Премиер-балетистът на Болшой театър Денис Родкин пред "24 часа" за спектакъла "Аморе" и за руския балет

- Какво представлява балетният спектакъл “Аморе”, с който ще гостувате в София със Светлана Захарова през май?

- Това е един танцов спектакъл от три самостоятелни части, за който ни вдъхнови нашата муза Светлана Захарова. Както се досещате от името му, той е посветен на любовта - трагична в първата част, драматична във втората и шеговита в третата.

Аз играя само в първата част - едноактния балет по музика на Чайковски “Франческа ди Римини”, и честно казано, още не съм гледал втората част, защото излизам грохнал от първата.

- А какво да каже Захарова, която играе и в трите части?

- Да, сложно е. Така ми се струва. Има обаче антракт между първата и останалите части. Между втората и третата част има видеоинтервал. В спектакъла играем общо 13 човека.

- Как ви избра суперзвезда като Захарова за свой почти постоянен партньор? Какво ви каза?

- Вече бях в Болшой театър и дори бях първи солист, бях играл в “Спартак”, в “Дъщерята на фараона”, изобщо - не бях прохождащ. Един ден ми казаха да се подготвя за главната мъжка роля в “Кармен” на Бизе-Шчедрин. Имаше юбилей на педагожката ми и аз се подготвих добре. Всички бяха много доволни,

Светлана беше

много възхитена

и ми предложи да играем заедно.

- Лесно ли се работи с нея? Случвало ли се е например да я вбесявате?

- Тя е много спокоен човек и чак до такива моменти не сме стигали.

- Тя е казвала, че нещо не ѝ върви с партньорите - тъкмо си избере някого и той става директор на театър. Има ли такава вероятност и с вас да стане?

- Това беше шега. Но аз се надявам, че няма да вляза в тази статистика. Все пак съм само на 27 години.

- Гледал съм ви в “Спартак”, като принц Дезире в “Спящата красавица” и като Албер в “Жизел”. Как е възможно да съчетавате една героическа роля като Спартак с префинен френски принц?

- Вероятно е в природата ми да имам широко амплоа. Макар че не го знаех в началото. Когато гледах за първи път постановката на Григорович на “Спартак”, веднага си казах, че това просто не е за мен. Когато постъпих в Болшой театър, всички казваха “Аха, чудесно, дойде момче, което става да играе принцове”.

Но един ден Григорович ми предложи да опитам ролята на Спартак. И се оказа, че съм можел. Макар все пак да мисля, че ролята ми е напълно готова по-скоро от техническа гледна точка, иначе май има да зрее още в мен.

- Има ли роля, за която все още мечтаете и нямате възможност да играете?

- Има, разбира се. Още не съм играл в “Ромео и Жулиета” на Прокофиев. Не че не съм водил разговори, но всички ми казват, че ме виждат като Ромео, а аз мисля, че ролята на Тибалт ще ми е много по-интересна. Но май така е в балета - един хореограф или репетитор те вижда в една светлина, а друг те вижда в друга.

- От няколко години балетът на Болшой театър има нов ръководител - Махар Вазиев. По-добре ли се чувствате при него?

- Мисля, че всички се чувстват много добре под неговото ръководство. Всички артисти го поддържат, така мисля, и в трупата ни няма никакви проблеми.

- Но премиер-солистите мъже в Болшой театър сте осем, има още трима водещи солисти. Не е възможно всички да се чувстват еднакво добре.

- Да, в момента има много силен мъжки състав при нас, а знам, че това трудно се постига в много водещи театри по света. Аз мисля, че

всеки от нас има

различни силни

страни

и има свои коронни роли, в чиято изява никой не се покрива с другия.

- Има ли достатъчно спектакли обаче, в които да бъдат използвани всички. Наблюдавам, че някои от вашите солисти правят дебютите си в много знакови роли в София или другаде.

- Да, има такъв момент, че се чака на опашка. Но на мен просто ми провървя в това отношение, макар че минаха няколко години, докато ме пуснат като Зигфрид в “Лебедово езеро” или Албер в “Жизел”. Има все пак някаква политика на театъра, която се спазва. Трябва доста да поработиш над себе си и аз работих доста.

Освен това има балети и балети. Мисля, че класическите роли се учат по-лесно, поне при мен е така. Наскоро имах премиера - “Ана Каренина”. Толкова беше сложно, имаше едни поддръжки на партньорката, които много трудно се правят.

- Чух, че наскоро сте получил голяма национална награда. Какво представлява тя?

- Това е премия от президента на Русия за млади творци. Церемонията по връчването ѝ ще е на 6 април. За мен това беше неочаквано, макар и приятно. Неочаквано е, защото, както ви казах, при нас мъжкият състав в момента е много силен. Освен това за наградата бяха номинирани 11 човека, а я получават само трима. Само аз съм балетист измежду тях.

- Вие гостувате често в чужбина, само спектакълът “Аморе” досега е обиколил над 15 държави. Как се чувствате, когато играете на чужди сцени?

- Много ми е интересно, макар че това е и много отговорно. Знам, че руският балет има световна известност, и винаги се стремя да докажа, че това не е преувеличение.

Мисля, че и в Италия, и във Франция класическият балет е много силен, но това са

различни културни

традиции

В Италия например ме порази фанатичното отношение към нашето изкуство. В Япония също има много запалена публика.

- Къде ще прадставяте “Аморе” до края на тази година?

- Знам датите само до края на лятото. Преди София имаме представление в Прага, след това в Хелзинки, знам, че през август ще имаме спектакли в чужбина, но не знам къде точно.

Наесен ще гостуваме със Светлана Захарова в спектакъл на Софийската опера и балет на “Баядерка”, мисля, че на 10 и 11 ноември.