Остър недостиг на българско месо изпитват месопреработвателите, каза на Празника на горнооряховския суджук д-р Светла Чамова, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите. "При свинското, това, което се произвежда в България, е около 70 хиляди тона, а нуждите са много над това - около 240 хиляди тона, т.е. около 2/3 трябва да бъде внесено", коментира тя. С говеждото месо е още по-трагично. Проблемът е, че само около 20-25% от говеждото се произвежда от кланиците и може да се използва в преработвателните предприятия. Всичко останало се коли на място и не може да влезе в производството, обясни изпълнителният директор на асоциацията.

"Пилешкото е единственото, което има и производство, и пазари и възможности за износ", допълни д-р Чамова.

От браншовата организация се похвалиха че са единственият бранш, който има толкова много продукти с контролирано качество. "20 продукта "Стара планина", в момента работим върху още 5 с този стандарт за деца и ученици. Освен това имаме 5 продукта, които са традиционни и качеството им се контролира от сертифициращи организации. Те са получили знака за качество на ЕС. Горнооряховският суджук е черешката на тортата, защото той пък е единственият, който има защитено географско наименование в Брюксел", каза Чамова.

По повод готвените нови стандарти, които да определят колко месо да има в колбасите, Чамова коментира, че в момента се създава изкуствено напрежение."Процентът месо е нещо много относително, зависи по коя рецепта го гледате. Българският потребител е манипулиран от най-различни организации, лобита на вносители на небългарски продукти", смята шефката на браншовата организация.