Необходима е промяна в структурното съотношение между малките и големите жилища в страната, както и възприемането на нов стандарт съобразно жилищните потребности на населението, каза в интервю за БТА проф. Константин Калинков от Икономическия университет във Варна.

Големият проблем на жилищното строителство не са толкова панелните блокове, колкото жилищните структури и средата за обитаване. Необходима е промяна във функцията на обитаване и на възприемането на нов жилищен стандарт, а не "социално репресираните" 4 човека, които живеят на 50-60 кв.м. - каквато е ситуацията в момента, посочи експертът. Например, в една Малта жилищата са между 100 кв.м. и 300 кв.м. В Европа малките жилища са до 20 процента от всички останали, при нас те са от 40 до 60 на сто. Това е факт, който води до констатацията, че имаме нарушен баланс между малките и големите жилища, отбеляза проф. Калинков.

По думите му стандартът за живот в едно съвременно градско жилище трябва да бъде 95-105 кв.м. минимум. Има възможност собствениците на големите жилища на етаж в панелните блокове да изкупят съседните малки апартаменти и да се обособят по големи жилища, с които може да се промени структурата на жилищата, а от там и манталитетът на живеещите в тях, смята експертът.

В момента общините са най-големите собственици на жилищни терени и ако те не намерят възможност да раздвижат пазара на терени за жилищно строителство изкуствено ще вдигнат цените на имотите, каза проф. Калинков. Ако приемем стандарт от 40 кв м. на човек и тричленно семейство живее на 150 кв.м., тогава данъкът, който ще плащат до 120 кв. м., ще бъде нормален и за разликата ще влязат в някаква прогресивна скала, защото излизат от стандарта, отбеляза той.

В цял свят има релация между площ, цена, място и финансови възможности, посочи проф. Калинков. При нас това не само, че го няма, но има и други анахронизми, допълни той. Според експерта основното е да се промени дисбалансът на жилищните структури.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Как урбанизацията стимулира икономическите възможности на града?

Отговор: От гледна точка на общите процеси до 2050 г. се очаква населението на Земята основно да живее в градовете. 80 процента от БВП на ЕС се създава в градовете. Ролята на града ще продължава да укрепва, защото той дава повече възможности за цялостна реализация, както и за културно обогатяване.

Има и нещо друго, в града има безработица, има резерв от други форми и възможности за изход от нея, като например временна заетост или почасова, надомна работа и други. При малките населени места обаче икономическата дейност се свежда до една и тя не може да задоволи потребностите на населението им. Затова статистиката отчита така наречената пълзяща или вътрешна миграция от малките населени места към големия град. При тези тенденции не може да очакваме да се запази сегашната структура на селищната мрежа. Тоест пазарните механизми, орбитата, в която икономиката се движи, ще наложат своя отпечатък и върху модела на селищната мрежа в страната.

Ако се разглежда картата на Европа на нея са означени като европейски градове само София, Пловдив и Варна. Това обстоятелство е свързано с факта, че тези градове акумулират 1/3 от населението на страната, 65 процента от преките чуждестранни инвестиции се пада на тях, 45 на сто от БВП се създава в София. Тук имаме пример за много голяма концентрация и разширяване на негативното действие на проблема "център-периферия". И тази тенденция ще се задълбочава. За целта е необходимо да се реализира ново административно-териториално устройство на страната, което да доведе до силна деконцентрация в управлението на териториалните общности. Този процес може да се реализира на основата на принципа на регионализма, въведен от ЕС, който създава условия за прилагане на Европейската харта за регионално самоуправление.

В момента, вследствие на развитието на ИТ технологиите има регистрирано търсене на 20 хиляди ИТ специалисти. Това принуждава големите компании и фирми в сектора да се локализират в центъра, т.е. в столицата. Търсенето стигна до онази точка, от която ще започне следващият процес на изнасяне на част от капацитета. Хипотетично, ако Пловдив се наложи в предлагането на подходящи бизнес условия, тогава ще се изгради урбанистична ос София-Пловдив. Но предполагам, че Варна ще бъде предпочетена, защото тук е гръбнакът на науката ни - Техническият университет, Морското училище и другите два университета, където се подготвят специалисти по информационни технологии и всичко, което стимулира икономическото развитие на морския град. Подобно на практиките по света, така и тук има различни лобита, чрез които се стимулира икономическото развитие на града.

Въпрос: Усилията, които се полагат за подобряване на градската среда чрез масово саниране на едропанелното жилищно строителство поставя въпроса какво се постига - повече самочувствие срещу тенденцията, че в него живеят бедни обитатели, или подобряване на енергийната ефективност. Какво ще се случи след изтичането на експлоатационния срок на блоковете?

Отговор: Първите едропанелни жилищни блокове са строени през 60-те години на миналия век и те имат още експлоатационна годност. Въпросът не е в качеството на панела, а в неговите метални връзки и сглобки. Дори днес при санирането на етажната собственост няма как блокът да се разглоби, за да могат да се подменят тези елементи. От там вследствие на "умората" на материала се получават фуги и течове, които компрометират изпълнението на идеята. Ето защо днес, когато говорим за саниране, то не може да бъде представено като панацея за решаването на проблема. Панелните жилища в цялата страна са 720 хиляди. Икономическият интерес от тяхното саниране се изчислява на над 10 милиарда лева.

В това направление държавата трябва да използва възможните лостове за целта и да търси механизмите, за да регулира процеса. Тук може да се каже, че големият проблем на жилищното строителство, не са толкова панелните блокове, колкото жилищните структури и средата за обитаване. Защото е необходима промяна във функцията на обитаване, както и възприемането на нов жилищен стандарт, а не "социално репресираните" 4 човека, които живеят на 50-60 кв. м. - каквато е ситуацията в момента. Например в една Малта жилищата са между 100 кв.м. и 300 кв.м. В Европа малките жилища са до 20 процента от всички останали, при нас те са от 40 до 60 на сто. Факт, който води до констатацията, че имаме нарушен баланс между малките и големите жилища.

Има възможност собствениците на големите жилища на етаж в панелните блокове да изкупят съседните малки апартаменти и да се обособят по-големи жилища, с които може да се промени структурата на жилищата, а от там и манталитетът на живеещите в тях, защото ако днес финансовите възможности на семействата позволяват малки жилища, то това не са техните жилищни потребности. Възможно е от един момент нататък хората да се сдобият с финансови възможности и тогава, какво ще правим? Трябва да разрушаваме и да строим наново ли? Стандартът за живот в едно съвременно градско жилище трябва да бъде 95-105 кв. м. минимум.

В момента общините са най-големите собственици на жилищни терени и ако те не намерят възможност да раздвижат пазара на терени за жилищно строителство, изкуствено ще вдигнат цените на имотите. Ако приемем стандарт от 40 кв м. на човек и тричленно семейство живее на 150 кв.м., тогава данъкът, който ще плащат до 120 кв.м., ще бъде нормален и за разликата ще влязат в някаква прогресивна скала, защото излизат от стандарта. В цял свят има релация между площ, цена, място и финансови възможности. При нас това не само, че го няма, но има и други анахронизми. Основното е да се промени дисбалансът на жилищните структури. След време гарсониерите в панелните блокове ще станат практически непродаваеми.