Спорят двама в енергетиката с еднакви фамилии, но в сектора подозират напрежение между новото правителство и президента Радев
“Булгаргаз” сезира ДАНС, че изтичат клаузи от търговски договор
Българската газова асоциация пък обвинява в съмнителни действия или бездействие държавното дружество
Неогласена война между Българската газова асоциация и “Булгаргаз” дали е направено всичко възможно за повече доставки на по-евтиния азерски газ, изненадващо доби публичност в четвъртия ден на Коледа.
Спорът е между двама мъже с фамилията Павлов. Николай - шеф на държавното дружество “Булгаргаз”, и Пламен, председател на газовата асоциация.
Кариерата на Николай Павлов в енергетиката е дълга - беше министър на енергетиката в първото служебно правителство на Румен Радев, а от 2017 г. се върна начело на “Булгаргаз”. Затова и в енергетиката го припознават повече като човек на президента.
А в асоциацията, оглавявана от Пламен Павлов, членуват по-малки търговци на природен газ. Това е неправителствената организация, която е член на Българската търговско-промишлена палата. Председателят й е шеф и на Българо-македонската палата.
Пламен Павлов обвинява
ръководството на
държавното дружество
в “съмнителни действия или бездействие, задълбочило ескалирането на цените на природния газ за българските потребители”. Това той прави в свое писмо на 20 декември, което е адресирано до президента Радев, премиера Кирил Петков, енергийното министерство, до БЕХ, до шефа на КЕВР и до самия “Булгаргаз”.
От своя страна Николай Павлов отрича тези твърдения и контрира, че за първи път от това писмо на Пламен Павлов изтича информация от конфиденциалния договор с компанията, от която България внася азерски газ по-евтино. Затова и ден по-късно - на 21 декември, директорът на “Булгаргаз” сезира ДАНС. Съдържанието на писмото до спецслужбата, с което “24 часа” разполага,
бе огласено от сайта
Юроактив България
в публикация на Георги Готев и Калина Ангелова “Клатят “Булгаргаз”, за да влязат нови играчи в полза на Русия”. Готев, който е издател на българската секция в международното онлайн издание, базирано в Брюксел, е публично известен по-скоро с леви пристрастия.
Новината бе публикувана и в десния сайт “Дневник”, който е официален партньор на “Юроактив България”. В сайта “Сега”, който също е посочен като партньор на “Юроактив”, публикацията липсва. Вероятно причината е в собственика на “Сега” Сашо Дончев, който е част от газовия бизнес в България и доскоро бе партньор с руския “Газпром”.
Накратко историята около “Клатят “Булгаргаз”, за да влязат нови играчи в полза на Русия” разказва за писмото до ДАНС от 21 декември. Копие от него са получи президентът Румен Радев, премиерът Кирил Петков, министърът на енергетиката Александър Николов, председателят на КЕВР Иван Иванов.
Тревогата на Николай Павлов е, че според него е изтекла информация от конфиденциалния договор между “Булгаргаз” и компанията Azerbaijan Gas Supply Company (AGSC) от 2013 г. за доставката на 1 млрд. куб. м газ на година. Търговската тайна е толкова пазена, че дори в решенията на КЕВР за месечните цени на газа не се споменава името на фирмата доставчик, а само, че е азербайджанска компания.
ДАНС е сезирана, че в писмото на Българската газова асоциация до “Булгаргаз” и до държавни институции е
цитиран член 9.1 от договора,
който третира точката на
доставка на азерски газ,
както и за изтекла кореспонденция между партньорите. От доста време у нас тече дебат за тези 1 млрд. куб. м газ, от които “Булгаргаз” получава 350 млн. куб. м на Неа Месемврия и оттам количествата влизат в България през Сидирокастро-Кулата. В момента азерският газ е много по-евтин от цените на газовите борси в Европа.
На 19 декември по bTV премиерът Кирил Петков съобщи, че е имал разговор с изпълнителния директор на “Булгаргаз” и на него е станало ясно, че влизаме в директна комуникация с азерските партньори.
Трябва да видим възможно ли е и как да закупим азерски газ, който е 60% по-евтин, заяви тогава Петков.
На брифинга си на 21 декември министърът на енергетиката Александър Николов коментира, че един газопровод - “Балкански поток”, е построен за 2 години, а газовата връзка с Гърция се строи 12 г. Тъкмо нейната липса прави трудно получаването на 1 млрд. куб. м газ от Азербайджан.
Николов каза още, че текущото ръководство на “Булгаргаз” не е направило възможното за доставка на природен газ от Азербайджан, което по думите му било, меко казано, притеснително. Заедно с “Булгартрансгаз” били изследвани възможности за доставки не само през точката Кулата-Сидирокастро.
Имало опции азерски газ да влиза и от Турция през компресорна станция “Странджа”. Министърът намекна и за комисиони, но не уточни нищо повече.
Така в енергийния сектор се появи усещане, че има напрежение между новото редовно правителство на Кирил Петков и ръководството на"Булгаргаз”, което се приема като по-близко до Румен Радев.
И точно когато новата власт
прави инспекции и анализи,
за да разбере може ли
у нас да идва повече евтин
азерски газ, във вторник се появи
публикацията в “Юроактив"
Пред “24 часа” шефът на “Булгаргаз” Николай Павлов повтори категорично, че за първи път се случва подобно изтичане на клаузи от газов договор. И добави, че това е абсурдно. Бурна е била реакцията на азербайджанската компания, в която има 8 акционери, сред които руснаци, иранци, турци, малоазийци и други, научи “24 часа”.
Бордът на директорите на “Булгаргаз” изпратил копие на писмото и до всички институции, които са имали досег до договора и призовава ДАНС да предприеме спешни действия за гарантиране на сигурността на доставките и на диверсификацията им.
От своя страна председателят на Българската газова асоциация Пламен Павлов подчерта пред “24 часа”, че отдавна твърди, че има възможности за доставка на азерски природен газ в обема на договорените количества от 2013 г. И в писмото на асоциацията до президент, премиер, министър на енергетиката и още институции, което е от 20 декември, се цитира въпросният чл. 9.1.
Прочитът на асоциацията е, че при невъзможност да се приеме природният газ в точката на междусистемна свързаност Комотини-Стара Загора, може да се ползва най-близка между Трансадриатическия газопровод и транзитната система на DESFA - гръцкия газов оператор, каквато е Неа Месемврия. В своето писмо, изпратено ден преди това на Николай Павлов до ДАНС, Пламен Павлов казва, че предоставя доказателства по твърдението “за съмнителни действия или бездействия” от страна на обществения доставчик “Булгаргаз”. Според него това е задълбочило ескалирането на цените на природния газ за българските потребители”.
В писмото на ДАНС до “Булгаргаз” пише, че
съгласно договора
държавното газово дружество
няма право на избор
и не може свободно да заявява избрани от него алтернативни точки на доставка. Доставчикът на азерски газ не бил задължен да приема промени на маршрута и на точката на доставка, нито да пренасочва всички количества към друга точка.
Предвид липсата на договорено трасе за доставка заради надовършената връзка с Гърция, “Булгаргаз”, съгласувано с Министерството на енергетиката, предприел спешно договаряне на временен маршрут, който включва точка на доставка Неа Месемврия, отстояща на 300 км от Комотини, пренос през гръцката мрежа и достигане на газа до България през пункта Кулата-Сидирокастро, се казва в писмото.
С подкрепата на БЕХ пък е постигната договореност с AGSC, с която се елиминира рискът от активиране на клауза “вземи или плати” за срока на временните договорености. Дължимата сума от “Булгаргаз” за периода 31 декември 2020 – 30 септември 2021 г. е на стойност 96 млн. долара, а за периода от 1 октомври 2021 г. до 1 юли 2022 г. – 170 млн. долара. “Булгаргаз” нарича неверни твърденията, че може свободно да избира кога и къде да получава газа, и вижда в тях некомпетентност, неразбиране и възможност да се защитават частни бизнес интереси.
Акцентира се и на възможните последствия от огласяването на клаузи от този договор. Като например отказ от доставка на допълнителни количества до 30 юни 2022 г. и отказ за евентуално удължаване на временните договорености за доставка през Неа Месемврия след 30 юни 2022 г.
Допуска се и вероятност
да се прекрати
едностранно договорът
поради неизпълнение на “Булгаргаз” и да се усвои банковата гаранция от 73 млн. долара, което би довело до финансов колапс дружеството.
В енергетиката коментират, че войната между двамата Павлови придобива понякога остър характер, но полза от нея няма.
Доскорошен участник в преговорите с азерската компания каза неофициално, че тя просто няма да се съгласи да доставя целите количества на друга точка. Той дори припомни фразата – следвай парите, като поясни, че след като има опция да се продават 650 млн. куб. м на четири пъти по-висока цена, няма защо акционерите в тази компания да се съгласят да получават по-малко, като доставят по-големи количества за България.
Тези битки се водят и заради ключовия пост на директор на обществения доставчик на природен газ “Булгаргаз”, който държи и газовите договори, убедени са наблюдатели. (24часа)
.
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ
ПЛАМЕН ПАВЛОВ