След 20 г. съдружие “Газпром” бе заменена в “Овергаз” с “Линден енерджи”

Ако преди десетина години някой бе казал, че Сашо Дончев ще се разведе с руснаците и ще даде 50% от “Овергаз Инк.” на америкаци, едва ли някой щеше да повярва. Газовият индустриалец, който над 20 г. бе съдружник с руската “Газпром”, в интервю от август за “Капитал” обаче казва, че раздялата с руснаците била неизбежна, въпросът бил кога и как.

“Когато” се случи през януари тази година. “Как” - след заем от пет банки и обратно изкупуване от “Овергаз Инк.” на дела на “Газпром” и заместването му с американската “Линден енерджи”. Раздялата с “Газпром” все пак се оказа скъпа . Към 31 декември 2019 г.

“Овергаз инк” дължи

малко над 202 млн.

лв. на “Газпром”

Моментът да се обяви новият партнъор не е случайно избран - на 9 юли, по време на срещата на върха на инициативата “Три морета” в София, която е подкрепяна от САЩ.

Справка в Търговския регистър показва, че все още няма нов съсобственик в “Овергаз Инк.”. Общото събрание, на което да се приеме новия съдружник, предстои. Но усилено се работело по плановете на бъдещата българо-американската компания.

Паралелно в групата на “Овергаз” тече преструктуриране. През март “Овергаз Мрежи” изкупи дяловете на “Овергаз Инк.” и на “Ди Ди Ай Холдингс” в разпределителната компания. Това е сигнал, че българо-американското партньорство остава извън газоразпределителната дейност.

Новият съдружник на Сашо Дончев е познат от участието му за 10% от капацитета на българо-гръцката газова връзка, която трябва да е готова на 1 юли догодина.

Сред търговците на

газ обаче “Линден

Енерджи” и Стивън

Пейн са непознати,

не се помни да са сключвали сделки за газ.

От последни изявления на Сашо Дончев се разбира, че не той е търсил партньор от Хюстън, а че “Линден” са го намерили. Дончев прави нов имидж с американския си партньор, защото, ако има намерение да излезе извън България, коментират търговци.

Каквото и да се говори за него, се потвърждават думите на бивш шеф на “Булгаргаз”, че Сашо Дончев разбира от газ и прави всичко възможно да остане в тази сфера.

Не може да се отрече и гъвкавостта му. Компанията “Овергаз” учредява със заем от познат през 1991 г. Две години търсил инвеститори в Европа и САЩ, както и от български банки и стигнал до Кредитна банка на боса на “Мултигруп” Илия Павлов, който две години след основаването на газовата компания става и съдружник в нея.

Две години по-късно се минава и през харесване на идеите на Сашо Дончев за газификация на България от тогавашния шеф на “Газпром” Рем Вяхирев, заради което Дончев дава на руснаците 50% от компанията си. С влизането на “Газпром” участието на “Мултигруп” е намалено, а през 1998 г. е сведено до нула.

Преди тази раздяла обаче възходът на “Овергаз” и на Дончев е шеметен. През 1995 г. бившият премиер Андрей Луканов напуска политиката, за да стане председател на компанията “Топенерджи”, която е доставчик на руски газ за България. В нея акционери с по 50% са “Газпром” и “Булгаргаз”, а се представлява от двама - Рим Сюлейманов и... Сашо Дончев. По-късно се увеличава капиталът и влизат “Овергаз” и “Мултигруп”, а “Булгаргаз” остава с миноритарен дял.

През 1997 г. “Топенерджи” иска срещу строителство на газопроводи собственост върху тръбите. Това обаче не се харесва на правителството, оглавявано тогава от Иван Костов. И по Коледа същата година избухва газова война. От едната страна са “Овергаз” и “Мултигруп”, от другата - държавата. “Мултигруп” отказва да продаде акциите си в “Топенерджи” на “Булгаргаз”, а правителството отвръща със заплахата, че договорите на “Овергаз” с редица общини за газификация ще бъдат разтрогнати. Дончев споделя в медиите, че по това време е живял със съпругата си по хотели, за да се крие от Иван Костов. Няколко седмици по-късно “Овергаз” и “Мултигруп” се разделят. В крайна сметка “Топенерджи” е изкупена изцяло от руснаците и отива в забвение. За да бъде заместена от “Овергаз”.

Компанията се

настанява на входа

и изхода на тръбата

И така 10 години. Друго обаче е мнението на Дончев за посредниците: “Овергаз” не е посредник. На базата на добрите си отношения с “Газпром” сме си купили газ, но постсоциалистическата държава ни е заставила със закон да го продадем на държавната граница на “Булгаргаз”, а после да си го купим от “Булгаргаз” на границата на градовете, на които правим газификация. Пълен нонсенс. Така че “Булгаргаз” всъщност се явява посредник между “Овергаз” и “Овергаз”.

Стъпка по стъпка, Сашо Дончев влиза в газоразпределителните територии след падането на правителството на Иван Костов. “Овергаз” има лицензи за газификация на 51 общини. Освен това получаваше директно газ от “Газпромекспорт”, с което привлече индустриални клиенти с по-добри цени. Все пак предприемачът Дончев винаги е бил радетел на свободния пазар.

В началото на 2009 г. Сергей Станишев като премиер отива в Москва и поставя искане “Овергаз” да бъде премахнат като посредник. Разговорите да се сключи споразумение за директни доставки с “Булгаргаз” обаче нямат успех.

На следващата година, когато на власт вече е Бойко Борисов, преговорите с Москва за газа продължават. Обратът настъпва в края на 2012 г., когато е подписан нов договор, а

посредниците,

включително и

“Овергаз”, са

премахнати

А в края на 2015 г. настъпи окончателният разрив между Сашо Дончев и руснаците. Тогава в навечерието на Нова година “Газпром” спря доставките за “Овергаз” и се наложи “Булгаргаз” спешно да подписва допълнителен договор, за да компенсира с по-големи доставки.

По-късно стана ясно, че тече развод между “Газпром” и “Овергаз” и руснаците се изтеглят от акционерно участие от българската компания. Когато в края на 2015 г. 55 000 потребители бяха заплашени да останат без газ, Сашо Дончев се скри от медиите и не обясни какво точно се случва.

Последвалите 2 години са кротки, поне публично, за Сашо Дончев и бизнеса му. До пролетта на 2017 г., когато самият той забърка скандал с тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. Двамата се видели в офиса на бизнесмена Георги Гергов в ЦУМ. Според Дончев Цацаров му заявил, че “поведението му става неприемливо и нетърпимо” заради подкрепата на бизнесмена към партията “Да, България”, на телевизия Би Ай Ти и вестник “Сега”. Дончев отвърнал, че няма нищо общо с “Да, България” и с Би Ай Ти.

Дончев пък поискал от Цацаров да упражни влияние върху наблюдаващи прокурори по проверка, свързана с дейността на независим регулатор по повод доставка и продажба на природен газ. Сотир Цацаров отказал такава намеса и заявил, че и занапред ще проявява нулева толерантност към всеки, който се опитва да поставя себе си или своите търговски интереси над закона и обществения интерес.

През септември 2018 г. Дончев обяви, че е подал оставка като председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК) и тя е била приета. Той пое този пост през февруари 2011 г. след реформа в работодателската организация и разделянето на административното ръководство. През 2014 г. бе преизбран. Мотивът му да се махне бил “ниската и дори нулева ефективност” от дейността на БСК.

Пак през 2018 г. стана ясно, че Сашо Дончев е успял да издейства глоба от 77 млн. евро за държавната енергетика. 8 години след като сигнализира Брюксел, че в България има монополно положение на пазара на природен газ и че не осигуряват достъп на “Овергаз” до газовата мрежа на България, ЕК санкционира БЕХ, “Булгартрансгаз” и “Булгаргаз” с тази сума.

Дончев очакваше санкцията да е 200 млн. евро, а правителството тогава се готвеше и за 300 млн. евро. Толкова бе предвидил и БЕХ при емитирането на облигации, за да си осигури парите. Делото на ЕК, искането България да признае вина, настояването на Брюксел за приватизация на газовите тръби дотолкова сплоти парламента, че през ноември 2017 г. депутатите единодушно се произнесоха - няма монопол, не приемаме вина.