Австрия и Унгария не се отказват от руската енергия, Белгия и Германия са предпазливи, а Литва, Латвия и Естония вече наложиха ембарго
Потенциален шести пакет от санкции срещу Русия обсъждат министрите на ЕС след инвазията в Украйна, но ембаргото върху петрола и газа от Москва продължава да разделя блока. Досега той не включваше сред санкционираните най-голямата банка в Русия Сбербанк, тъй като тя заедно с Газпромбанк е един от основните канали за заплащане на горивата, които страните от съюза купуват. От началото на войната
ЕС е платил 35 млрд. евро за руска енергия,
призна дипломат номер 1 на блока Жозеп Борел. Шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен уточни, че Брюксел работи по “умни механизми”, така че петролът също да може да бъде включен в следващите санкции. През 2021 г. ЕС е внасял около 40% от своя газ и 25% от петрола от Русия. Има планове за пълна забрана на вноса на руски въглища, но едва от август и пак стойността им ще е много по-ниска от тази на нефта и газа. Ето какви са настроенията в ЕС.
Австрия изключи опцията за санкции върху вноса на петрол и газ от Русия. “Ако санкциите удрят вас повече, отколкото другия, мисля, че това не е правилният път”, каза финансовият министър Магнус Брунер на 4 април. Канцлерът Карл Нехамер, който се срещна с Владимир Путин в Москва на 11 април, заяви, че очаква още ограничителни мерки срещу Русия, но не и спиране на доставките на газ.
Премиерът на Белгия Александър де Кро призова санкциите срещу Русия да бъдат по-строги, за да имат ефект върху Кремъл. Той изтъкна нуждата от енергийна трансформация, за да се сложи край на зависимостта от руските горива, но не се осмели да призове за ембарго. “Ние не сме във война със себе си”, каза Де Кро пред лидерите в Брюксел на 25 март.
България е особено зависима от руския газ, а сделката ѝ с “Газпром” осигурява почти всичките ѝ нужди, пише “Евронюз”. През март обаче правителството обяви, че няма да води преговори за подновяване на договора, който изтича в края на тази година. Вицепремиерът Асен Василев каза, че страната ще търси алтернативни доставки. Новият газопровод с Гърция трябва да започне да функционира през 2022 г., а паралелно с това София сключи сделка за получаване на повече газ от Азербайджан.
Премиерът на Хърватия Андрей Пленкович казва, че страната почти напълно е елиминирала зависимостта си от руския газ - построила е нов терминал и се стреми да увеличи капацитета на друг. Той каза, че би искал да види глобална перспектива за поддържане на таван на цените на газа и повдигна въпроса пред Урсула фон дер Лайен.
Словения е силно зависима от руския внос на газ и петрол. Наскоро тя изрази интерес да получава газ от терминал за втечнен газ в Хърватия. Миналия месец премиерът Янез Янша застана заедно с други страни от ЕС в съпротива на искането на Москва вносът на енергия да се плаща в рубли.
На 2 април Литва заяви, че е спряла изцяло вноса на енергия от Русия, което я направи първата страна в ЕС, която прекъсва енергийните връзки с Москва. Последва я Латвия, чието правителство също се похвали, че вече не зависи от руския газ и петрол. На 25 март латвийският премиер Артурс Каринш каза, че и другите страни от ЕС трябва да обмислят подобни мерки. “Енергийните санкции са начин да се спре вливането на пари във военната хазна на Путин.” И правителството в Естония се съгласи да прекъсне всички газови и петролни връзки с Русия до края на годината, но “по принцип”. Полша също се присъедини към балтийските държави, макар че в нейния случай
краят на вноса трябва да се случи до края на годината
В решение, което той определи като “най-радикалното” в Европа, премиерът Матеуш Моравецки заяви, че страната постепенно ще прекрати вноса на въглища през следващите няколко месеца и ще забрани петрола и газа до декември.
Чехия ще бъде една от най-тежко засегнатите страни при пълно ембарго върху руската енергия. Правителството обяви, че изготвя извънредни планове за всички сценарии, включително този, при който доставките от Русия са прекъснати.
Унгария също е силно зависима от руската енергия и нейният премиер националист се противопоставя на санкциите - въпреки че одобри забраната на въглищата. Виктор Орбан обеща да наложи
вето на всеки опит за налагане на енергийно ембарго,
защото според него това би “убило” страната му.
Словакия също много разчита на руския внос на изкопаеми горива. Страната взема около 85% от своя газ и 66% от своя петрол от Русия и прекъсването на връзките може да доведе до фатални последици върху развитието ѝ.
Германия - най-голямата икономика в Европа, бе една от най-сдържаните, щом се заговори за пълно ембарго върху руската енергия. Канцлерът Олаф Шолц предупреди, че внезапното прекъсване ще потопи “цяла Европа в рецесия”. Въпреки това вносът на руски петрол е намалял от 35% на 25%, а на газ от 55% на 40%, каза икономическият министър Роберт Хабек.
Италия увеличи зависимостта си от руския газ през годините, докато се отказваше от въглищата. Външният министър Луиджи ди Майо, който активно търси алтернативна енергия, обаче каза, че “Италия не може да наложи вето на санкциите по отношение на руския газ”. На 11 април Рим подписа рекордно споразумение с Алжир, но реалните количества газ ще дойдат след около 2 г.
Франция за разлика от другите големи икономики не е силно зависима от руския газ и петрол. Ако Германия и Италия внасят от 40 до 50% от своя газ от Русия, във Франция този дял е само 25%. Финансовият министър Бруно льо Мер изрази готовност да забрани вноса на руски петрол. Другата неделя обаче във Франция предстои оспорван балотаж за избор на президент, изходът от който може да промени политиката и тона спрямо Русия.
През април премиерката на Финландия Санна Марин изрази желание да “се отърве от руските изкопаеми горива”. Според нея продължаването на вноса на енергия от Русия “подкрепя и всъщност финансира” войната.
Швеция също не разчита особено много на руския внос, затова няма да бъде тежко засегната от енергийни санкции. Заедно с Финландия обаче обмислят членство в НАТО, което е отклонение от дългогодишната ѝ политика на неутралитет и е сигурна предпоставка за нов конфликт с Москва.
Дания е в челните редици на европейските страни, призоваващи за огромна зелена трансформация, за да се сложи край на зависимостта от изкопаеми горива. Страната вече търси алтернативни източници на газ като възобновяването на проекта Baltic Pipe. Строителството на 900км газопровод от Норвегия до Полша бе възобновено след инвазията.
В Ирландия няма пряка руска енергийна зависимост. Тя не внася природен газ от там, тъй като има собствено газово находище край бреговете на графство Мейо. Благодарение на тази свобода ирландското правителство зае твърда позиция срещу Русия и категорично застъпва идеята за спиране на целия внос на енергия от Русия.
Румъния и три други страни - Унгария, Словакия и Полша, се споразумяха за стратегическо партньорство за по-нататъшно развитие на своите водородни мрежи и намаляване на нуждата от руски внос на енергия. По-рано този месец най-голямата румънска енергийна компания
OMV Petrom спря вноса на суров петрол от Русия,
Премиерът на Гърция каза на 12 април, че се полагат усилия за ускоряване на сондажите за газ, за да се намали зависимостта от руската енергия. Страната получава около 40% от енергията си от Русия.
Кипър изрази резерви заради потенциални щети за корабния му сектор, докато ЕС се готвеше да забрани на руските съдове да влизат в пристанищата му. Островът не е свързан към европейската енергийна мрежа. Кипърският енергиен министър определи като “смяна на правилата на играта” новите енергийни проекти за доставка на газ от Източно Средиземно море.
Малта също не зависи от руския внос на газ и петрол за своята енергия. Министърката на енергетиката Мириам Дали подчертава, че средиземноморската страна няма енергийни договори с Русия, а 17% от малтийската енергия идва от европейската мрежа, като се доставя от италианския остров Сицилия.
Испания се позиционира като
възможен нов “хъб” за внос в Европа на втечнен природен газ от САЩ
през Атлантическия океан. Неотдавна обаче премиерът Педро Санчес влезе в спор с Алжир - един от основните му доставчици на газ. Това напрежение потенциално може да доведе до по-високи цени на газа в Испания и да намали апетита на страната за санкциониране на руския газ.
Правителството на Португалия заяви, че е готово да подкрепи санкциите срещу руския внос на газ и петрол. В сравнение с други страни от ЕС, Португалия не разчита много на руския нефт и газ. Тя получава значително по-висок дял от енергията си от възобновяеми източници, особено слънчева.
Нидерландия получава приблизително 15% от своя газ от Русия. Премиерът Марк Рюте заяви, че страната не може да прекъсне всички доставки на изкопаеми горива от Москва, тъй като се нуждае от тях и това е “неудобната истина”. Въпреки че парламентът призова за по-строги санкции срещу руския внос на енергия, финансови експерти, твърдят, че това ще има опустошително въздействие върху икономиката на страната.
В момента Люксембург е разделен по въпроса. И все пак Великото херцогство смята, че е подготвено за възможна забрана на вноса. По местно радио министърът на енергетиката Клод Турмес каза “за нас в Люксембург това не е проблем, защото ние почти не се нуждаем от такъв”. Същевременно правителството посочва, че в момента няма да се предприемат индивидуални действия, а въпросът с ембаргото трябва да бъде решен от целия ЕС.
11 °
17 °
