Нов казус - влезе ли държавата в ЧЕЗ, е длъжна да помага на ЧЕЗ в дело срещу България за милиони

“Хосподарске новини” съобщава за вариант: нашата страна купувала 67% от “Инерком” и плащала за прекратяване на арбитража във Вашингтон, което по сметки на чешките журналисти е над 600 милиона евро

Българската компания “Инерком”, която купува активите на ЧЕЗ у нас, трябва да помага на чешката при арбитража. В договора за продажба на активите на ЧЕЗ в България от “Инерком” има текст, че българската компания трябва да окаже съдействие, в случай, че се изискват документи за целите на арбитражното дело, което чешката компания води срещу България. Това отговори на запитване на в. “24 часа” говорителката на ЧЕЗ Алис Хоракова.

За тази клауза първи съобщи чешкият вестник “Хосподарске новини”. Ако искът на ЧЕЗ в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове във Вашингтон бъде удовлетворен,

обезщетението

може да

достигне до

600 млн. евро,

пише медията, която се позовава на свои източници от ръководството на “ЧЕЗ Груп”. Това е и основната причина чешката компания да не желае да продаде бизнеса си в България на правителството в София.

“Сега си представете как ще се съгласим собственик на българската ни компания да стане някой, срещу когото водим арбитражен спор за такава сума - просто не можем да го позволим”, посочва източникът на чешката медия от ЧЕЗ.

Източникът им посочва и вариант за участие на държавата в сделката. Българското правителство може да предложи да закупи контролен пакет, но и да плати обезщетение, което арбитражът би решил.

Разиграва се и вариант българската държава да купи всичките 67% от електроразпределителното и електроснабдителното дружество, за което ще трябват 342 млн. евро, а ако се съгласи на прекратяване на арбитража, това би струвало 200 или 300 млн. евро.

При най-доброто за ЧЕЗ развитие

компанията

може да спечели

от продажбата на

бизнеса си в

България над

половин милиард

евро,

ише чешкият вестник. А компанията не губи нищо.

На въпрос на “24 часа” за реакцията на ЧЕЗ на предложението държавата да участва в сделката говорителката Хоракова каза, че в петък ще приключат разговорите между ЧЕЗ и “Инерком”. Тогава ще стане ясна и официалната позиция на ЧЕЗ. Официално запитване за възможността България да придобие дял в сделката е постъпило за първи път във вторник, когато Гинка Върбакова пристигна в Прага.

Томаш Плескач, вицепрезидент на “ЧЕЗ Груп”, обяснява пред друг чешки вестник - “Лидове новини”, как се е стигнало до международния арбитраж.

“Търпяхме дълго време. Нашето търпение се доказва и от факта, че ние сме последният голям инвеститор в електроразпределението, който започна международен арбитраж. Двама други - австрийската ЕНТ и “Енерго-Про”, започнаха арбитражни процедури преди нас. Ние започнахме арбитража през 2016 г., казва той.

Пред медията той разказва за първото правителство на ГЕРБ и че дейността им в България тогава била доста безпроблемна. И дошла 2013 г., когато кабинетът на Борисов паднал, а той обвинил за падането си от власт цените на тока, а оттам и ЧЕЗ.

Плескач припомня, че тогава, след изключително топъл ноември, дошъл изключително студен декември. И хората сравнили сметките си, имало случаи на 100% повишение. И избухнали спонтанни протести, яхнати от политическата опозиция и обърнати срещу тогавашното правителство. Не успял и опитът да се намери общ език с кабинета.

“Затова

информирахме

правителството

през 2015 г., че

обмисляме

международния

арбитраж

След това има шестмесечен период, който правилата дават на страните да се споразумеят за приятелско решение на спора. Няколко пъти попитахме българската държава дали иска да си говори с нас, винаги отговорът е бил “не”. И така започнахме арбитража - през юни 2016 г. От този момент нататък нарасна натискът на българските институции и власт да наблюдават каквото и да било, с очевидната цел да намерят нещо, с което да противостоят на арбитража. Процедурата за отнемане на лиценза на “ЧЕЗ Електро” започна през април 2014 г. и до момента не е приключила - почти 4 години по-късно. Това го няма никъде в Европа,” казва Плескач.

Вицепрезидентът на ЧЕЗ заявява, че арбитражът продължава, той е на етап договаряне на трети арбитър. “Или ще се съгласим с това в близките месеци, или третият арбитър ще бъде назначен от арбитражния съд, а след това арбитражът ще продължи”, казва той.

Плескач заявява още, че е предлагано на българското правителство да влезе в сделката за бизнеса на ЧЕЗ в България.

“Ние им предлагахме това, но българското правителство многократно го отхвърли - за което свидетелстват и статии в различни български вестници, например от май 2017 г.,” заявява той.

Затова чешката компания продължила с процедурата по избора на купувач. Някои кандидати отпаднали, защото нямали пари. При преговорите цената непрекъснато се качвала. “И накрая останаха двама кандидати, единият от които получи ексклузивитет и се съгласи да подпише договор с нас,” обяснява той избора на “Инерком”.

Следобед по Би Ти Ви вицепремиерът Томислав Дончев обаче опроверга Плескач. Той заяви, че на трите правителства на Борисов не е правено предложение от ЧЕЗ държавата да купи дружеството. “В Министерски съвет няма писмо за такова предложение”, каза Дончев.

КИРИЛ БОРИСОВ

Ще има проверка по втората част от сигнала на БСП за ЧЕЗ, съобщи главният прокурор Сотир Цацаров в сряда.

Сигналът е подаден във вторник. Разделен е на две части, уточни Цацаров. В първата имало само едно изречение, в което се настоява прокуратурата да провери произхода на средствата на купувача на ЧЕЗ. Нямало твърдения за престъпление.

“Такава проверка се прави в момента от НАП и от ДАНС по нареждане на премиера. Ако те открият нарушения и данни за престъпления, ще ни сигнализират”, каза главният прокурор.

Втората част от сигнала на БСП била по-обемна и по нея ще се работи. В нея искането на социалистите е да се проверят всички сделки за приватизацията на ЕРП-то, включително и за приватизацията на остатъчния дял, което се случи през 2011 г.

Държавното обвинение засега няма да работи по първата част от сигнала на БСП за произхода на парите, с които “Инерком” купува активите на ЧЕЗ у нас. Според Цацаров прокуратурата се товари с дейности, които не са нейна работа, а целта е политически дивиденти.

“Г-жа Нинова е мой колега - тя е юрист и бивш следовател. Надявам се, че не е подписала този сигнал, който мога да причисля към всички елементи на политическата дискусия”, заяви Цацаров.

"Инерком България” разполага с девет месеца, за да плати сумата от сделката за активите на ЧЕЗ в България след приключването ѝ. Ако това изискване не бъде спазено, чешката компания има право да усвои банковата гаранция, издадена за “Инерком”, от 5 млн. евро, съобщи Би Ти Ви, позовавайки се на информация от ЧЕЗ - Прага.

Формалностите по сделката са уточнени още преди 20 дни, при подписването ѝ. Дори чешката компания да се съгласи да обмисли промяна в договора, така че да позволи на българската държава да участва, евентуалната промяна в договора ще е дълъг процес, са съобщили от компанията.

След 22 часа във вторник - деня, в който “Инерком” и Гинка Върбакова за започнали преговори с ЧЕЗ, от компанията изпратиха съобщение до медиите.

В него се казва, че “Инерком” е запознала ЧЕЗ с искането на българската държава за участие в сделката. Това е едната от двете теми, които са обсъждани между представителите на “Инерком” и ЧЕЗ.

Втората тема е съгласуване на действията съгласно подписания договор между двете страни, във връзка с процедурата по подаване на уведомление пред българската Комисия за защита на конкуренцията.

Преговорите между двете компании започнаха във вторник и ще приключат в петък.