39% от младите българи са купили умишлено фалшив продукт онлайн (спрямо 37% средно за Европа), а 16% съзнателно са ползвали пиратско съдържание (спрямо 21%). Това се посочва в проучване за интелектуалната собственост и младежта за 2022 г., публикувано днес от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). То предоставя актуална информация за поведението на младите хора по отношение на нарушенията на правата върху интелектуалната собственост в периода след пандемията, предава "Дневник".

Проучването разглежда двете страни на нарушаването на интелектуалната собственост: тенденциите при младите хора, които купуват фалшифицирани стоки, и достъпа до пиратско съдържание, като се оценяват тенденциите от 2016 г. насам. Ето и резултатите от него:

Европа

52% от европейците на възраст между 15 и 24 години заявяват, че са купили поне един фалшив продукт онлайн през изминалата година както умишлено, така и случайно, а 33% заявяват, че са ползвали цифрово съдържание от незаконни източници.

Сред онези, които са го направили преднамерено, 37% са си купили фалшив продукт, а 21% са използвали, играли, изтегляли или излъчвали съдържание от незаконни източници. Това представлява значително увеличение в сравнение с предходните резултати (14% през 2019 г.).

Данните варират значително по държави, като най-високият процент е в Гърция (62%), а най-ниският - в Чехия (24%).

От друга страна, 60% от младите европейци заявяват, че предпочитат цифровото съдържание от законни източници, в сравнение с 50% през 2019 г.

България

Резултатите за България се движат в средната европейската норма. Така например 39% от младите българи са купили умишлено фалшив продукт (спрямо 37% средно за Европа), а 16% съзнателно са ползвали пиратско съдържание (спрямо 21%).

63% от младежите в България (спрямо 60%) заявяват предпочитание да ползват цифрово съдържание от законни източници.

Фактори

Цената и наличността продължават да бъдат основните фактори за купуване на фалшификати и за цифрово пиратство, но все по-голямо значение придобиват социалните влияния, като например поведението на семейството, приятелите или познатите придобива значителна тежест.

Други фактори включват липса на интерес дали продуктът е фалшив (или източникът на съдържание е незаконен), липсата на възприятие за разлика между оригиналните и фалшивите продукти, както и лесното намиране или поръчване на фалшиви продукти онлайн. Един от всеки 10 респонденти споменава препоръки от влиятелни личности или известни хора.

Какво кара младите хора да се замислят?

По отношение както на продуктите, така и на цифровото съдържание младите хора посочват личните рискове от киберизмами и киберзаплахи като важни фактори, които биха ограничили тяхното поведение. Също така по-доброто разбиране на отрицателното въздействие върху околната среда или върху обществото вече се споменава по-често от анкетираните млади хора.

Проучването от 2022 г. е продължение на първото и второто издание на проучването за интелектуалната собственост и младежта, публикувани през 2016 г. и 2019 г. Количественият анализ за 2022 г. е извършен сред общо 22 021 млади хора на възраст 15-24 години в 27-те държави - членки на ЕС, между 7 и 28 февруари 2022 г.