Европейската комисия представи днес икономическите и социалните приоритети на ЕС за догодина, становищата за проектобюджетите, като потвърждава наличието на особено сериозно неспазване на Пакта за стабилност и растеж от страна на Италия, съобщи пресслужбата на ЕК. Гърция за първи път е част от оценката.

Цикълът на европейския семестър за съгласуване на икономическите и социалните политики за 2019 г. започва на фона на устойчив, но по-малко динамичен икономически растеж в условията на голяма несигурност. Много беше постигнато от 2014 г. насам, но трябва да се положат още усилия, за да се подпомогнат приобщаващият и устойчив растеж, и създаването на работни места, като същевременно бъде подобрена стабилността на икономиките в държавите от ЕС. Това изисква вземане на необходимите решения за допълнително укрепване на Икономическия и паричен съюз. На национално равнище съществува належаща необходимост от оползотворяване на настоящия тласък за растеж, за да бъде натрупан фискален резерв и да се намали дългът. Инвестициите и структурните реформи трябва да бъдат насочени дори още повече към увеличаването на производителността и възможностите за растеж на икономиката. Тези действия ще осигурят предпоставките за добра макрофинансова стабилност и ще подпомогнат дългосрочната конкурентоспособност на ЕС. Това на свой ред ще създаде условия за повече и по-добри работни места, по-голяма социална справедливост и по-добър стандарт на живот за европейците.

Миналогодишната изключително благоприятна икономическа обстановка в света и ниските лихвени проценти способстваха за подпомагане на растежа, инвестициите, заетостта и намаляването на дълга в ЕС и еврозоната. Очаква се растежът във всички държави от ЕС да продължи, макар и по-бавно, благодарение на укрепването на вътрешното потребление и инвестициите. При отсъствието на съществени сътресения се предвижда ЕС да може да поддържа висок икономически растеж, придружен от създаване на нови работни места и намаляваща безработица. Обществените финанси в държавите от еврозоната се подобриха значително, а общият размер на дефицита в еврозоната е под едно на сто. Въпреки това в няколко държави дългът остава висок. С продължаващия растеж на икономиката дойде и моментът за натрупване на фискален резерв, необходим за справяне със следващия икономически спад и за смекчаване на възможните последици за обществото и заетостта.

Годишен обзор на растежа за 2019 година

В годишния обзор на растежа, в който се определят общите икономически и социални цели за идната година, се призовава ЕС да предприеме решителни и съгласувани действия в областта на политиката за постигане на приобщаващ и устойчив растеж. Усилията в областта на политиката на национално равнище трябва да се насочат към осигуряването на висококачествени инвестиции и към реформите, които увеличават растежа на производителността, като същевременно се осигури запазването на макрофинансовата стабилност и стабилността на обществените финанси. На равнище ЕС приоритетите са свързани със задълбочаването на единния пазар, окончателното изграждане на структурата на Икономическия и паричен съюз, и постигането на напредък по принципите, определени в Европейския стълб на социалните права.

Доклад за механизма за предупреждение за 2019 г.

В доклада за механизма за предупреждение, който служи за проверка, създаден за откриване на макроикономически несъответствия, бяха определени 13 държави, които ще бъдат обект на задълбочен преглед догодина. Тези прегледи ще помогнат за оценка дали действително държавите са засегнати от макроикономически несъответствия. Държавите, за които при предходната процедура бяха отчетени макроикономически несъответствия, по подразбиране ще бъдат подложени на задълбочен преглед. Тези държави са България, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Холандия, Португалия, Франция, Хърватия и Швеция. Гърция и Румъния също ще бъдат подложени на задълбочен преглед.

Проект на съвместен доклад за заетостта за 2019 г.

Предварителният съвместен доклад, в който се оценяват заетостта и социалното положение в Европа, показва, че в ЕС продължава откриването на работни места, безработицата намалява и социалното положение се подобрява.

През второто тримесечие на тази година 239 милиона души в ЕС са имали работа, което представлява най-високата стойност, отчитана някога. Приблизително 12 милиона работни места са били създадени в последните четири години. Делът на хората, които може да обеднеят или да изпаднат от обществото, е намалял значително миналата година, като над пет милиона души са били избавени от тези заплахи в сравнение с 2016 година. Общият брой на хората, за които заплахата остава, е спаднал под равнищата отпреди кризата.

Икономическото възстановяване все още не е достигнало до всички групи от обществото. Процентът на заетост на по-възрастните работници се е увеличил значително през последното десетилетие, но младежите, нискоквалифицираните хора и мигрантите в някои държави от ЕС продължават да се сблъскват с трудности при намирането на работа. Участието на жените в пазара на труда продължава да нараства бързо, но това все още не е довело до сериозно намаляване на разликата в заплащането и в пенсиите на жените и мъжете.

Въпреки че доходите на домакинствата растат, в някои държави остават под равнищата отпреди кризата. Действителният растеж на заплатите се е увеличил през 2018 г., но въпреки това остава под равнището на растежа на производителността и под това, което би могло да се очаква, предвид положителните резултати на пазара на труда и на икономиката. Неравенството и бедността продължават да будят безпокойство.

Препоръка за икономическата политика на еврозоната

Препоръката за икономическата политика на еврозоната, в която се определят конкретни мерки от значение за работата на еврозоната, бе подобрена, за да се наблегне върху ключовите предизвикателства. В препоръката се призовава за политики в подкрепа на растежа, уравновесяването на икономиката и сближаването в еврозоната. Препоръчва се да бъде дадено предимство на реформите за повишаване на производителността и възможностите за растеж, задълбочаване на единния пазар, подобряването на бизнес средата, насърчаването на инвестициите и усъвършенстването на пазара на труда.

Комисията препоръчва качеството и структурата на обществените финанси да бъдат подобрени и да бъде възстановен фискалният резерв с цел да има на разположение повече възможности за действие при следващия икономически спад. Държавите с дефицити по текущата сметка трябва да се стремят към повишаване на производителността и намаляване на външния дълг. Държавите с излишъци по текущата сметка трябва да подобрят условията в подкрепа на инвестициите и растежа на заплатите.

Комисията препоръчва да се измести данъчната тежест от труда и да се укрепят образователните системи, да се инвестира в уменията и в ефективността на политиките на пазара на труда, както и в системите за социална закрила.

С препоръката се призовава и за продължаване на работата по банковия съюз със задействането на механизма за подкрепа за Единния фонд за преструктуриране, и като се създаде европейска схема за застраховане на влоговете. Препоръчва се укрепване на европейската регулаторна и надзорна структура. Усилията за намаляване на размера на необслужваните кредити трябва да продължат и натрупването им в бъдеще трябва да бъде предотвратено. От съществено значение за завършването на банковия съюз остава приемането до края на годината на законодателството за банките.

Становища по проектобюджетите на държавите от еврозоната

Комисията прие становища за това дали проектобюджетите на държавите от еврозоната за 2019 г. са съобразени с изискванията.

Предпазни мерки на Пакта за стабилност и растеж

По отношение на Италия, след като оцени преразгледания проектобюджет, представен на 13 ноември, ЕК потвърди допуснатото особено сериозно неспазване на препоръката на Съвета на 13 юли 2018 г. На 23 октомври 2018 г. комисията прие становище, с което се установява особено сериозно несъответствие в първоначалното бюджетно предложение на Италия на 16 октомври 2018 г.

За десет държави - Германия, Ирландия, Гърция, Кипър, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Австрия и Финландия - ЕК заключава, че проектобюджетите са съобразени с правилата.

За три държави - Естония, Латвия и Словакия - се отчита, че проектобюджетите са съобразени с правилата. В тези държави проектобюджетите може да доведат до известно отклонение от средносрочната национална бюджетна цел или от плана за постигането на тази цел.

При четири държави - Белгия, Франция, Португалия и Словения - проектобюджетите може да доведат до неспазване на правилата. Проектобюджетите на тези държави могат да доведат до значително отклонение от плана за постигане на съответната средносрочна бюджетна цел.

Мерки на Пакта за стабилност и растеж (процедура за прекомерен дефицит)

Предвижда се номиналният дефицит на Испания да спадне под 3 на сто през следващата година и се очаква държавата да излезе от процедурата за прекомерен дефицит, което означава, че от следващата година за Мадрид ще бъдат предприети предпазните мерки на Пакта. Проектобюджетът, представен от Испания, крие опасност от неспазване на Пакта за стабилност и растеж. Това се основава на есенната икономическа прогноза от 2018 г., според която се предвижда значително отклонение от плана за постигане на средносрочната бюджетна цел и неспазване на преходния целеви показател за намаляване на дълга догодина.

Мерки в рамките на Пакта за стабилност и растеж

Комисията предприе мерки в рамките на Пакта за стабилност и растеж.

По отношение на Италия ЕК извърши нова оценка на предполагаемото неспазване на изискванетно за дълга. Със своите 131,2 на сто от БВП през 2017 г., което е равно на 37 000 евро на глава от населението, общественият дълг на Италия надхвърля заложената в договора за ЕС стойност от 60 на сто от БВП. Новата оценка бе необходима, тъй като фискалните планове на Италия за 2019 г. представляват съществена промяна в съответните фактори, оценени от ЕК през май. Оценката, представена в новия доклад по член 126, параграф 3 от договора за ЕС, включва оценката на всички съответни фактори и особено: а) на факта, че не може да се твърди въпреки неотдавнашното засилване на заплахите от влошаване на обстановката, че макроикономическите условия са причината за големите пропуски на Италия по отношение на спазването на целта за намаляване на дълга, предвид растежа на номиналния БВП, който е над две на сто от 2016 г. насам; б) на това, че плановете на правителството предполагат очевидно отстъпване от предходни структурни реформи за увеличаване на растежа, особено от предходните пенсионни реформи; и най-вече в) на установената опасност от значително отклонение от препоръчания план за постигане на средносрочната бюджетна цел през 2018 г. и особено сериозното неспазване за 2019 г. на препоръката до Италия от Съвета на ЕС от 13 юли 2018 г., на основата на плановете на правителството и на есенната прогноза на ЕК от 2018 г. Оценката предполага, че изискването за дълга, определено в договора за ЕС, следва да се възприема като неспазен и че следователно процедурата при прекомерен дефицит въз основа на дълга е оправдана.

За Унгария ЕК установи, че не са предприети ефективни действия в отговор на препоръката на Съвета от юни 2018 г. и предлага на Съвета да приеме нова препоръка за поправяне на значителното отклонение от плана за постигане на средносрочната бюджетна цел. През юни 2018 г. Съветът на ЕС изготви препоръка за годишна структурна промяна с един процент от БВП през 2018 г. за Унгария в рамките на процедурата при значително отклонение. Предвид промените от тогава до сега и отсъствието на ефективни действия от страна на Будапеща за промяна на значителното отклонение, ЕК сега предлага преразгледана препоръка за годишна структурна промяна от поне един процент от БВП през 2019 г. Общественият дефицит в Унгария се е повишил от -1,6 на сто през 2016 г. до -2,4 на сто през 2018 г., като през следващите две години се очаква да остане малко под -2 процента.

По отношение на Румъния ЕК установи, че не са предприети ефективни действия в отговор на препоръката на Съвета от юни и предлага да бъде издадена нова препоръка заради значителното отклонение от плана за постигане на средносрочната бюджетна цел. През юни 2018 г. Съветът изготви препоръка за Румъния за годишна структурна корекция от 0,8 на сто от БВП през 2018 г. и през 2019 г. в рамките на процедурата при значително отклонение. Предвид промените от тогава до сега и отсъствието на ефективни действия от страна на Букурещ, ЕК сега предлага преразгледана препоръка за годишна структурна корекция от поне един процент от БВП през 2019 г. Общественият дефицит в Румъния се е повишил от -0,5 на сто през 2015 г. до -2,9 на сто през 2016 г. и се очаква да достигне -3,3 на сто през 2018 г., -3,4 на сто през 2019 г. и -4,7 на сто през 2020 г., като това е най-високият дефицит в ЕС.

Доклад за засилено наблюдение на Гърция

Комисията прие първия доклад за Гърция по рамката за засилено наблюдение, която бе въведена след приключването на програмата на Европейския механизъм за стабилност на 20 август 2018 г. В доклада се заключава, че гръцкият проектобюджет осигурява спазването на обещанието за постигане на първичен излишък от 3,5 на сто от БВП. Отчита се, че напредъкът по реформите в други области е неравномерен и ще трябва властите да ускорят изпълнението, за да постигнат целите. Изпълнението на мерките за дълга, зависещи от осъществяването на определена политика и договорени като част от мерките за дълга, одобрен на заседанието на Еврогрупата от 22 юни 2018 г., ще бъде обвързано с получаването на положителна оценка във втория доклад по засиленото наблюдение. Докладът ще бъде представен в началото на следващата година.