Купуваш енергоефективен уред на кредит - примерно климатик клас А, а Фондът за сигурност на електроенергийната система ти плаща лихвите. В него отиват парите от продажбата на квотите за въглеродни емисии и с част от постъпленията от тях могат да се финансират енергоефективни дейности.

Идеята е на шефа на фонда Деян Червенкондев, подкрепена е от министерството на енергетиката и от председателя на енергийната комисия в парламента Валентин Николов.

Той заяви, че тепърва ще се разработва този механизъм на енергийно спестяване, а на депутатите в парламента ще бъдат представени промени в енергийния закон, които да позволят на фонда да осигурява част от финансирането им.

Председателят на енергийната комисия пое ангажимент в началото на 2020 г. тази схема да заработи.

Как изпълнява България задълженията си за енергийна ефективност до 2020 г., бе тема на кръгла маса, организирана от сп. “Ютилитис”. Страната ни трябва да постигне енергийни спестявания от 2014 до 2020 г. от 1942 килотона нефтен еквивалент. Към 2018 г. изпълнението е 50%.

Избрали сме да постигнем поставените от ЕК цели чрез схема за задължения за енергийна ефективност. При нея търговците на енергия стават задължени лица, които трябва да постигнат енергийни спестявания при крайните потребители, примерно - енергото при домакинствата. Това е парадоксално, тъй като търговецът би трябвало да иска да продава повече, а не по-малко. Тези задължени лица са постигнали досега едва 9,7% от индивидуалните цели.

Дори да инвестират в тази дейност, няма как да си върнат вложенията, тъй като КЕВР не признава тези разходи в цената на тока. Всички участници се обединиха около пороците на този модел и че той не постига целите. Основната причина е, че няма финансиране. Някои държави са избрали такса, данък или добавка за енергийна ефективност.

Въпреки това целите за енергийни спестявания се изпълняват. Иванка Диловска от Института по енергиен мениджмънт цитира данни, че на индустрията ѝ остават 5% до изпълнение на целта за 2020 г., на домакинствата - 3%, а на транспорта - 30%.

България ще изпълни целите си, защото схемата бе допълнена от алтернативни мерки като енергоспестяващите по ОП “Иновации и конкурентоспособност”, Националната програма за саниране и др., каза зам.-министър Жечо Станков.