В контекста, това което говори Европа на регионите, мтрудно може с регламент или директива да бъдат решени регионалните проблеми. Икономиката им има своята специфика и изисква конкретни умения, които трудно биха могли да бъдат вкарани в рамките на глобалните решения.

При търсенето на глобални решения в локалните проблеми, не съм убеден, че може да бъде написана глобална рецепта.

Това каза председателят на социалната комисия в парламента Хасан Адемов на конференцията “Образование и труд - локални проблеми, глобални решения” в столичния хотел “Маринела”, организирана от КРИБ, “24 часа”, сп. “Икономика и “Кмета.БГ”.

"Темата, която сте подбрали, е актуална. Била е актуална и преди 10, и преди 20 години. Дълго време говорим за качеството на образованието и възможности за реализация. От качеството и придобититите знания и умения зависи в какви професии ще бъдат реализирани сегашните ученици. За да получат по-добри доходи, а от тях зависи и какви данъци ще се плащат, за да може публичните сфери да бъдат финансирани", каза той.

Адемов цитира възпитаник на софийско училище, който заявил на преподавателя си: "В фсферата на дигиталните технологии, отказвам да ми преподавате по аналогов начин"

Според Адемов учениците отдавна са осъзнали необходимостта от дигитални умения за реализацията им на пазара на труда.

В конктекста на свободното движение на хора, стоки и капитали, шефът на социалната комисия заяви, че свободното движение, е гаранция за това, че с придобитите знания, умения и квалификация, работещият ще срещне високото равнище на заплащане. Колкото на по-високо ниво е тази среща, толкова по-удовлетворени са и двете страни - работодатели и служители, добави депутатът.

За трудовото законодателства той заяви, че историята му датира от 1958 г., когато е написан първият вариант на Кодекса на труда. До днес той бил променян над 140 пъти.

"В много изказвания се порпуска, че в предпприсъединителния период са популярни т.нар. жълти и червени точки", каза Адемов. И добави, че в трудовото законодателство нямало нито една такава. Това означава, че всички директиви са били транспонирани в законодателството ни.

Заради дигитализацията, новите директиви, индустриалната революция, семейния и трудов живот, се очаква нов начин за решаване на трудовите отношения.

Трябва да има промени, но не такива, които да направя възможно малки и средни предприятия да са различни относно трудовото законодателство. Тук е големия конфликт 95% от българските предприятия са малки и средни, а законът е валиден за всички, коментира АДемов.

 

Относно социалното подпомагане той заяви, че това е конституционно гарантирана втора мрежа на подпомагане. 47-48 хиляди са тези, които получават социални помощи в България. 120 000 души

"Обвинението, че българската система за социално подпомагане с щедра, произтича по-скоро от емоционални регламенти, че работещите издържат тези, които не работят", каза той.