Максималният осигурителен доход да стане 3750 лв. от 1 януари 2022 г. Това едно от предложенията на КТ "Подкрепа" към работна група за доходите  между държавата , синдикатите и бизнеса.

"Увеличението на размера на максималната пенсия на 1500 лв. към момента противоречи на Кодекса за социално осигуряване, тъй като следва да е 40% от максималния осигурителен доход. Изготвяне на график за достигане на максималния осигурителен доход до 10 пъти минималната работна заплата в следващите 3 години, именно така по естествен ред ще отпадне и таванът на пенсиите", пишат още от синдиката.

КТ „Подкрепа“ многократно е акцентирала върху традиционното неглижиране на нуждите на българските граждани и приоритизиране на исканията на частния бизнес от страна на управляващите в страната. Различният подход беше илюстриран много ярко през последните дни, когато беше прието да се изплащат компенсации на бизнеса (не само за ключовите публични предприятия – ВиК, болници, детски градини и пр.) в размер на 450 млн. лв. само за два месеца, докато отделеният за домакинствата бюджет е в размер на 15 млн. лв. 30 пъти по-малко средства за гражданите. За разлика от бизнеса, гражданите никога не са настоявали за спешно въвеждане на либерализацията на енергетиката, която е причината за високите цени на електричеството в България през последните месеци. Но именно гражданите, а не бизнесът, ще понесат тежките последствия.

Според тях минималната работна заплата трябва да е  до минимум 50% от средната работна заплата за страната още от 2022 г. Освен това трябва да се направи график за увеличение на минималната работна заплата в тригодишната средносрочна програма с цел постигане на средната МРЗ за Европейския съюз.

Сред предложенията им е и административно увеличение на минималните осигурителни доходи за всички икономически дейности и професии минимум с ръста на минималната работна заплата през последните три години – 27%.

Предлагат и обвързване на предоставяните социални помощи за бизнеса (както във връзка със справянето с последиците от пандемията, така и във връзка с новите европейски помощи по линия на Плана за възстановяване и устойчивост) с изпълнение на няколко критерия от обществен интерес като:

- нивата на медианната заплата в предприятието да бъде равна минимум на медианната заплата в страната;

- наличие на КТД в предприятието, което получава социалната помощ.

Настояват и за разширяване на обхвата на получателите на целеви помощи за отопление, съобразно нуждите. Към момента тричленно семейство, което отговаря на всички критерии за достъп до такава подкрепа – двама възрастни и дете, има възможност да бъде подпомогнато, ако месечният му доход не надхвърля 454,50 лв. бруто. Настояваме да бъдат обхванати всички домакинства, при които доходът на член от домакинството е под линията на бедност.

 За целите на пенсионната политика на страната, частните пенсионни дружества да публикуват ежемесечно размера на пенсионните добавки, които изплащат, по размер, възраст и пол на пенсионера, начин на изплащането – еднократно, разсрочено, пожизнено. Както и да ги предоставят на попечителските съвети, предлагат още те.

Да се спазва Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, без да се правят допълнителни интерпретации от АСП, с които се ограничава достъпа до подпомагане на родителите на деца до 14-годишна възраст, когато училищата и детските заведения са затворени поради пандемията от коронавирус, пишат още от КТ "Подкрепа".

Сред предложенията им е и увеличение на минималното обезщетение за безработица на 60% от минималната работна заплата – около 20 лв. дневно понастоящем или 22 лв. при увеличение на МРЗ до 50% от СРЗ. Коригиране изоставането на максималното обезщетение за безработица.

Установяване на таван на цената на тестовете за коронавирус в лабораториите, без значение дали разходите се покриват от НЗОК или от пациента – бърз тест 10 лв. и PCR 45 лв. И покриване на разходите за тестове от тези, които въвеждат изискване за наличие на зелен сертификат за достъп до работното място. Предложение, което КТ „Подкрепа“ вече няколко пъти отправя до президента и правителството.

Присъединяваме се към исканията на колегите от КНСБ по отношение на актуализацията на дневните пари за командирован в страната, като смятаме, че такава актуализация следва да бъде направена и по отношение на командированите в чужбина. Напълно се солидаризираме с исканията за нарастване на възнагражденията на работниците и служителите, които работят в системите на бюджетното финансиране за 2022 г. Като смятаме, че увеличението следва да е с поне 15%.

В средносрочните им мерки влизат:

1) Спешно стартиране на работата по изработване на адекватна дефиниция за енергийна бедност с оглед на задаващата се либерализация за домакинствата. И с оглед на емисиите, които домакинствата ще трябва да започнат да плащат в близките няколко години. КТ „Подкрепа“ е готова да представи доклада, който беше издаден още през 2016 г. и в който са разгледани различни подходи и възможни политики за минимизиране на щетите, които домакинствата ще понесат.

2) Въвеждане на необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата от 1 януари 2022 г.

3) Въвеждане на диференцирано ДДС за стоки от първа необходимост.

4) Увеличение на корпоративните данъци на 15% от 1 януари 2022 г. и постепенно нарастване до средноевропейски нива в рамките на три години.

5) Ограничаване на износа на електроенергия до размера на излишъка, който националната система произвежда, но не потребява.

Присъединяваме се към исканията, изпратени от КНСБ, по отношение на премахване на ограничението на допустимото ниво на разходи по КФП в размер на 40% от БВП, съгласно Закона за публичните финанси. Стремежът към ограничаване на разходите, който се залага ежегодно в средносрочната програма, е изключително вреден и всяка година в становищата си КТ „Подкрепа“ подчертава, че политиката на фискални ограничения само и единствено изтощава публичния сектор и предава обществения интерес. Изразяваме подкрепа и за предложението натуралните и стойностни показатели за делегираните държавни дейности, както и стойността на Единните разходни стандарти, да се определят с ръст, който да компенсира въздействието на инфлацията и очакваните повишени разходи за издръжка от началото на 2022 г.