След спада на лихви по депозити интересът към тях нараснал
Пазарът на монети у нас прави оборот от няколко десетки милиона на година. Има засилен интерес към тях като инвестиция, а обяснението е в липсата на достатъчно доходни алтернативи след рекордния спад на лихвите по депозити и колебанията на капиталовите пазари.
Най-динамичен е сегментът на инвеститори, които влагат от 5000 до 20 000 лв. в монети от благороден метал.
Златото е по-търсено
от среброто, защото
е освободено от ДДС,
обясняват финансови експерти. Доходността на монетите зависи от борсовата цена на метала в момента, а ликвидността се осигурява от специализирани дилърски къщи или банки, които ги изкупуват.
Юбилейните монети са част от този пазар, но той е по-рисков и труден, затова те са по-скоро колекционерска ценност, отколкото класическа инвестиция. Въпреки това през последните години търсенето им рязко се повиши, а офертите “продава” са се увеличили.
Подобен е случаят с монетата на БНБ за европредседателството ни. Тя бе пусната в тираж от 3000 бройки, а пред сградата на централната банка се извиха опашки. След това на вторичния пазар монети се предлагаха и за над 900 лв. при цена от 66 лева на касите на БНБ.
Реално инвестиционните и юбилейните монети са умалени кюлчета злато, сребро или друг ценен метал, само че са украсени, с различна чистота и тегло. Тиражите на инвестиционните монети най-често са големи, за да са по-ликвидни. Инвестицията в тях е като във всяка борсово търгувана стока с тази разлика, че не се извършва през безналичен ETF, а с реална доставка на метала.
Цената на инвестиционните монети следва тази на златото, но по време на икономическа криза може и да е над нея. Причината е, че собствениците предпочитат да се изтеглят от пазара на инвестиционно злато в очакване на по-високи цени.
Обикновено една монета се сече в серия от няколко размера, като най-голямата е с тегло от 1 тройунция, или 31,1 грама. Доходността на инвестицията в златни и сребърни монети се влияе и от инфлацията, защото
металът съхранява
стойността на парите
Опитни експерти препоръчват на инвестицията в монети да се гледа дългосрочно. Те може да са добър избор за диверсификация на свободни пари, особено ако има позитивни очаквания за цената на златото и среброто в дългосрочен план. Инвестиционните монети лесно и бързо могат да бъдат продадени, за разлика от кюлче злато или имот.
При изчисляването на доходността обаче трябва да се знае, че те изискват специално съхранение, което означава разходи за сейф или друго средство за охрана срещу крадци. Освен това монетите трябва да се пазят от надраскване, защото това понижава цената им.
Възпоменателните монети, които сече Монетният двор на БНБ, са такива, на които се отбелязва годишнина от историческо събитие или се почита паметта на историческа личност. Те може да са изработени от различни метали и сплави и имат основно колекционерска стойност. Най-търсените обикновено са сребърните с частично позлатяване.
Хората, които купуват юбилейни монети, е добре да знаят, че те са законно платежно средство и затова имат номинал, изсечен на лицевата страна. Това означава, че притежателят им би могъл да отиде в касовия салон на БНБ
и да поиска тяхната
стойност в левове
Тънкостта обаче е, че номиналът им драстично се различава от емисионната цена. Например монетата “Екзарх Антим I” е с номинал 100 лв., но емисионната ѝ стойност, на която може да бъде купена, е 950 лв. Най-често тези монети се продават на цена, която не превишава стойността на златото, съдържащо се в монетите, на свободния пазар с повече от 80%. Обяснението за тази значителна разлика са две: предназначението им не е да бъдат инвестиция, а да са ювелирно изделие за ценители с колекционерска стойност. И на второ място - това се прави, за да се
намали рискът
от спад в цената
на метала, от който са изработени, защото в даден момент номиналът върху монетата може да се окаже по-висок от стойността на материала и тогава банката трябва да отчете загуба, ако притежателите поискат да им се изплати по номинал.
Експерти изброяват следните фактори, които определят цената на юбилейните монети. Първият е тиражът - колкото по-малък е той, толкова по-рядка е тя и търсенето е по-голямо. Тиражи от 1-2 хиляди бройки се считат за потенциално перспективни, но при тиражи над 10 - 20 хил. бройки шансовете за вдигане на цените се смятат за нулеви.
90 - 95% от нумизматичните продукти не си вдигат цената, но дори и да я вдигат, това не ги прави добра инвестиция, защото за тях почти няма ликвидност. Ако инвестиционните монети се влияят от борсовата цена на златото и среброто, при юбилейните има по-скоро емоционална добавена стойност, категорични са експерти.
Най-ценните са от сребро и мед
Най-ценните юбилейни монети са от сребро проба 900 и мед. От по-старите тиражи на централната банка търсени са и сантими от мед, калай и цинк, които днес са от 500 до 15 000 пъти по-скъпи от номинала си. Например 2 стотинки (сантима) от 1881 г. днес могат да се продадат за 10 лв., ако са с умерени следи от употреба, със заоблени ръбове на надписите. Ако същите 2 сантима не са били в обращение и са добре запазени, вече струват 300 лв. Това важи и за монетите с номинал 5 и 10 стотинки от същата година.
Най-скъпата българска монета е сечена от царуването на Фердинанд - 1894 година. Тя е столевка, направена от сребро 900 и мед. Уникална я прави нищожният тираж, в който е била сечена - 2500 бройки. Тя е с надпис “Боже, пази България”. Днес тази монета е оценена от колекционерите на 6000 лв., ако е била в употреба, и на 14 000 лв. ако никога не е била пускана в обращение и е добре съхранена.
Сред монетите, за които може да се вземе добра цена, са още 10 лв. от 1894 г., сечени в тираж 75 000 броя, които според състоянието си струват от 800 до 2500 лв., 20-левките от същата година са от 1000 до 3000 лева.
Най-уникалната българска монета според колекционери обаче е двулевка от 1916 г. със сребро проба 835 и с мед. Тя е била сечена в огромен тираж - над 2 милиона броя, но днес има един-единствен екземпляр от нея и той е в музея на БНБ.
Двайсетолевката 16.9 грама пък струва 1100. За останалите юбилейни монети може да се обобщи, че се търгуват на двуцифрени и дори едноцифрени суми.
Най-скъпата монета от 90-те години е “Екю - Десислава”, пусната през 1993 г., с номинал 10 000 лв.
От първото десетилетие на XXI век най-висока цена - 2700 лева, държи “Свети Иван Рилски”, 2002 г. Номиналът ѝ е 1 лев, но пък тиражът ѝ е колекционерски - 2000 броя. Цените се движат между 1700- 2000 лв.
Със същия тираж е и “60 г. от спасяването на българските евреи” от 2003 г., която е с цена 700 лева. Тиражът на монетата “Свети Георги” от 2007 г. е бил едва 1500 броя, на което се дължи и сегашната ѝ стойност - 1700 лева.
-5 °
4 °
