Повечето стоки от списъка на Еврокомисията не засягат пряко българина
Вносът на дънки и уиски от САЩ в страните от Европейския съюз може и да бъде ударен от търговската война помежду им. Но последиците за българския пазар от налагането на по-високи мита върху тези и други стоки и последващото им поскъпване са нищо в сравнение с ударите, които ще понесе икономиката като цяло. В крайна сметка може да се окаже, че у нас може да поскъпнат и съвсем други стоки, а не точно тези, върху които ЕС се опитва да наложи по-високи мита.
Преди всичко ответните мерки на ЕС на наложените вече от САЩ от 1 юни по-високи мита върху европейската стомана и алуминий
все още не са в сила
В средата на миналата седмица Европейската комисия е уведомила Световната търговска организация, че възнамерява да наложи реципрочни обратни мита върху вноса на определени стоки и продукти от САЩ на обща стойност 2,8 млрд. евро.
В документа от осем страници, внесен в централата на СТО в Женева, се казва, че останалите мерки, засягащи търговия за около 3,8 млрд. евро, ще бъдат наложени за срок от 3 години освен ако дотогава търговските спорове не бъдат разрешени. Т.е. ответният удар на ЕС е доста премерен. Мерките са разделени на две части, тъй като сборът от 2,8 и 3,8 млрд. евро е равен като сума на годишния европейски износ на стомана и алуминий за САЩ.
За кои щатски стоки
става въпрос
Първото нещо, което прави впечталение в европейския списък, е, че той предвижда с мито от 25%, което ще замени досегашните нулеви ставки, да се обложат преди всичко производства в американски райони, от които са някои от най-големите съюзници на президента Доналд Тръмп, видни конгресмени и висши служители на неговата администрация. Това важи и за друга част от списъка, за която е предвидено мито от 10% на мястото на безмитен внос, валиден в момента.
Например в списъка се споменават мотоциклети с мощност над 800 конски сили, което се отнася почти само за моторите “Харлей-Дейвидсън”, а те се произвеждат в избирателния район на говорителя на Горната камара Пол Раян. Друг продукт е бърбънът, произвеждан в щата Кентъки, т.е. избирателния район на лидера на мнозинството в Сената Мич Макконъл.
Докато евентуалните купувачи на “Хайрлей-Дейвидсън” могат да прежалят 25-процентното поскъпване на тези и бездруго скъпи машини, то за любителите на бърбъна у нас митото ще означава леко поскъпване. По принцип най-известните марки от тази напитка се дестилират в щата Кентъки. Самото име “бърбън” идва от името на община Бърбан в същия щат.
В Кентъки се намират дестилериите на “Джим Бийм”, “Уайлд Търки” и “Мейкърс Марк”, както и на други марки бърбън, които са прочути по света, но са слабо известни в България.
По принцип бърбънът в България се внася не директно от САЩ, а от западноевропейски държави, които са го внесли от САЩ. Така при вноса му в България се избягва плащането на ДДС, тъй като той минава за вътрешнообщностна доставка. Плаща се само акцизът, който за бърбъна е 1100 лв. на хектолитър.
Мито при вноса в ЕС на бърбън сега няма и затова при въвеждането на 25-процентна ставка тази стока би трябвало да поскъпне с не повече от тези 25%. Което, ако търговецът пренесе тези разходи автоматично върху крайната цена, ще означава, че бутилка от 1 литър “Джим Бийм” трябва да
поскъпне от
сегашните 27
на 34 лв.
В България бърбънът не е чак толкова популярно питие. Според данните на Distilled Spirits Council консумацията на бърбън в целия ЕС за 2017 г. е била за около 300 млн. долара, като България я няма сред първите 10 вносители.
В списъка има и наглед доста странни стоки, които дори да поскъпнат, това едва ли ще има отражение специално за България. Такива са например тютюнът за дъвчене, лодките и канутата, картите за игра, статуетки и други декоративни изделия от порцелан, както и “плазмени почистващи машини, които премахват органични замърсители от проби от електронна микроскопия”.
Малко по-иначе стои въпросът със земеделски продукти и хранителни стоки като царевица, ориз, портокалов сок, фъстъчено масло. Те също се внасят в момента без мито и едно налагане на 25% веднага би довело да поскъпването им.
Според данните на НСИ обаче за цялата минала година вносът на всички видове зърнени култури от САЩ в България е бил на стойност нищожните 1,1 млн. лв. Няма данни точно за фъстъченото масло, нито за портокаловия сок, но по принцип директно от САЩ у нас се внасят преди всичко лекарства, химически вещества и горива и съставки за горива, а тези продукти не фигурират в никакви списъци на Европейската комисия за налагане на реципрочни наказателни мита.
3,5 млн. работни места в Европа са заплашени
ЕС е вторият по големина производител на стомана в света, който изработва по около 177 млн. тона стомана и продукти от нея годишно. Германия е най-големият износител на стомана в САЩ, следвана от Холандия, Италия, Испания, Великобритания и Швеция.
Затова отражението на въведените от САЩ мита ще се отрази неблагоприятно на техните икономики. Предварителните проучвания показват, че за период от 3 до 5 години в ЕС ще бъдат загубени 3,5 млн. работни места само в индустрията, пряко свързана със стоманата.
Ако въведените мита намалят продажбите на европейска стомана в САЩ, това ще доведе първоначално до падане на цените ѝ. Този благоприятен ефект обаче ще трае сравнително кратко и най-късно след 1 година може да се стигне до затварянето на заводи.
Много икономисти се опасяват от двоен ефект - от една страна, мощности за производство на стомана и алуминий в Европа са заплашени от затваряне, а от друга, понижаването на данъците в САЩ след идването на Тръмп на власт води до оттеглянето на все повече американски инвестиции от целия свят, включително и от Европа.
Икономиката на България е много тясно свързана с европейската и особено с германската, затова евентуални трусове в Германия са особено нежелателни за нас.
9 °
17 °
