Ловците минават през специално обучение
Има притеснения да не се стреля и по дивеч, който не е разрешен
81 211 диви свине трябва да бъдат отстреляни през тази година, за да се спасят от зараза с африканска чума 620 000 прасета. Бройката е съгласно приетия план за ползване на ловните стопанства.
Според данни от последното заседание на Ловния съвет към агенцията по горите бройката на глиганите у нас е 99 729 и трябав да бъдат убити поне 2/3 от тях.
Масовият отстрел вероятно ще започне тази събота, след като бъдат обнародвани промените в закона за лова. Според тях по глигани може да се стреля тази година до 31 декември. След това ловът ще е разрешен в стандартиня срок - от 1 октомври до втората неделя на януари.
Ловът се разрешава всяка сряда, събота, неделя и на официални празници. Така ще се осигурят 54 допълнителни ловни дни до края на годината. При 2557 ловни дружинки сметките са за 138 078 излета.
Експерти обаче твърдят, че може да се стигне до злоупотреби и да се стреля не само по глигани. Поради това
ще има засилени
проверки на
ловците
от инспектори от агенцията по горите. В момента законът предвижда глоби от 300 до 10 000 лв., ако някой убие или улови дивеч без разрешително или извън определените срокове. Санкциите варират спрямо това дали животното е дребно, или едро и дали нарушението е повторно. За обществено обсъждане са пуснати промени на земеделското министерство, които предвиждат да се отнема разрешително за лов от 3 до 5 години.
От Национално ловно рибарско сдружение - съюз на ловците и риболовците в България обаче настояват промените в закона да бъдат прецизирани. И да се посочи къде популацията на диви свине е голяма, за да се ловува само в тези райони.
Групово ловуване с кучета през летните и есенните месеци може
да се отрази
пагубно върху
прираста на
другите видове
едър дивеч,
пише в становището. И се посочва, че новородени други животни могат да станат лесна жертва на ловните кучета. Щял да се наруши и брачният период на сърната и благородния елен, което можело да попречи на тяхното успешно размножаване.
Гъстата растителност в гората и намалената видимост криела риска и за живота и здравето на ловците, туристите, гъбарите, билкарите и горските работници. “Статистиката показва, че по-голямата част от злополуките по време на ловуване се случват от началото на октомври до средата на ноември, когато шумата все още не е опадала докрай от дърветата и видимостта и чуваемостта в гората са затруднени”, посочват от съюза.
От съюза искат да се промени и правилникът към закона за лова в частта, която изисква присъствие на длъжностно лице по време на индивидуален лов. Това задължение би затруднило достигането до интензивен отстрел.
Министерството на земеделието е предприело мерки и за съхранение на месото от дивеча. Зам.-министърът Атанас Добрев съобщи, че месото ще остава за ловните дружини. От тях ще се изисква вземане на проби за африканска чума. По двама души
от всяка ловна
дружина минават
на специално
обучение
от експерти от агенцията по храните за правилното вземане на проби. Освен това цената на пробата за трихинелоза бе намалена на12 лв. и ще се взема паралелно с тази за чума, която е безплатна. Карантиите, кожите и животинските остатъци ще бъдат загробвани в ями. По граничните пунктове били осигурени контейнери, в които да се изхвърлят хранителни отпадъци от шофьорите. Освен това гумите на тировете щели да се дезинфекцират по нова технология.
От Българската агенция по безопасност на храните обясниха пред “24 часа”, че със заповед от 21 юни
се забранява
внос на свинско
месо и суровини
и храни,
съдържащи в състава си свинско месо, предназначени за лична консумация от държави в ЕС и от трети страни.
В момента въпреки предприетите мерки африканската чума вече е разпространена в Грузия, Армения, Азербайджан, Беларус, Русия, Молдова и Украйна. Както и в държавите от ЕС - Литва, Латвия, Полша, Естония, Чехия, Румъния. Като най-рискови за проникването на заболяването у нас се очертават пограничните територии с Румъния. Там през последните две седмици има обявени десетки нови огнища, включително при диви свине в регион Тулча, разположен на делтата на Дунав.
Според експерти заболяването се придвижва с 30 км на година. Оказа се обаче, че скоростта на разпространение е доста по-голяма. При гласуването на последните промени в закона за лова депутатите отчетоха, че заболяването първоначално е било на 500 км ог границата с България, а сега вече има огнища на 100 километра.
Обезвреждат кетъринг от кораби и самолети
Изършва се контрол върху събирането и обезвреждането на остатъчните количества от кетъринг на плавателни съдове и самолети. Това е една от мерките, които агенцията по храните е предприела във връзка с африканската чума.
8609 проверки са извършени на багаж на пътници и са конфискувани 428,28 кг хранителни продукти. На граничните пунктове и входните точки са осигурени допълнителни фризери за съхранение на иззетите храни.
Проверки е имало на летищата в София, Бургас и Варна, както и пристанищата. Засилен е контролът на граничните пунктове Капитан Андреево, Гюешево, Калотина, Златарево, Малко Търново, Брегово и Връшка чука. Сред спешните мерки за недопускане на диви прасета по границата е изграждането на преградна сухопътна граница с Румъния. По нея ще тече ток, а според експерти това е единственият начин животно като глигана да бъде спряно.
Има изграден механизъм и ветеринарните специалисти са инструктирани и са готови да съдействат при възникнали въпроси във връзка с риск от заразяване с болестта.
-5 °
18 °
