l За един уикенд се отстрелват по 2000 прасета
l Преди хайката задължително се копаят ями за остатъците
За първи път тази година българските ловци ще излязат на лов в условията на такава епидемия от африканска чума.
Пикът на заболяването по свинете е приключил, но кризата в никакъв случай не е отминала, предупреди преди дни министърът на земеделието Десислава Танева.
С нейна заповед бе решено груповият лов на глигани да започне днес, а по време на новия сезон ще бъде разрешен три дни седмично вместо досегашните два.
Целта е да се намали популацията на дивата свиня, която се счита за основен разпространител на заразата.
Средно за един уикенд се отстрелват по 2000 диви свине на територията на страната, обясниха от Изпълнителната агенция по горите пред “24 часа”
Съгласно становище на ветеринарните власти плътността на дивата свиня трябва да се сведе до 0,3-0,5 броя на 100 хектара. За всеки ловностопански район процентът на разрешения отстрел е различен.
“Активният лов няма да е ефективен инструмент за контролиране разпространението на вируса сред популацията от диви свине, освен ако не се постигнат 80% отстрел, и в същото време в заразени зони не следва да се упражнява натиск върху популацията”, се казва в научно становище на Европейския орган по безопасност на храните. Според експертите най-ефективно е да се прилагат комбинирани мерки – претърсване и отстраняване на трупове, интензивен лов в периферната и около заразената зона, използване при възможност на ограждения, капани и чекала. Именно тези мерки залягат и в заповедта на земеделския министър Десислава Танева.
Новите правила предвижат да има целенасочено претърсване за трупове на диви свине, като на един горски се падат 100 ха площ, които трябва да обходи за минимум два дни.
Според сега действащия закон за лова групови излети ще могат да се провеждат до втората неделя на януари. Но дори и с няколко десетки хиляди отстреляни прасета специалистите не дават оптимистични прогнози за справяне с болестта догодина чрез масов отстрел.
“Видими и трайни резултати за намаляване плътността на популацията от диви свине се очаква да се получат след 2-3 години при планомерно и постоянно прилагане на мерките, залегнали в стратегията на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за редуциране плътността на популацията на дивата свиня в България”, се казва в научно становище от Центъра за оценка на риска по хранителната верига.
Оттам обръщат внимание, че в пограничните райони следва да се действа много внимателно и задължително в сътрудничество с ловните дружинки на отсрещната държава.
Заповедта предвижда над 60 пъти да се намали площта на територията, в която заради болестта бе забранена всякаква човешка дейност - лов, събиране на билки, туризъм и т.н. Сега забранената зона от 200 кв. км се свива на 3 кв. км.
Съгласно новите указания се намалява и срокът за забраната - от 60 на 30 дни. Това означава, че при констатиран случай на чума ловците ще бъдат ограничени от периметъра за месец. След изтичането на първия месец се допуска индивидуален лов, лов с капани и лов без кучета, а след изтичането на втория месец - и групов лов с кучета.
Освен с отстрела ловците тази година ще трябва да изпълнят и редица мерки за биосигурност.
За провеждане на лов авджиите предварително подготвят ями за загробване на остатъците от отстреляните диви свине.
Задължително трябва да се осигурят и препарати за дезинфекция и пръскачки, с които ловците да обработят използваните инструменти, облеклото, обувките, оръжията и принадлежностите към тях, както и автомобилите.
Всички отстреляни по време на лов диви свине ще се изследват за вируса на чумата, като пробите са за сметка на БАБХ. Изследването за трихинелоза остава както досега за сметка на ловците.
До излизане на резултатите от пробите отстреляните диви свине трябва да останат за съхранение в хладилни съоръжения.
“Продължават претърсванията в ловностопанските територии за установяване на животни с нетипично поведение или вече загинали животни”, съобщиха от земеделското министерство.
За да се стимулира претърсването, в заповедта е разпоредено държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства да изплащат по 150 лв. за намерен труп на дива свиня и по 50 лв. за отстреляна при индивидуален лов.
Според Васил Василев от Националния ловно-рибарски съюз в България груповият лов по традиция е любимият на българските ловци и се очаква масовото им включване, въпреки че времето все още не е подходящо. Растителността предполага много намалена видимост, животното може да мине на 20-25 метра от ловец, без той да го види, само ще го чуе. Активният лов стартира, когато опадат листата в гората, обясни Василев.
И полицията тръгва с дружинките по дирите на дивите прасета
НЕЗАБРАВКА КИРОВА
Полицията също се включва в организацията на лова, за да следи за спазване на правилата.
В Областната дирекция на МВР в Силистра са предприети засилени контролни мерки при откриването на ловния сезон.
Основната цел е да не бъдат допуснати инциденти с огнестрелно оръжие, както и стриктно да се спазват правилата за биосигурност, за да се ограничи африканската чума по свинете.
На началниците на районните управления в Силистра, Дулово и Тутракан е възложено да организират съвместни проверки с представители на регионалните дирекции по горите, държавните горски и ловни стопанства и ловните сдружения. Планирани са инструктажи при провеждане на ловните излети, за да се спазват мерките за безопасност и противопожарните изисквания.
Полицията ще проверява и как се пренася ловното оръжие. По закон това трябва да става в затворен транспортен куфар или калъф със заключващо устройство на спусъка. Ще се следи също пияни ловци да не боравят с огнестрелно оръжие.
Специализираните полицейски операции ще продължат през целия ловен сезон.
Ловците в Родопите минават курс заради болестта
ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ
70 ловни дружини, 114 ловци, 11 служители на Регионалната дирекция по горите и 18 от Държавното горско стопанство в Смолян ще преминат специално обучение за спазване на мерките за биосигурност заради чумата по свинете, съобщиха от Регионалната дирекция по горите. От 1 октомври е разрешено груповото ловуване на дива свиня. Това обаче няма да важи за зоните, в които има огнища на чума. В област Смолян има открити 5 огнища на чума по свинете. Срокът на действие на забраната за движение на хора и извършване на дейности в тях изтича съответно в района около Змеица на 12 октомври, в ДГС “Извора” - на 14 октомври, за Забърдо - на 16 октомври, за Михалково - на 4 ноември, и за Павелско - на 5 ноември.
Васил Василев, НЛРСБ: Държавата трябва да поеме и изследването за трихинелоза
ДЕВОРА НЕДЯЛКОВА
- Удовлетворени ли са ловците от текстовете на заповедта на земеделския министър, г-н Василев?
- Заповедта задоволява в голям процент очакванията на ловците, тъй като имат възможност да ловуват нормално и да подкрепят усилията на държавата за намаляването на популацията на дивите свине.
Има обаче известни нюанси, които биха били трудноизпълними от страна на ловните сдружения, ако държавата не осигури финансови средства. Това са мерките за биосигурност - дезинфекция на всеки етап от лова. Дружините и сдруженията в голямата си част не разполагат с необходимите средства за пръскачки и препарати. Проблем е и изискването за съхраняване на труповете на отстреляни животни до момента на излизане на пробата. Има случаи, в които пробите се бавят повече от седмица-две. Сдруженията не разполагат със собствени бази, нито с хладилни съоръжения.
- Съхранението на месото е проблем, който не е решен повече от година. Защо?
- Този проблем до момента не е бил с голяма острота, защото съществува традиция, според която след приключване на лова отстреляните животни се споделят между участниците в него. Всеки съхранява месото в дома си. Но го консумира, след като излязат пробите за трихинелоза, които са задължителни. Сега, за да не бъде разнасян вирусът, изискванията на държавата са месото да се съхранява на едно място, докато изляза изследвнията. За да може, ако то се окаже заразено, компетентният орган да го изземе от едно място и да дезинфекцира фризера. Трябва да бъдат осигурени финансови средства, с които сдруженията да закупят фризери. Това бе направено в Словакия преди повече от година.
- Имахте искания държавата да покрива разходите по изследвнията. Защо не бяха подкрепени?
- Заплащането на изследванията за трихинелоза е вменено изцяло като задължение на лицата, които стопанистват дивеча, т.е на ловците. Трихинелозата е опасно паразитно заболяване, от което целогодишно страдат немалко хора именно поради това, че няма изградени и функциониращи лаборатории в страната. Има 7-8 области, в които изобщо няма действаща частна или държавна лицензирана лаборатория за това изследване. Често хората прибягват до изследване на пробите от живеещи в селата ветеринарни лекари или хора, които не могат да дадат гаранция. Има много случаи, в които избухват такива епидемични взривове на трихинелоза. Поемането на разходите за изследване на трихинелоза би подобрило общественото здраве, тъй като ще намали разходите, които здравната каса прави след това. Надявам се, че ще има преосмисляне в тази посока. Предполагам, че проблемът е финансов. Водим преговори с БАБХ и се надяваме те да намерят необходимите ресурси, за да поемат значителен процент от разходите на това изследване. Най-малкото те ще имат пълен поглед върху разпространението на тези паразити.
- Как ще се контролира спазването на границите на забранените зони?
- Зона А е с площ от 3 кв. км и ще обхваща част от ловно стопанския район. В нея се забранява изцяло човешката дейност, включително всякакъв лов. След като бъдат обозначени границите ѝ, извън нея ловците ще могат да извършват конкретни дейности. За това е необходимо съдействието на държавните ловни и горски стопанства и на регионалните дирекции по горите. Досегашната заповед забраняваше огромен периметър от 200 кв. км, а това не беше правилно.
- Къде ще се загробват животните?
- Трябва да бъде определено място, което да е общинска или държавна собственост. Това място се определя от комисия, назначена от кмета на общината. В нея влизат представители на горските власти, ветеринарните, на районните здравни инспекции, инспекциите по околна среда и т.н. Всяка според компетентността си трябва да установи дали месото е подходящо, или не. Ямите, които бяха изградени от ловците м.г., може да се окаже, че са неизползваеми в по-голямата си част.
-5 °
18 °
