Кредитите за малки суми стават все по-популярни и се увеличават в България с над 10 на сто за последните 5 години, показват анализи на Асоциацията за защита на потребителите според регистрите на БНБ.
Над половината от всички средства, които са отпуснати, са за суми до 1000 лева. Кредитите за суми до 1000 лева са заемали дял от 44.3 процента от всички отпуснати кредити в началото на 2014 г., а през тази година нарастват до 53.9 на сто от всички заеми за граждани.
За същия период, общата сума по заемите скача с близо 20 на сто, от 18.5 млрд. лева през 2014 г. до 22.1 млрд. лева през 2019 г. Към края на март на тази година кредитите за суми до 1000 лева са общо 1 585 490, като това е ръст от 12.5 на сто на годишна база (+176 хил. броя). За сравнение, броят на всички заеми на граждани у нас отчита годишен ръст от 11.8% (+309 хил.), достигайки до 2 940 674 броя.
От Асоциацията за защита на потребителите предупреждават, че голяма част от лошите кредити отиват в колекторски фирми, чиято дейност не е регламентирана у нас и коментират, че прогнозите им са се сбъднали и банките са се превърнали в основния партньор и клиент на колекторските фирми. Според данните, над два пъти са нараснали изкупените кредити през миналата година и са достигнали близо 2 млрд. лева.
От асоциацията определят като изключително тревожни данните за средния размер на дълга, който през 2018 г. се доближава до средната брутна работна заплата и достига 1161 лв. на потребител, в сравнение със 775 лв. за 2017 г.
Анализите на Асоциацията за защита на потребителите сочат, че и 2019 г. ще бъде рекордна за колекторските фирми, които ще изкупят кредити за над 2,5 млрд. лева, а необслужваните кредити от банките може да надхвърлят 60 процента. Важно е да се отбележи, че част от тези вземания са обезпечени.
В момента, и след натиск от Европейската комисия, текат процедури в Народното събрание за промени в Гражданския процесуален кодекс, припомнят от Асоциацията. Страната ни трябва да синхронизира законодателството си с ЕС, за да се дадат повече права на потребителите от неравноправни клаузи в договорите с монополни дружества, колектори, бързи кредити, банки и кредитни институции.
От Асоциацията апелират към законодателната власт да подходи отговорно към дейността на колекторските фирми, които лавинообразно започват да се занимават с обезпечени кредити. Това е още една причина да се регламентира със закон работата на тези компании, които към днешната дата продължават да функционират в условия на пълна непрозрачност най-вече по отношение на правата на длъжниците, отбелязват от Асоциацията.