В един ден, на 9 март, Комисията за енергийно и водно регулиране ще проведе онлайн заседания за лицензиране на две газови борси. Едната е държавната – „Газов хъб Балкан“, а втората е частна - „Българска енергийна търговска платформа”. И двете са с искане на лиценз за „организиране на борсов пазар на природен газ”.
8 месеца са били нужни на енергийния регулатор да стигне до доклади и до обсъждане на заявленията на двете компании. Първо заявление за лиценз е подадено на 15 юли 2020 г. от „Българска енергийна търговска платформа“, седем дни след това, на 22 юли, е заведено в КЕВР заявлението на съществуващата тогава държавната газова борса – "Газов хъб Балкан".
Газови експерти коментират, че е възможно комисията да приеме съществуването на две борси, Законът за енергетиката го позволява, докато за електроенергийния пазар тя е една.
За периода 2021 – 2025 г. „Българска енергийна търговска платформа“ е планирала разходи за 7,328 млн. лв. А заключението на експертите на КЕВР в доклада са, че „Българска енергийна търговска платформа“ АД притежава финансови възможности за осъществяване на дейността „организиране на борсов пазар на природен газ“.
Посочено е, че вътрешните източници на финансиране са собствения капитал, състоящ се от основния капитал и неразпределената печалба, генерирана при осъществяването на дейността, както и амортизационните отчисления. Външните източници на финансиране са отпуснат целеви овърдрафт от „УниКредит Булбанк“ за обезпечаване на лицензионната дейност на дружеството.Дружеството е с капитал 50 000 лв. Сред тримата му собственици е Искър Искров, който е съсобственик на „Агрополихим“, той държи 400 акции в газовата борса. Съдружници са му Георги Цветанов Найденов, с 350 акции, както и адвокатско дружество „Киров и Братулева“, което притежава 250 акции.
Търговци на газ казват, че това е една от няколкото инициативи за създаване на газова борса – като се започне от идеята газ да се търгува на стоковата борса. Припомнят, че Георги Цветанов Найденов е един от инициаторите за това, и че е бил в Русенската стокова борса, както и в Софийската стокова борса. Найденов е собственик и на дружеството „Българска газова борса“, чрез която е разработвана една от концепциите за частна търговия. Коментира се още, че явно новото дружество, което иска лиценз е стъпило на разработките на експерта Нейденов, а подкрепата е на „Агрополихим“.
„Българска енергийна търговска платформа“ разполага с електронна търговска платформа „Trayport Global Vision Trading System“, продукт на компанията Trayport Limited UK, която е разработила най-разпространения и прилаган в световен мащаб софтуер за целите на администриране на сделки, се отбелязва от експертите на КЕВР.
На „Българска енергийна търговска платформа“ ще има сегмент за търговия на краткосрочни (спот) продукти и сегмент дългосрочни продукти. Краткосрочни продукти с доставка на виртуална търговска точка да: „следващ час“, „в рамките на деня“; „ден напред“. Сегментът за дългосрочни продукти осигурява възможност за сключване на сделки за продукти със срок на доставка повече от седем последователни газови дни, включително, но не само седмични, месечни, тримесечни, шестмесечни и годишни. Търговията с дългосрочни продукти ще започне, когато бъдат осигурени съответните за това условия“, пише в доклада наКЕВР.
„Газов хъб Балкан“, държавната газова борса, е с капитал 500 000 лв., едноличен собственик е „Булгартрансгаз“. Дружеството ползва системата за борсова търговия Global Vision Eхchange Trading Sistem (ETS) на Trayport по споразумение от 12 ноември 2019 г., сключено между българската компания и Trayport Limited (Trayport).
На платформата за търговия към момента са разработени и имплементирани следните сегменти: GRP-сегмент, който е стартирал на 9.12.2019 г., както и краткосрочен и дългосрочни сегменти на платформата, които са стартирали на 2.01.2020 г. GPR сегментът е за предлагане на количества по програмата за освобождаване на газа, която се изпълнява от „Булгаргаз“. Дружеството предвижда на по-късен етап да бъдат въведени и клирингови договори, които отговарят на нуждите на българските участници на пазара, се казва в доклада на КЕВР.
Съобщава се още, че на платформата за търговия са изтъргувани следните количества природен газ: по програмата за освобождаване на газа – 551 416 мегаватчаса, на краткосрочния сегмент - 97 645 мегаватчаса и на дългосрочния – 1 672 281 мегаватчаса.
В бизнес плана за периода 2020 – 2024 г., дружеството предвижда да осигури регионална борсова платформа за търговия с природен газ.
„Газов хъб Балкан“ за 2019 г. има приходи от 28 000 лв., а разходите му са 178 000 лв. и е на загуба. Заключението на експертите на КЕВР са, че дружеството притежава притежава финансови възможности за осъществяване на дейността „организиране на борсов пазар на природен газ.
Газови експерти казват, че в момента пазарът у нас е изключително малък. Разчита се с пускането в експлоатация на газовите връзки със съседните държави той да стане регионален. Инициативата за частна борса за газ те смятат за добра, но казват, че борсите по света нямат един собственик или някоко собственика, а обикновено са кооперации със задължението никой да не притежава блокираща квота.
Законът за енергетиката разпорежда всички газови сделки да приключват на борсов пазар. Според специалисти това може да стане и на двете борси, ако и двете получат лиценз. Проблемът е обаче за държавните и общинските дружества – по какви критерии ще избират една от двете борси. Примерно – столичната топлофикация, която е най-големият потребител на газ, как ще обясни защо е избрала държавната или частната борса. Но пък смятат, че ще има конкуренция и която оцелее.