. Това бе направено.
През 2014 г., когато се навършиха 20 г. от приватизацията на “Загорка”, официално бе обявено, че инвестициите в дружеството през този период са за над 260 млн. лева. Сред последните придобивки на фирмата бе “зеленият склад” за готова продукция. При откриването му стана ясно, че той е
първата индустриална
сграда от такъв тип
сред всички пивоварни компании на “Хайнекен” по света. Площта му е близо 3 декара, той е проектиран и изграден по световно признатия метод за оценяване на екологичните показатели на сгради от всякакъв тип - BREEAM.
Собственикът продължава да инвестира в старозагорското си предприятие, в момента се изгражда модерна пречиствателна станция за 2 млн. евро, която ще бъде открита през 2018 г. Тенденцията е да се намаляват разходът на вода и въглеродните емисии при дистрибуция. Иновации има и сред продуктите на фирмата.
“През следващите 3 г. очакваме инвестициите на компанията да бъдат в диапазона между 20 млн. и 22 млн. евро”, казва нейният изпълнителен директор Никос Зоис.
АКБ Форес разпродаде скъпи машини, останаха само кипарисите на Горбачов и Чаушеску
засажда
кипарис в
Алеята на
дружбата,
изградена в двора на Научно-производствения стопански комбинат по роботика “Берое”. В началото на януари 2015 г. от МВР в Бургас съобщават, че е ограбена почивната база в Ахтопол на някогашния завод “Берое”. Ошушкани са 45 стаи от изоставената от 5 г. без охрана сграда, задигнати са мивки, душове и водопроводни тръби.
Месец по-късно става ясно, че частен съдебен изпълнител е продал за 3,5 млн. лева около 68 декара от терена на бившия завод и изоставените индустриални халета. Имотът бил собственост на
транспортна
компания,
купувачът е фирма от София. Такива са приблизително първите и последните новини около някогашната гордост на социалистическото ни машиностроене.
Създаден през 70-те години на миналия век на базата на съществуващ преди това промкомбинат, заводът за промишлени роботи в Стара Загора изнася в чужбина, основно в СССР, 90% от продукцията си, използвана предимно в автомобилостроенето.
В него работят около 1700 души. Оборудването е сред най-модерните за времето си. Наред с другия старозагорски гигант - ДЗУ, разполагат с ГАПС - гъвкава автоматизирана производствена система. Това е цех, който се е смятал за върха на високите технологии в машиностроенето.
А в цеха за ширпотреба на “Берое” произвеждат дори ремаркета за автомобили и тоалетни казанчета.
Днес заводът не съществува. След 1989 г. основните му пазари в чужбина се сриват.
“Берое” е сложен на тезгяха по време на масовата приватизация, през 1996 г. негов мажоритарен
собственик
става
“АКБ
Форес”
Следват години на разпродажба на скъпи машини, на сложни трансформации на собствеността. Старозагорският окръжен съд прекратява официално дейността на предприятието на 31 октомври 2003 г. Собствениците предлагат оздравителен план, но той е отхвърлен, като един от мотивите е, че към онзи момент заводът не разполага нито със сгради, нито с достатъчно машини, за да произвежда и съответно да плаща дълговете си.
В активите на старозагорската компания били останали само
една почивна
база и няколко
машини
В същото време претенциите на кредиторите били за около 11,5 млн. лева.
Някогашната изтърбушена и ограбена административна сграда от април 2013 г. е превърната в частна болница, филиал на пловдивски медицински комплекс. Тя разполага и с 5 декара от двора на завода. В него все още са живи кипарисите от някогашната Алея на дружбата. Там освен дървото на Горбачов имало кипариси, засадени от Николае Чаушеску, от важна индийска делегация и от космонавти. Табелките са изгубени и вече никой не си спомня кое дърво от кого е било посадено.
Фондът на бизнесмена Николай Банев
“АКБ Форес” е бивш приватизационен фонд, основан през 1996 г. от бизнесмена Николай Банев.
След масирана рекламна кампания, за която са похарчени 2 млн. долара, 100 000 българи внасят в него боновите си книжки от масовата приватизация.
С тях Банев купува дялове от десетки предприятия. Сега голяма част от тях са затворени или пред фалит. Например “Полимери”, “Елма”, “Динамо” и други.
В момента акциите от “АКБ Форес”, взети с една бонова книжка, паднаха 10 пъти.
-5 °
4 °
