Двама министри на “Промяната” оспорват решение на общинския съвет в Бургас, с което на бизнесмена и негови партньори от Дания се продават 2000 декара от бившия военен обект
Какво се случва с позицията на премиера, който през лятото на 2021 г. поздравява кмета за идеята там да има индустриален парк, а през пролетта на 2022 г. вече иска общината да го върне на държавата
Вложението от 130 млн. лв. може да остане само обещание, намекват откъм местната власт и инвеститорите
В края на август 2021 г. Кирил Петков - тогава служебен министър на икономиката, е в Бургас, поканен от кмета Димитър Николов. Той му представя идея някогашното военно летище Равнец, което е прехвърлено на общината от Министерството на отбраната през 2017 г., да бъде превърнато в индустриална зона.
Бургаският кмет обяснява, че е изготвен подробен устройствен план за цялата площ от 3500 дка, който предвижда да се запази и пистата, за да се обслужват карго полети. Но са нужни 24 млн. лв. за изграждане на инфраструктурата до бъдещата индустриална зона - пътища, ВиК, електричество и т.н.
Тогава икономическият министър Петков изрича думи, които почти година по-късно провокират
публикации, в които той вече като премиер е заподозрян за предварително уговорена сделка
и милиарди от българския план за възстановяване, които ще отидат при бизнесмена и издател Иво Прокопиев.
И само 5 месеца по-късно се появява частен инвеститор в лицето на Иво Прокопиев. Регистрираната през януари 2022 г. фирма “Бургас Хайдръджън” подава намерение върху 2000 дка да изгради фотоволтаична централа и завод за производство на зелен водород - такъв, който се прави от произведения от слънцето ток чрез електролиза.
“Бургас Хайдръджън” иска промяна в ПУП-а, за да се обособи територия за инсталацията и завода за водород. Планираната инвестиция е за 130 млн. лв.
От Търговския регистър става ясно, че тя е собственост на “Еура Енерджи”. В борда на директорите е Лидия Шулева - бивш вицепремиер в кабинета на Симеон Сакскобургготски и икономически министър.
Акционери в “Еура Енерджи” са датската “Юроуинд Енерджи” и “Реналфа”
- втората компания е собственост на Прокопиев.
“Бургас Хайдръджън” иска да получи сертификат за инвеститор клас А, така че държавата да му помага при реализацията на проекта. От Българската агенция за инвестиции обаче не потвърдиха за внесен такъв проект. Но за издаването на сертификата оттам искат да има предварителното съгласие на общинския съвет за продажба на въпросните 2000 дка от терена на бившето военно летище.
На 7 април 2022 г. кметът на Бургас Димитър Николов внася докладна на заседание на общинския съвет, за да се гласува продажбата на терена.
В нея се посочва, че заявителят счита, че територията на Индустриална зона Равнец е подходяща за реализацията на проекта, тъй като природните ѝ дадености и близостта до пристанище и газова инфраструктура дават възможност за изграждането на значим, хибриден, иновационен проект, включващ PV, вятър, водород и батерии.
Подкрепа за проекта дават почти всички съветници от ГЕРБ и “Демократична България” и решението за продажбата на тези 2000 декара е прието с огромно мнозинство.
Междувременно българският план за възстановяване е променен и в него са предвидени над 2,2 млрд. лева за нови ВЕИ, проекти за производство на зелен водород и биогаз, както и батерии за съхранение на електричество.
Така подредени, събитията провокират редица медийни публикации, че Прокопиев се кани да вземе пари по плана за възстановяване за проекта си и това се случва с благословията на премиер, кмет и общински съветници. Подобни статии излизат в “Блиц”, “Стандарт”, “Труд”.
Но в медиите на самия Прокопиев – “Дневник” и “Капитал”, няма активно отразяване на проекта и неговото развитие
Само в “Капитал” се открива малка информация, при това в приложение за Бургас и региона, а не специално за инвестицията в бившето летище. Не се срещат информации и в “Медиапул”, “Клуб З”, “Бърд” - медии, които обикновено подкрепят проекти и позиции на бизнесмена и издател Прокопиев.
“24 часа” потърси и инвеститора, но той не отговори на мобилния си телефон. Лидия Шулева отклони коментар с обяснение, че такъв може да даде само датската компания “Юроуинд Енерджи”, която е водещ инвеститор в консорциума.
А според главния юрисконсулт на община Бургас Златина Георгиева датският инвеститор е възможно обаче да се откаже от проекта. Източници, близки до компанията, също споделят, че няма окончателно решение за тази инвестиция.
Още повече че според тях финансирането на проекта няма да е от плана за възстановяване, а трябвало да се осигури от двамата акционери.
Всъщност изграждането на фотоволтаик и завод за водород на терена на бившето военно летище в Равнец може и изобщо да не се случи, след като областният управител на Бургас Стойко Танков е обжалвал в съда решението на общинарите да дадат съгласие за продажба на 2000 дка на “Бургас Хайдръджън”.
Грехота е готова изградена летателна инфраструктура да не се използва. Фотоволтаици и завод за водород може да се изградят навсякъде, но писта не се прави всеки ден, обяснява Стойко Танков.
Според осведомени областният управител, който е от квотата на БСП и е лидер на социалистите в региона, взема изненадващото решение след разговор с Кирил Петков.
Защо министър-председателят през лятото на 2021 г. горещо подкрепя проекта за летището в Равнец, а през април 2022 г. е категорично против, няма публично обяснение.
Вероятно публикациите, които свързват едно или друго действие на четворната коалиция с бизнес начинания на Иво Прокопиев, особено при съставянето на плана за възстановяване,
са предизвикали притеснения за имиджа на Кирил Петков
Войната, Македония, президентът, скандалите сред коалиционните партньори, самият план за възстановяване са само част от видимите проблеми на премиера.
Факт е обаче, че двама министри на “Промяната” - военният Драгомир Заков и транспортният Николай Събев, са против идеята за соларния парк на Прокопиев и датчаните.
Точно тяхната позиция е и основен публичен мотив на областния управител Стойко Танков да оспори в съда решението на общинския съвет в Бургас. Той е приложил писма от министерствата на отбраната и на транспорта, в които пише, че държавата не одобрява тази инвестиция в Равнец, защото смята, че така базата повече няма да може да обслужва самолети. Другият мотив на областния управител е, че прехвърляйки през 2017 г. авиобазата на община Бургас, Министерският съвет изрично е поставил условие да се запазят летателните способности на инфраструктурата.
Министърът на транспорта Николай Събев вече изпрати на 6 април писмо до кмета на Бургас, с което
иска летището да стане отново държавно,
за да може нaй-бъpзо Paвнeц да ce пpeвъpнe в кapгo тepминaл за лoгиcтичнитe цeнтpoвe и тoвapния тpaнcпopт в Бypгac.
Събев готвел и второ писмо до Бургас с питане защо в общинския съвет не е обсъден въпросът за запазване на функционалното предназначение на летателните полета, както и как се изпълнява решение на Министерския съвет, в което има забрана за извършването на прехвърляне на имота. Справка в сайта на правителството показва, че това решение не е променено.
Според него се забранява и извършването на икономическа дейност на територията на бившето военно летище. И понеже нямало доказателства, че общинарите са се съобразили с това, Събев отново ще поиска имотът да стане държавен.
За главния юрисконсулт на община Бургас Златина Георгиева безпокойството на държавата е необосновано.
“Никъде в докладната не се казва, че се закриват летателните площи
Напротив, с промяна в ПУП-а се предвижда да бъдат включени и сервитутите, което е допълнителна инфраструктура към тях. Да не говорим, че става въпрос общинският съвет да даде само предварително съгласие към инвеститори, което не води до някакво действие”, убедена е Георгиева.
В докладната, внесена от кмета Николов, пише, че инвестиционното намерение на “Бургас Хайдръджън” отговаря на решението на правителството от 2017 г. и договора за прехвърлянето на бившия военен имот на общината. Според предложената пък от евентуалните инвеститори промяна на действащия ПУП в Равнец ще кацат самолети.
Силен привърженик на превръщането на Равнец в карго летище е и бившият общински съветник от “Продължаваме промяната” , днес депутат
Константин Бачийски, който в най-смелите си мечти вижда там един бъдещ Дубай на Балканите,
превръщайки го в свободна икономическа зона. Като лидер на партията “Средна европейска класа”, която заедно с “Волт” е мандатоносител на “Продължаваме промяната”, той вероятно също е наклонил везните в полза на действията на правителството срещу проекта.
Бачийски не е против инвестицията на датската фирма, но смята, че мястото ѝ не е там. Независимо кой ще е инвеститорът - дали Доган, Прокопиев, или Православната църква, трябва да браним обществения интерес. А той е Равнец да получи лиценз за международно летище за генерални товари, което ще се отрази положително не само на икономиката на Бургас, но и на България. Неслучайно интересите на всички инвеститори към Равнец са заради използването му като товарно летище. Соларен парк може да се изгради навсякъде. Има достатъчно свободни общински и държавни терени. Не си струва за 40 работни места да затриваме готово летище, коментира Бачийски. И приветства решението на областния управител да обжалва в съда гласуването на общинарите, защото така държавата пред очите на всички граждани поставяла обществения интерес над частния.
Според Бачийски въпреки уверенията от общината, че инвестицията няма да пречи на летателната дейност в Равнец, соларен парк и завод за водород няма как да съжителстват с кацащи на метри от тях самолети.
Доган преди години видя потенциала, сега ЕС се готви да инвестира 460 млрд.
Преди 12 години - много преди да се заговори за Зелената сделка на ЕС и замяна на изкопаемите горива с екологични алтернативи, стана ясно, че почетният председател на ДПС Ахмед Доган се увлича по водородните технологии, които са му хоби.
Заради това е и почетен член на Българското водородно общество, обясни председателят на организацията акад. Александър Попов от БАН. Това е научно дружество, работещо за внедряването на водородните технологии в България, които да заменят традиционните горива.
В следващите години интересът на Доган явно се е засилил, защото в края на декември 2020 г. председателят на ДПС Мустафа Карадайъ пред националната конференция на движението заяви: Водородът не само ще направи България и икономиката ни енергийно независима, той ще повиши националния ни суверенитет. Водородът ще промени много аспекти на живота ни – начина, по който се движим, начина, по който се топлим, индустрията, в която работим, и още много други. Чисто, при това и евтино. Водородът ще промени всичко – енергетиката, транспорта, образованието, изследванията, индустрията, околната среда, качеството на живот. Надпреварата кой да въведе в по-мащабен план водорода, е състезание за това кой в утрешния ден ще има по-конкурентоспособна икономика и повече работни места.
Почетният председател на движението е собственик и на втората по големина ТЕЦ в България - “Варна”. Разположена е на Варненското езеро, има свое пристанище, свързано с Черно море. За цетралата има проект за изграждане на два нови газови блока с възможност за преминаване на водород. Прогнозната стойност на проекта е около 450 млн. евро.
Инвестициите за внедряване на водорода, който се сочи като чиста алтернатива на изкопаемите горива, в ЕС ще бъдат в диапазона между 320 млрд. и 460 млрд. евро до 2030 г., обяви преди време еврокомисарката по енергетиката Кадри Симсон.
Тези средства трябва да бъдат насочени към изграждането на електролизи (42 млрд.), зелени централи (340 млрд.) и за инфраструктура за транспорт, дистрибуция и съхранение на водорода (65 млрд.). Допълнително има нужда и от инвестиции в проучвания и иновации в тази сфера.
В плана за възстановяване на ЕС е предвидено 37% от разходите да са насочени към проекти, чрез които да се извърши зелената трансформация. Това дава големи възможности на страните от общността да инвестират в “зелен” водород, тоест произведен с електроенергия от възобновяеми източници.
Европейската комисия подготвя законодателен пакет с мерки, които да помогнат за изпълнението на амбициите за намаляване на емисиите въглероден диоксид с 55% до 2030 година.
Сред тях са и “липсващи парчета” от стратегията за водорода, а именно регламенти по отношение на инфраструктурата за водород, определяне на пазарните правила, производството на голямо количество зелена енергия и т.н.
През лятото на 2020 година ЕК представи стратегия за водорода. Тя се разглежда като основен елемент от плановете за въглеродна неутралност на общността до 2050 г.
Чистият водород все още е скъп – до 5,5 евро стига за килограм
Водородът може да се използва като изходна суровина, гориво или енергиен носител и има множество възможни приложения в промишлеността, транспорта, енергетиката и строителството. Не отделя CO2 и при неговото използване няма замърсяване на въздуха.
Водородът може да се произвежда чрез различни процеси, технологии и енергийни източници. Един от способите е чрез електролиза на вода в електролизьор, захранван от ток. За зелен водород се смята този, който се прави от електроенергия от възобновяеми източници. Може да се произвежда и чрез преобразуване на биогаз или биомаса.
Понастоящем водород се произвежда от изкопаеми горива - природен газ или газифициране на въглища и при тази технология се смята, че се отделят значителни количества вредни вещества във въздуха. Има и такъв, получен чрез улавяне на въглероден диоксид или пиролиза и той се смята за нисковъглероден водород.
Зеленият водород обаче все още е твърде скъп и цената му е от 2,5 до 5,5 евро за килограм, докато този от изкопаеми струва около 1,5 евро. Но разходите за бързо намаляване - например за електролизьори с 60% през последните десет години, и се очаква да намалеят наполовина през 2030 г.
Освен като гориво в централите за производство на ток водородът може да се използва и за производство на синтетични горива - керосин в авиацията, дизел за автомобилите и различни молекули, използвани в производството на химикали и торове.
-5 °
18 °
