В сряда евродепутатите подкрепиха по-голямата част от предложената от Европейската комисия реформа на системата на ДДС, като в същото време предложиха някои корекции като например да се определи максимална ставка на ДДС, съобщиха от Пресслужбата на Европейския парламент.
Два законодателни акта бяха гласувани. Единият има за цел да улесни търговията в рамките на единния пазар, особено за малките и средни предприятия, и да намали измамите с ДДС (приет с 536 гласа „за“, 19 „срещу“ и 110 „въздържал се“). Вторият се отнася до създаването на по-ясна система от ставки на ДДС (приет с 536 гласа „за“, 87 „срещу“ и 41 „въздържал се“). Двата законодателни акта са част от широкообхватния пакет от мерки, които се предлагат, за да се реформира системата на ДДС и да се подобри яснотата при трансгранични плащания.
Според проучвания страните от ЕС губят всяка година до 50 милиарда евро от трансгранични измами с данък добавена стойност.
Чрез двете гласувания евродепутатите подкрепиха посоката на реформите, предложени от Комисията, като същевременно предложиха да се установи максимална ставка на ДДС от 25%, механизми за разрешаване на спорове, система за автоматично уведомяване за промени в правилата за ДДС в различните държави членки и информационен портал, който да дава точна информация за ставките на ДДС в ЕС.
Следващи стъпки
Предложените подобрения на предложенията на Комисията ще бъдат предадени на Съвета на ЕС, който ще има задачата да приеме законодателството.
„Понастоящем имаме разпокъсани ДДС системи в Европа, пълни с пропуски и черни дупки. Това доведе до нарастваща загуба на приходи от ДДС (разликата в събрания ДДС и задълженията по ДДС). С предложените реформи можем да намалим тази разлика с 41 милиарда евро годишно и да облекчим административните разходи на компаниите с 1 милиард евро годишно.“ Това заяви по време на дебата, предхождащ гласуването, докладчикът Йепе Кофод (С&Д, Дания).
Другият докладчик Тибор Сани (С&Д, Унгария) заяви, че „завършването на реформата на системата на ДДС е от основно значение за подкрепата на бизнеса в ЕС. Сегашната система просто не е подходяща за днешния глобализиран свят.
Реформите намаляват дискриминацията между държавите-членки, като същевременно поддържат гъвкавостта, насърчават малките и средни предприятия и подкрепят социалното и екологичното измерение“.