Алтернативен бюджет с 12 процентни пункта по-ниски осигуровки и нулев данък при реинвестиране на печалбата представиха експертите от Института за пазарна икономика Петър Ганев, Георги Ангелов и Лъчезар Богданов. Експертите предлагат друг поглед върху бюджетните параметри вече над 10 години.
Както заяви, в интервю за „24 часа“ вицепремиерът и финансов министър Асен Василев, в проекта на кабинета заложената средногодишна инфлация е 5%, ръстът на БВП - 4,9%, а бюджетният дефицит без мерките срещу коронавируса – около 2,5%, а с тях – 4,1. Предвижда се минимална работна заплата от 710 лева.
Старши анализаторът на ИПИ обяви, че тази година подходът при изготвянето на алтернативния бюджет е различен. Детайлите около минималната заплата, помощите, осигуровките и дори данъците, които винаги са обсъждани в алтернативния вариант, тази година са останали на заден план. Анализът и алтернативния вариант обслужват голямата цел как да достигнем по-бързо и по-рано средно европеийските доходи. В момента доходите у нас са 55% от това ниво, идеята е как през 2030 г. да стигнем до 80%. Икономистите дадоха пример с Естония, която за 10 години е извървяла пътя от 55 до 80%, за разлика от Хърватия, „която е била в подножието на 60 и десет години по-късно пак е там някъде“.
Две са големите стъпки за постигане на тази цел, според икономистите. „Първо, няма как да скочиш, ако не инвестираш. Говорим за инвестиции общо, даже предимно в частния сектор, не просто публични инвестиции, в България общо инвестициите са около 20% от БВП. Тези, които са успели да скочат, са 25-26 или нагоре процента от БВП. На нас ни трябват мерки не за компенсации, не за запазване на заетост, тя така или иначе е близо до рекорди, а мерки, които да стимулират инвестициите. Такава мярка е т.нар. бърза амортизация, по-нисък данък печалба за тези, които инвестират и вдигат потенциала на своите компании.“ Експертите са категорични, че в момента се „намираме в бюджет, който галопира като приходи и сме в позицията да търсим големите идеи“.
„Другата идея, тъй като икономиката е труд и капитал, е насочена към труда, към хората. На практика най-високото облагане в България остават осигуровките и ние предлагаме доста смела промяна там – намаление на осигурителната тежест с 10 процентни пункта, именно за да има рязко отключване на разполагаем доход, на ръст на доходите на хората и да могат да си отдъхнат заради пандемията и реално да забогатеят в тези години на растеж.“ Дългосрочната визия занапред е много хора, тоест всички, да плащаме по малко и да плащаме честно, смятат от института.
„Ако само някои сектори плащат всичко или само някои сектори плащат честно, а други не плащат, тогава се обричаме на високи данъци, дефицити, спорове и т.н. Начинът всички да плащат, е когато данъкът е много нисък и е по-изгодно да си го платиш, отколкото да не го платиш. Те припомниха въвеждането на плоския данък, който увеличава събираемостта, но хората бягат от осигуровките – това е голямата тежест. Най-различни сектори видимо бягат от осигурителната тежест. Не можем да ги плашим със затвор, можем да направим система, която позволява да плащат честно.“
Алтернативният бюджет за 2022 г. - приходите са 54,9 млрд. лева, а разходите - 53,9 млрд. лева.
ИПИ предлага да има нулев данък на реинвестираната печалба на фирмите и спад с 12 процентни пункта на осигурителните вноски. Това ще доведе до облекчаване на разходите фирмите, увеличение на парите в хората с поне пет милиарда лева още тази година и изсветляване на икономиката, смятат експертите.
-5 °
4 °
