Печалбата от литър гориво падала под половин стотинка с отстъпката
Ново намаление на цените на горивата се очаква в следващите дни, показа проверка на “24 часа” сред петролните компании.
Очакванията са, че спадът ще е с 3-4 ст. на литър. Това означава литър от масовия бензин да падне под 2 лева в големите вериги, а на някои по-малки обекти с по-ниски разходи да има и такива под 1,90 лв. При дизела при големите търговци цената на дребно ще е средно 2,20 лв. , а при малките и под 2,10 лв.
Това е
най-ниската цена
на бензина от 2
години насам,
а при дизела - от 7 месеца. През ноември имаше 7 пъти намаление на цените на горивата заради спада на петрола. В резултат средната цена на бензина падна с 38 ст. на литър, а на дизела - с 22 ст.
Напълно е възможно да има низходящо движение на цените, тъй като все още не е отчетен спадът на котировките на петрола от последните дни, заяви Валентин Златев, шеф на Българската петролна и газова асоциация и генерален директор на “Лукойл България”. Той обаче не се ангажира с конкретни стойности, тъй като според решение на Комисията за защита на конкуренцията на петролните компании е забранено да обявяват и коментират цени.
Цената на горивата зависи основно от нефта и облагането, каза още Златев. Държавата прибирала 45% от стойността на литър дизел, а при бензина - 51%. Подобна е ситуация в целия ЕС, коментира Златев. След приспадане на всички данъци и разходи за търговеца чистата печалба оставала 3,4 ст. Ако от нея се приспадне отстъпката, която дават големите вериги на лоялни клиенти, то печалбата се свивала под половин стотинка.
Цените в България на едро се влияели от няколко фактора. Единият са изискванията на ЕС за горивата - може да се продават само такива, които отговарят на Евро 5. Вторият фактор - нефтът, се купува по международни цени. И третият фактор - технологията за производство, също е почти изравнена, особено в Европа. Поради това трудно можело да се постигнат особено различни производствени цени, включително и в България.
Златев е категоричен, че продажбата на цени, по-ниски с 20-30 ст., може да се дължи единствено на неплащане на част от данъците. И даде пример, че от внос не може да се постигне такава ниска цена, тъй като няма европейска рафинерия, която да предлага на такива котировки горивата.
От 2011 до 2017 г. акцизът за дизела се е повишил от 615 на 646 лв., което прави близо 24%. За същия период потреблението се вдигнало с над 1/3, а приходите от акцизи - само с 21%. Това показва, че в България има значителен сив сектор при горивата, заяви Златев. По различни оценка държавата губела около 1 млрд. лв. годишно от контрабандата на горива.
Сивата икономика може да се пресече,
като се
ликвидират
каналите за внос,
възможностите за движението на нелегални горива в държавата и се ликвидират крайните точки на продажба, посочи Златев. Той каза още, че приемането на Закон за горивата е една от правилните крачки в борбата с контрабандата въпреки силната съпротива срещу приемането му.
Дизелът е по-скъп от бензина заради повечето коли, които ползват такова гориво, каза Златев. През миналата година у нас е имало с 50 000 повече дизелови коли от бензиновите. Потреблението на горива през последните години се е увеличило - с около 2% за последните 5 години до близо 512 хил. тона при бензина, докато при дизела скокът е доста по-чувствителен - с над 40% до малко над 2 млн. тона. Общото потребление е нараснало с близо 1/3.
Относно конкуренцията в търговията на дребно, тя била повече от оспорвана, заяви Златев. И посочи, че над 4225 са регистрираните бензиностанции у нас - по една на 645 коли. За сравнение в Австрия се падат по един обект на близо 2000 автомобила, а средно за ЕС е една бензиностанция на 3900 коли. В радиус от 900 км от София имало 19 рафинерии и конкуренцията се засилвала от възможностите за внос.