49,9% от българите са купували поне веднъж през последните 12 месеца дрехи втора употреба, а 23% се обличат само по този начин. Това показват данни от представително проучване на агенция “Естат”, поръчано от Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба, което бе представено в сряда.
Преди две години в подобна анкета процентът на пазарувалите поне веднъж дрехи втора употреба беше 41%, т.е.
за две години
тези българи са
се увеличили с
8 процентни
пункта
Данните сочат, че процентът е почти еднакъв във всички големи градове, единствено в София е с около 8% по-нисък.
Все пак около 27% от анкетираните твърдят, че никога не са посещавали магазини за употребявани дрехи, сочат данните.
Първенството сред най-посещаваните от българите магазини за дрехи държат моловете. Онлайн магазините са на второ място, но на трето веднага идват магазините за дрехи втора ръка. Освен физическите вече има и много онлайн магазини за употребявани облекла.
В България
вече има над
3000 магазина
за дрехи
втора употреба
Доскоро те се намираха предимно в крайните квартали, но вече отварят врати и на централни булеварди в столицата.
По данни на асоциацията в този бизнес са заети около 8000 души. Освен видимата му част – магазините, те работят и в сортировъчни центрове, в които първоначално облеклата пристигат във вид на текстилен отпадък. Там годните за повторна употреба дрехи се отделят и поемат към магазините. Дезинфекцирането им се прави още в страната изпращач и това се доказва със специален сертификат.
Според председателя на асоциацията Севдалин Спасов около 1000 от тези 8000 заети се занимават изключително само с онлайн магазините за употребявани дрехи.
Причината за бума у нас е в затегнатите през последните години правила в Западна Европа по отношение на текстилните отпадъци. Според последната европейска директива в тази област до 2025 г. всяка страна членка трябва да има своя собствена програма за оползотворяване на текстилните отпадъци. Те трябва да бъдат извадени от общия битов отпадък, т.е. се налага да се събират разделно. След това
поне 50% от
събраното трябва
да се употреби
повторно,
а другата половина да се изнесе.
Но в държавите с висок стандарт с употребявани дрехи се обличат малцина и затова повечето страни членки предпочитат да изнасят този отпадък.
Полша е най-големият сортировъчен център за употребявани от западноевропейци дрехи, но България също се превръща в такъв, твърди Спасов.
Това все повече става доходоносен бизнес. Според председателя на асоциацията родни фирми купуват отпадъка за 30 до 60 евроцента на килограм, рядко за 70 цента и то ако идва от скандинавските държави.
Транспортните разходи зависят от разстоянието, но едва ли добавят повече от 1-2 евроцента на килограм върху цената.
След сортирането около 70% от отпадъците се оказват годни за повторна употреба дрехи. 10% се купуват от БДЖ и автосервизите, които чистят с тях машини и части. 15% се рециклират и само около 3% се депонират като отпадъци.
Сортираните дрехи се разделят на две части. По-качествените се пускат в магазините за продажба, най-често
между 3 и 5 лева
бройката,
а по-некачествените се изнасят за страни от Третия свят. Според Спасов държавите, в които най-често се изнасят, са Пакистан, Индия и африкански страни.
Съвсем малка част – около 3%, според Спасов представляват маркови дрехи, които се продават малко по-скъпо.
Трудно може да се пресметне каква е нормата на печалба в този бизнес, защото не се знае предварително колко годни дрехи ще излязат от един камион с отпадъци. Според данни на асоциацията общият оборот само на фирмите, които са членки на асоциацията, е 114 млн. лв. за 2017 г. Платените от тях данъци, осигуровки и такси и мита са 14,5 млн. лв.
В скандинавските държави е традиция употребяваните дрехи да се събират. Там контейнерите се намират по паркингите на големите магазини или дрехите се събират от благотворителни организации. Затова качеството на облеклата, които идват от Швеция, Норвегия или Финландия, е много високо и текстилният отпадък е малко по-скъп.
По данни на асоциацията през последните години
у нас се внасят
по около 50
хиляди тона
текстилни
отпадъци,
като всяка следваща се увеличават.
Търговците: Продуктовата такса ще ни съсипе
Последните промени в Закона за управление на отпадъците, които все още се гледат от комисиите в парламента, позволяват на държавата да налага продуктова такса за всички внасяни и продавани в България облекла и обувки, независимо дали са нови, или употребявани. Това гласят промените, внесени още в края на предната парламентарна сесия в Народното събрание от Министерския съвет.
Най-вероятно таксата ще е твърда сума и ще е на килограм, но засега от екоминистерството казват, че не са обсъждали размера . Той ще бъде вписан в наредба към закона.
Според търговците на дрехи втора употреба се обмисляли суми от порядъка на 80 ст. на килограм, което според тях било съсипващо за техния бизнес.
“Защото за една дреха, която струва 150 лв., 1 левче е нищо, но при нас дрехите са по 3-5 лева. Ние на практика трябва да увеличим цените им с 20-25%, т.е. да ощетим най-бедните потребители”, каза пред “24 часа” Севдалин Спасов, председател на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба.
Сред мотивите на МОСВ за тази поправка е и че по този начин ще се намали употребата на стари дрехи за отопление, което от няколко зими влошава въздуха и създава проблеми в много квартали на големите градове.
Но според Спасов продуктовата такса няма как да спре нелегалния внос на текстилни отпадъци. “Ние внасяме отпадъци и самият транспорт и вносът се регулират от европейски директиви и закони. Този превоз се проследява, в сортировъчните центрове водим дневници, които всеки месец се проверяват от РИОСВ. Нелегалният внос на текстилни отпадъци, купени за по 15-20 евроцента килограма, е в основата на горенето на дрехи за отопление”, смята Спасов.
Контейнерите за стари дрехи ще са кафяви
ай-вероятно контейнерите, в които ще става разделното събиране на стари дрехи и обувки в България, ще са кафяви, казаха пред “24 часа” експерти по отпадъците.
В София през следващите няколко седмици предстоят нови конкурси за поставяне на контейнери за разделно събиране на отпадъци в отделните райони поради изтичане на сегашните договори.
“В условията на новите конкурси ще има и изискване за разделно събиране на текстилните отпадъци”, съобщи преди дни столичният кмет Йорданка Фандъкова. Така, от една страна, ще се намали отпадъкът за депониране, което е изискване по евродирективите, а от друга, ще се насърчи повторната употреба на дрехи.
Досега в столицата имаше няколко кампании по събиране на стари дрехи и обувки, като в продължение на един месец в един контейнер се събраха до 1 тон текстилни отпадъци. Според търговци има големи шансове, ако се поставят такива контейнери, събраните в тях текстилни отпадъци да се изравнят с количествата, които сега се внасят, т.е. да стигнат около 50 хил. тона годишно.
В Бургас и Стара Загора вече има 30-40 действащи контейнера, които освен по улиците са поставени и пред молове и на други оживени места. От Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба дори са готови да плащат наем за такива контейнери.
Тенденция!
Изнасяме стари дрехи за Германия, Пакистан купува от нас дори обувки по една
Български фирми - преработватели на текстилни отпадъци, изнасят дрехи втора употреба дори за Германия, разказаха представители на бранша. Става въпрос за такива, които преди това са били внесени у нас - често пъти от самата Германия или друга страна с такъв висок стандарт на живот.
Причината е, че сортировъчните центрове все повече изнасят дейността си от Западна Европа към Източна. В текстилните отпадъци има висока стойност и често пъти в тях се намират т.нар. винтидж облекла, които са на мода и се търсят много в Западна Европа, а и у нас.
Според изследването на “Естат” например около 27% от редовните купувачи на дрехи втора употреба изобщо не са бедни, а са по-скоро млади хора, предимно жени, които намират този начин за разнообразяване на гардероба си за по-интересен, отколкото да следят модните тенденции.
Български фирми изнасят дрехи втора употреба дори за САЩ, а една от нашите фирми има дори сортировъчен център в Ню Джърси, откъдето постъпват много качествени и интересни облекла. Други фирми пък купуват текстилни отпадъци чак от Канада, тъй като дори с транспортните разходи от отпадъка излизат достатъчно качествени дрехи, чиято продажба избива печалбата.
Севдалин Спасов разказа, че има няколко кръга на преработка на отпадъците от текстил и обувки, като на всеки се получават дрехи и обувки с различно качество, които могат да се изнасят на различни пазари.
“Случвало ни се е например да изнасяме употребявани обувки за Пакистан, които не са чифт, а са самотни. Хората там са толкова бедни, че когато намерят друга сходна обувка със същия размер, просто я купуват и я носят”, каза той.
От постъпващите в България всяка година около 50 хиляди тона текстилни отпадъци около половината се изнасят във вид на дрехи и обувки втора употреба за други пазари, най-вече Пакистан, Индия, Египет и африкански държави. От асоциацията се надяват, че ако в България се наложи в практиката събирането на стари дрехи и обувки в контейнери, от това в сортировъчните центрове ще се събират още по около 50 хиляди тона текстилни отпадъци.
Изследването на “Естат” например посочва, че 62% от българите предпочитат да подаряват старите си друхи на близки или нуждаещи се. Другото типично нашенско явление е оставянето на старите дрехи до контейнерите за смет - така постъпват около 37% от анкетираните. И само 20% са посочили, че участват редовно и в акции и кампании по даряване на стари дрехи.
-5 °
4 °
