Българите, работещи извън страната, избират Белгия
Работният ден обичайно започва в 9 сутринта, но за 28 949 души от Северозападна България стартира няколко часа по-рано, защото пътуват до друг регион на страната. Това показва статистика на Евростат, която обхваща заетите на възраст от 20 до 64 години.
По данни на НСИ в Северозападния район живеят 742 304 души, а 3,9 на сто от тях пътуват до друго населено място, за да работят. Логично, като се има предвид, че в региона има най-висока безработица (12,3%) и най-ниска средна заплата (939 лв.).
Второто място по трудова миграция е Южен централен район, където живеят 1 410 248 души. От тях 1,8%, или 25 384, работят в друг регион.
Трети в класацията е Северен централен. Там 1,7 на сто от населението пътува за работа.
Под 1 процент от жителите на Югоизточния район работят извън него. От Североизточния пътуващите за работа са 0,8%, или 7450 човека.
Според статистиката
регионът у нас,
предлагащ
най-добри
условия
за работа, е
Югозападният
Там само на 0,3 на сто от живеещите им се налага да пътуват до друг, за да работят. Районът е е с 2,1 млн. жители, като 1,32 млн. от тях са в София. Безработицата е най-ниска от цяла България - 2%, а средната месечна заплата е най-висока - 1502 лв.
За ЕС през 2018 г. при 220 млн. заети, 18,3 млн., или 8,3%, са пътували от един регион в друг, за да работят.
Най-висок е процентът в Белгия и Великобритания. Там
всеки пети
пътува до
друг регион
Холандия също е в топ 3 със 17%. За Дания, Германия, Литва, Унгария и Австрия процентът е около 10.
В Европа първенец е Лондон - средно 60 на сто от живеещите в зони извън столицата на Великобритания пътуват да дуг регион, за да работят.
Задграничната миграция в ЕС е сравнително ниска - 0,6%, или 1,3 млн. души, живеят в една държава, а работят в друга. За българите най-предпочитана се оказва Белгия, където официално са регистрирани 45,9 хил. души, работещи там.
Следващата пътуваща работеща общност от българи е в Германия - 17,3 хил. Великобритания е избор на 10,9 хил. души. 6700 са сънародниците ни, избрали за работа Гърция, а 3000 - Франция и Испания. Българите, работещи в Италия, са 1600, а в Чехия и Холандия - по 1000.
Всъщност действителната бройка е далеч по-голяма, но част от българите нямат адресна регистрация в съответната държава. поради това Евростат ги брои като такива, които работят там, но живеещи в България.