При създаването на такава фирма е важно да се провери дали ще намери потребители, не е достатъчно идеята да изглежда секси

10 са стъпките, които трябва да извърви предприемач, който иска да притежава стартъп. Има препоръчителен алгоритъм, но не и универсална формула как се създава такава компания.

Стартъп се наричат фирми, които са в началото, могат да нараснат бързо и да достигнат до големи мащаби. Или тези, които търсят самоиздържащ се бизнес модел, обяснява Милен Иванов от акселератора за стартиращи компании Founder Institute.

Стартъп не е да направиш магазин, кафене или да извадиш щанд и да продаваш, въпреки че това пак е стартиращ бизнес, казва той. Отличително било, че това са компании, които експериментират и правят иновации, за да намерят себе си на пазара.

Неговите наблюдения обаче сочат, че рядко идеите на предприемачите са наистина оригинални. Обикновено те били комбинация от мъдрости, трикове и техники на стари идеи. Това, което ги прави иновативни, е, че се прилагат по различен метод и в друга индустрия. “Не е задължително човек да открие нещо коренно ново, но е желателно. Това ще го направи победител. Ако правиш същото като всички останали, е трудно да се отличиш”, твърди експертът.

Иновациите са на различни нива - продукт, екип или процес. Ако някой иска да стартира бизнес, може само да копира нещо, което работи на голям пазар, и да го направи в България.

Всеки предприемач носи отговорността

да провери дали идеята му

вече е патентована от друг

или е обект на защита на интелектуална собственост. Ако ситуацията е такава, е възможно да се купи чуждото хрумване или да се плати лицензионна такса и да се действа на пазар с по-различни потребности или мащаби спрямо този, на който е заработила първоначално идеята.

“България е с малки мащаби и трудно може да се посочат примери човек да е откраднал и да е станал проблем. Може и да се е случвало, но да не е забелязано”, казва Иванов. Според него, ако някой тук има нова и оригинална идея, той я реализира на по-голям пазар.

Оказва се обаче, че да ти хрумне нещо, е най-малкият препъникамък по пътя на човека със стартъп. Това, което се лицензира, е марка или технология и код. Може и определен тип приложение. А идеята била със стойност, близка до нула, оценява се реализацията.

След като се избистри хрумването, се пристъпва към проверка на това дали то решава реален проблем в реална ситуация. “Хората често измислят готини неща, които им се струват секси. Понякога обаче те не са приложими”, казва Иванов.

Трябва да се съобрази и колко хора ще имат нужда от откритието и готови ли са те да платят за него. Също и дали имат желание да го ползват. Именно това било от решаващо значение, тъй като често се случвало продукт да излезе на пазара, но да не намира потребители.

Важно е да се изчисли и колко може да струва, какви са разходите и дали ще може създателят да има печалба. Тези, които правят стартъп, за да решат конкретен проблем, били по-успешни. Но има риск бъдещият бизнесмен да си мисли, че даден проблем е значим, а да се окаже, че другите хора не споделят този възглед. Всичко тръгва като лично преживяване или като проблясък и откритие, но трябва

да се провери дали наистна

е практично за много хора

След това идва ред и на решението за събиране на екип - дали предприемачът ще е сам, или се нуждае от помощ. Добре е да се помисли и дали има нужда от ментор. Не е задължително, но със сигурност пътят ще е по-лесен, защото не давал правилното решение, но задавал правилните въпроси. Това спестявало време, разочарование и средства.

Все пак предприемачът носи отговорността и върши работата, а не някой вместо него. Добре е да се изпробва идеята в т. нар. акселератори. Така се тества нейната приложимост, изграждат се и умения по презентиране, маркетинг, създавне на бизнес план и наемане на хора. В много от случаите първият опит за стартъп не е успешен, а всъщност добра идея се появявала при трети или четвърти опит.

Финансирането може да е различно - грантове или европейска програма. Може да се отиде до фонд за рисково дялово финансиране например. Те може да помогнат, когато фирмата вече се е развила, или да дадат пари още в самото начало.

Има и т.нар. бизнес ангели - това са инвеститори, които участват със собствени средства срещу дял от компанията. Помагат и с контакти и съвети срещу 20-30% от комапнията.

Съществуват и т.нар. публични платформи за финансиране. При тях се публикува описание на идеята, при възможност се предоставя и прототип, ако ще се произвежда някакво устройство или уред. И след това остава само да се стискат палци повече участници в платформата да харесат идеята и да застанат зад нея с финансиране.

Разбира се, може да се прибегне и до класическия вариант с банков кредит. Спънката при него е, че

често се искат

значителни обезпечения,

които една нова компания трудно предоставя. Въпреки това напоследък набират все повече скорост различни банкови продукти, насочени към стартиращите компании.

Не е задължително стартъпът да бъде продаден, зависи от целта на създателя му. Компанията може да донесе пари и човек да се чувства щастлив, докато я управлява. А може и да бъде продадена на голяма компания, която иска да използва дадена технология в дейността си или да предложи допълнителна услуга на клиентите си.

Според Никола Янев - маркетинг директор на фонда за рисково инвестиране Eleven, нуждата от финансиране идва в различни моменти, които зависят от спецификите на индустрията, в която се намира компанията.

“Това, което винаги съветваме стартиращите предприемачи, е преди да търсят финансиране, да постигнат начални резултати с прототип на своя продукт и разговори с потенциални клиенти”, обяснява той. Така се получавала обратна връзка от бъдещи клиенти или първи версии на продукта.

“Но за нас е важно да видим, че екипът е работил предварително по идеята и напредъкът не зависи само от наличието на финансиране”, казва той. И добавя, че да стартираш без фонд или ангел почти винаги става в първите месеци, дори и години от живота на стартъпа.

Той казва, че има разлики между традиционния бизнес и стартъпа. Вторият е създаден, за да търси бизнес модел с потенциал за бърз ръст. Обикновено това означава един продукт или услуга да може да бъде продаван с малко допълнителни разходи на много на брой клиенти. “Именно затова повечето стартъпи са софтуерни или други IT компании”, казва експертът.

Това, че дадена компания

е новосъздадена,

не я правело стартъп

Нито пък било задължително стартъпът да се занимава с технологии или да привлече рискови инвестиции от фондове като Eleven. Там подкрепяли не толкова конкретни идеи, а по-скоро силни екипи, които познават даден сектор и проблемите на клиентите в него.

“Основното важно за нас тук е компанията да решава значимо предизвикателство за дадената индустрия чрез софтуерно или хардуерно технологично решение. Не поставяме фокус в определени сфери и оставаме отворени. Все пак имаме известно предпочитание към проекти, които са ориентирани по-скоро към бизнес клиенти (B2B), отколкото към крайните потребители (B2C)”, признава той.

Фондът има опит с над 4000 апликации след лични срещи с над 1000 екипа.

“Успешният предприемач за нас е смел и амбициозен със силни морални принципи и ценности. Екипите, които подкрепяме, имат силна визия и работят за едно по-добро бъдеще на света или в частност индустрията, в която решават проблем”, казват оттам.