Свиват тока на АЕЦ “Козлодуй” за свободния пазар, увеличават го за регулирания
Индустриалци на жълтите павета срещу цените на тока. Дали ще преживеем отново това дежавю? Има поне няколко предпоставки, които могат да вдигнат цената на електроенергията на свободния пазар и да изкарат големия бизнес на улицата.
Интересна година се очертава на пазара на ток у нас. Комисията за енергийно и водно регулиране даде всичко от себе си, за да бъде поскъпването на ток за бита и за малкия бизнес поносимо (3,5%). Въпреки че от 2 години насам се появи един трудно поносим разход - цените на квотите емисии, които подскочиха през 2018 г. от 8,39 евро на 20,69 евро за тон, което е 2,5 пъти. Това прави плащания за емисии от само трите въглищни централи - двете американски и държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”, за над 960 млн. лв.
Само че според дългосрочните договори за изкупуване на тока на “Ей И Ес Гълъбово Марица-изток 1” и “КонтурГлобал Марица-изток 3” квотите въглеродни емисии се плащат от НЕК. Заради неточна прогноза за цените на емисиите, заложена от КЕВР, електрокомпанията е вътре с над 200 млн. лв. за 2017-2018 г.
Държавната “Марица-изток 2” пък търси компенсация за похарчени пари за квоти от 129,7 млн. лв. за текущата година.
Така че цените на квотите въглеродни емисии все повече ще стават причина за поскъпване на електроенергията. Според прогнозата на сериозни анализатори, чиито данни ползва НЕК, цената на квотите в следващите години ще нараства с 5%.
Какви магии прави КЕВР и как балансира интересите на битовите потребители и участниците в свободния пазар с новото проекторешение за цени за 2019-2020 г.?
Комисията чинно е изчислила, че
“Марица-изток 2” ще
трябва да плати за
квоти за 2019 г.
355,95 млн. лева
Всъщност БЕХ вече напазарува 8,6 млн. тона за 355,95 млн. лв. Само за сравнение – централата ще плати за въглища 254 млн. лв. и 71 млн. лв. за заплати. На база на тези най-основни разходи КЕВР определя цена от 132,42 лв. за мегаватчас за тока ѝ. И тъй като по закон в микса от енергия за регулирания пазар не могат да влизат централи с цени 10% над прогнозната за свободния пазар, а тя е определена от КЕВР на 89,60 лв. за мвтч, държавната ТЕЦ е изхвърлена от микса ток за битовите потребители. През 2017-2018 г. тя достави на домакинствата 1 867 173 мегаватчаса.
Най-голямата въглищна централа няма да дава ток за бита и остава възможността да го продава на борсата. Но трябва да го прави на загуба или с офертите си да вдига цената на борсата. Тецът не е поставен при еднакви условия с американските централи, на които квотите се плащат от НЕК.
Как се затваря дупката в микса за регулирания пазар след изваждането на държавната ТЕЦ? С тока на АЕЦ “Козлодуй”, разбира се. Централата трябва да осигури 3 млн. мегаватчаса за домакинствата и малкия бизнес при 1,9 млн. сега. Като при това цената на атомния ток за бита е намалена от 54 на 53,90 лв. за мегаватчас.
От което следва, че
“Козлодуй” ще
предлага по-малко
електроенергия на
борсата
А тъкмо тази централа осигурява електроенергия на платформата за двустранни договори за по-дълъг период от време на бизнеса.
Един път тя ще намали приходите си, втори път - ще намали и ликвидността на борсата.
Увеличават се и количествата на американските централи за регулирания пазар, както и квотата на вецовете на НЕК за бита. Това веднага ще рефлектира върху предлагането на ток на свободния пазар.
Има и още една новост, която се прилага за първи път. За да се изпълнят норми на ЕС, износителите на ток вече няма да плащат за достъп до мрежата, това ще го правят крайните клиенти в страните, за които се изнася.
Става въпрос за още едни 81,28 млн. лв., които излизат от приходите на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Според една промяна в Закона за енергетиката те се заместват с такса “достъп до мрежата”, но плащана на ЕСО от производителите. Това е все едно един производител на мебели да плати, за да му закарат продукцията в магазина. Няма как този нов разход да не бъде калкулиран в цената на електроенергията - било за бита, било за борсата.
Случва се и още нещо. От 1 юли на борсата излизат веитата и когенерациите с мощност над 1 мегават. Това е поредна стъпка към либерализацията на пазара и се смята, че ще увеличат ликвидността му.
Но заради високите цени на борсата фондът “Сигурност на електроенергийната система” ще плаща по-ниски премии на зелените производители и в него ще останат пари. КЕВР решава
да задели от фонда
1,099 млрд. лв., с
които да бъде
намалена таксата
“задължения към
обществото”
И таксата, която плащат всички - и домакинства, и бизнес, се намалява драстично - от 36,75 на 20,49 лв. за мегаватчас. За повечето е добре, но това удря голямата индустрия. Един път тя купува скъп ток на борсата, втори път получава по-ниска компенсация заради ползването на енергия от ВЕИ.
Всичко това вече изнерви големия бизнес. Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори написа декларация до министъра и до парламента. С нея поиска либерализация на пазара, но и “спешно въвеждане на императивен механизъм за осигуряване от АЕЦ “Козлодуй” на приоритетни количества с дългосрочна доставка за енергоемките предприятия”.
От началото на годината на свободния пазар на тока цените вървят нагоре. Доближават и дори надминават в някои дни и часове европейските. Защо се стигна дотам?
Заради съмнения за манипулация на пазара нашият бизнес поиска и наложи целият ток да се търгува само и единствено на енергийната борса.
Дотогава големите европейски търговци не пазаруваха особено от нашия пазар, тъй като беше дребен. С излизането на борсата на всички производители на ток обаче чуждите купувачи масово започнаха да идват. Доказват го данните на ЕСО. От 1 януари до 3 февруари износът скочи с близо 200%. Последва известна нормализация най-вероятно заради твърде високите цени.
Причините за майските пикове в цените на борсата са малкото вода в язовирите и спирането на вецовете. Това стана в период, в който пети блок на АЕЦ “Козлодуй” бе спрян за планов ремонт.
Другата причина е в неточна прогноза на ЕРП-тата, които са заявили по-малко ток и се наложи министърът на енергетиката Теменужка Петкова със заповед да разпореди увеличаване на квотата за регулирания пазар с 600 000 мегаватчаса. Това веднага се отрази на свободния пазар. Причината е, че около 15 000 фирми са избягали от борсата и са се върнали на регулирания пазар.
Какво да се прави? Факт е, че у нас има два пазара - регулиран и свободен. Имаше намерения за свиване на регулирания пазар. Както от него извадиха фирмите на средно напрежение, така би трябвало и малкият бизнес да е на борсата, а не да танцува между двата пазара. Това вероятно ще стане догодина.
Другата стъпка е обединяването на пазарите на ток в региона. Това обаче ще доведе до увеличаване на цените, за което не е сигурно дали бизнесът е готов.
Кога обаче битовите потребители ще пазаруват ток свободно, не е решено, тъй като още не са уточнени механизмите за компенсиране на енергийно зависимите, които са около 60% от населението, но пък те ползват едва 10% от тока. Говори се за социална тарифа и дори за две нейни стъпала с различни цени и таван за ползване на ток- за енергийно бедни и за енергийно зависими. Появиха се гласове и за поетапно преминаване на бита към либерализиран пазар, процент от сметката да е на свободни цени, а другият - на регулирани. Това обаче са само експертни коментари.
Решението е политическо и едва ли скоро някой ще го вземе, тъй като носи рискове.
-5 °
4 °
