За една година сме дали старт на пътни проекти за над 1,4 млрд. лв. Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков по време на изслушване в Народното събрание за напредъка по приоритетните пътни проекти вчера. Той отчете, че именно строителният сектор е един от моторите за ръст на Брутния вътрешен продукт, който през миналата година достига близо 100 млрд.лв., съобщиха от пресцентъра на МРРБ. 

„Действително България прилича на открита строителна площадка, на която се строят магистрали, ремонтират се пътища, мостови съоръжения, тунели и др.“, каза министър Нанков. И подчерта, че всички обществени поръчки на АПИ са публични, прозрачни и съгласно нормативната уредба, в синхрон с добрите практики, гарантиращи конкуренцията сред участниците. Според него по-добър регулатор от бизнеса в това отношения няма и даде за пример новата обществена поръчка за избор на изпълнител за тунел „Железница“ на АМ „Струма“, за който са подадени 28 оферти. „Никой от бизнеса няма да си губи времето и силите да прави разходи за документация, ако смята, че търгът е предварително предрешен и той няма да спечели. Големият брой участници гарантира и показва, че се работи на „светло под прожекторите“ и критериите не са дискриминационни и ограничителни“, каза още Нанков. Той даде и друг пример – броят на обжалванията на процедури от фирми са изключително малко, което отново доказва, че работата на комисиите и процедурите са без забележки.

Най-важният проект, по който се работи още от първия ден на правителството като основен приоритет, е АМ „Хемус“. В момента се изграждат 9,3 км между Ябланица и разклона за Тетевен, а до два месеца ще стартира реално строителство на още близо 16,3 км от източна посока между Белокопитово и п.в. Бухово, с което ще се строят над 25 км от северната магистрала. Очакванията са двете отсечки да бъдат завършени до една година и половина. Отделно от това се препроектират още 52 км между разклона за Тетевен и кръстовището на главния път за Ловеч и Плевен. До края на годината за участъка ще бъде проведена процедура по избор на изпълнител.

Министър Нанков напомни, че с препроектирането на участъка ще се спестят 350 млн.лв., защото се съкращават трудни за експлоатация и поддръжка тунели и съоръжения. Паралелно с това се извършва и парцеларен план за още 85 км от разклона за Ловеч и Плевен до бъдещата магистрала Русе-Велико Търново северно от старата столица, за които до края на годината също може да стартира процедура за избор на строител. „До края на годината ангажимента, който сме поели, е по АМ „Хемус“ да се строят 77 км, нови 85 км да са в процедура по избор на изпълнител. Оставащите 90 км към Варна от Велико Търново до п.в. Буховци, ще се търгуват и строят догодина. При този график е напълно реалистично при много добра организация до 2024 г. да имаме изцяло изградена АМ „Хемус“, каза регионалният министър. Той отчете, че през м.г. е извършен и основен ремонт на тунелните тръби на „Ечемишка“ и „Витиня“ в посока Варна, които не са ремонтирани откакто са построени преди 35 г. Тази година ще започне ремонт и на тръбите в посока София, с което два от четирите тунела ще са абсолютно съвременни.

По отношение на АМ „Струма“ министър Нанков отчете, че до края на годината предсрочно с 8 месеца ще се изградят 24 км. Отделно от това се работи по 7 –километрова отсечка от Благоевград до Железница. „Строителните дейности вървят много добре, но сме ги прекъснали в района на археологическите разкрития в землището на село Покровник. Там ще изчакаме становището на експертите и ще се съобразим не само с екологията, но и археологията, както винаги досега, защото не поставяме в конфликт скоростното строителство на магистрали с тези два аспекта, категоричен бе Нанков. Той нарече спекулация появилите се в общественото пространство съобщения за опит за застрояване на откритията и обясни, че се извършва консервация.

За най-тежкия участък от югозападната магистрала – в Кресненското дефиле, министър Нанков обясни, че има готовност да започне процедура за избор на изпълнител, но при положително становище от Върховния административен съд, в който има жалба срещу ОВОС-а на избраното трасе. Това ще бъде най-скъпата магистрална отсечка с индикативен бюджет от 800 млн.лв. заради тежкия терен и наличието на големи съоръжение като тунели и най-високите мостове в България. Очакванията са магистралата да е изцяло готова до 2023 г. Министърът каза още, че до 2-3 месеца ще започне и изграждането на тунел „Железница“ .

Николай Нанков съобщи още, че правителството е започнало работа и по изграждането на скоростния път между Видин и Ботевград. Стартирана е обществена поръчка за избор на строител за най-тежкия участък между Ботевград и Мездра, с дължина 33 км. Министърът информира, че през този месец започват и предпроектни проучвания за тунел под „Петрохан“. Активно се работи и по автомагистралата Русе- Велико Търново. Тя в момента обаче е блокирана заради жалба, но се правят парцеларните планове и след произнасяне на съда ще се започне изпълнение. Сред проектите в реализация е и магистралата София – Калотина и завършването на Южната дъга на околовръстното шосе на София.

„Ние не просто строим магистрали и рехабилитираме пътища, пълним дупки по неремонтирани от 30-40 години пътища. Вършим работа и поправяме грешките на политици, които сега претендират да са управляващи“, каза още Нанков.

Пред депутатите министърът коментира още, че България строи най-евтините, не най-скъпите магистрали в Европа. Според данните на Евростат в страната ни километър магистрала струва средно 3,1 млн.евро. В Румъния цената е 6.5 млн.евро, в Гърция – 10.28 млн. евро на км, в Словакия – 13 ,7 млн.евро. В Сърбия и Македония е 5,5 млн.евро. Министърът бе категоричен, че ниската цена не е за сметка на качеството и пример за това е признание от ЕК, че АМ „Тракия“ е сред добрите примери в целия съюз като позитивен пример за изграден проект с европейски средства. „Най-скъпата магистрала в България е „Люлин“, но тя е била възложена през 2006 г. на цена 8,1 млн.евро на км“, напомни Нанков. И добави, че в тази цена не е включено укрепването на свлачище, което все още създава проблеми. „Имаме и други примери за обекти от 2005 и 2006 г. за участъци, които в момента не могат да се нарекат магистрали и ги ремонтираме“, добави той.

Регионалният министър каза още, че от 1 януари 2019 г. се въвежда електронната винетка за леки автомобили. Цената се запазва същата. А от средата на следващата година ще заработи и тол системата, която ще таксува тежкотоварния транспорт. Очакванията са чрез двете системи да се генерира приход от над 1,2 млрд.лв. годишно, което ще позволи повече средства за ремонт на пътища. Разчетите сочат, че до 6 години по този начин ще могат да се ремонтират всички 8000 км от републиканските пътища в лошо състояние. Общата дължина на републиканската пътна мрежа е близо 20 000 км. След въвеждането на тол системата се предвижда и финансов ресурс от нови 50 млн.лв. за ремонт на общински пътища.

„Липсата на финансиране за пътищата е проблем от 30 години“, който ние сега малко по малко решаваме“, каза още Нанков. По отношение на въвеждането на тол системата министърът допълни, че в момента в АПИ се изгражда звеното, което ще е я управлява и контролира, софтуерът, който освен за пътното таксуване ще се ползва и в борбата с контрабандата и трафика на хора. Световната банка ще изготви справедлив модел за тарифиране. Очаква се до началото на август той да е готов за обществено обсъждане. Министър Нанков коментира, че системата ще е върху 16 000 км пътища, но ще се плаща само за тези, които са в добро състояние. Първоначално обхватът ще е около 50-60% от пътищата.

Министър Нанков съобщи още, че за подобряване на качеството на новоизградените и ремонтирани пътища се работи за промяна на гаранционните срокове с цел тяхното удължаване. По-дългите срокове ще залегнат и в обществените поръчки. „Гаранционните срокове на магистралите в момента са 5 години, а 10 години за съоръженията като мостове и тунели. Гаранцията за текущ ремонт е 1 година. Категорично ниски гаранционни срокове и работим за повишаването им“ , каза Нанков. Пред журналисти той уточни, че според него гаранционният срок за нова магистрала трябва да стане 10 г., а за мостови съоръжения – 13 г. Предложенията предстои да се обсъдят и с браншовите организации, както и да бъдат пуснати за обществено обсъждане.