Разговор за КМГ с Председателя на Българо-китайската търговско промишлена палата Лъчезар Динев, по повод предстоящото участие на български компании в конкурс за иновации и предприемачество в Китай.

„Българо-китайската търговска промишлена палата е организация, чиято цел е да подпомага българските фирми в разнообразяване и увеличаване на пазарите за техни продукти”, обяснява Лъчезар Динев ролята и значението на палатата. Той дава като пример изключително добрите отношения и сътрудничество с китайската провинция Хунан, с административен център Чанша. „Точно преди Covid-19 пандемията, през 2019 г. участвахме в голямо селскостопанско изложение там, като България имаше централен щанд с над 200 кв.м. площ, разказва Динев. „Спомням си, че при откриването на българския щанд дойдоха освен посланикът на България в Пекин, още много други посланици на различни страни в Китай. Специален гост беше Губернаторът на провинцията г-н Xu Dazhe, който произнесе приветствено слово.”

Сега, след като голямата вълна на пандемията отминава, решихме да възобновим отношенията си с китайските ни партньори”, продължава Динев и дава за пример доброто сътрудничество на Палатата с Центъра за развитие на малки и средни предприятия в Китай.

Той обяснява, че със съдействието на Центъра, както и на Асоциацията за иновации в Китай, и с подкрепата на Центъра за обмен на наука и технологии в Хунан, предстои реализирането на важно събитие, което ще даде нов тласък на добрите партньорства на Палатата не само с Хунан, но и с други китайски провинции и институти.

В този контекст Лъчезар Динев е категоричен, че дигиталната икономика на Китай има все по-решаваща роля в насърчаване на икономическото развитие на страната и България може много да научи от добрите ни взаимодействия.

В. Г-н Динев, разкажете моля повече за конкурсите, организирани в китайската провинция Хунан и защо решихте да призовете към участие в тях български производители?

О. Имаме много добри контакти, както с административния център, така и с цялата провинция Хунан. Много важно е да се знае, че тя не е само селскостопанска и технологична област, но там се произвеждат електрически автобуси, високоскоростни влакове и други важни индустриални стоки. По този повод, те са решили да организират конкурси в няколко различни категории на технологичните индустрии, в които, със свои проекти, ще могат да вземат участие и чуждестранни фирми и научни институции. Най-добрите представени технологични проекти, ще бъдат наградени. Наградите са различни, за различните категории. Сред тях са например награда за най- високотехнологични проекти за медицински изделия и оборудване, за мета-вселена и изкуствен интелект, за проектиране на интегрални схеми и технологии, за нови материали и инструменти, свързани със специално оборудване, както и награди в категорията за цифрова икономика и инфраструктура.

България има добри традиции в производството и на интегрални схеми, и на компютри.

Това, което на мен ми хареса и е една от основните причини за решението на Палатата ни да подтикне български предприятия към участие, е възможността за интелигентен начин на представянето на проектите - ако даден проект е интересен и перспективен, той ще намери своята реализация и практическо развитие и приложение.

Конкурсът е организиран изцяло от китайската страна, като до 8 август т.г. следва да се заяви участието, след тази дата проектите ще бъдат разгледани и обсъдени от специално жури, и до края на м. октомври или началото на ноември т.г., ще има финална класация, когато ще бъдат обявени най-добрите. Тогава ще бъдат поканени победителите. Според мен, това е начин за реализация на добри и ценни проекти, защото ако проектът е добър, той ще се класира и ще започне да се работи по него практически в реалния живот.

Като добър пример мога да дам факта, че през м. декември м.г. ние помогнахме на шест фирми да участват в “China High Tech Expo” в Шънджън.. Сред тях бяха важни компании, свързани с високите технологии като Асоциацията по роботика в България,

В. Как виждате перспективата за развитие на високите технологии и сътрудничеството между България и Китай в тази насока?

О. Според мен, България трябва да се консолидира не само в производството и обмена на „високите технологии”. Имам предвид, че нашата страна не само трябва да изнася такива продукти, но и да се кооперира с други държави, и особено с Китай, с когото бихме могли да работим по съвместни проекти. По този начин акумулираната енергия и знания, които имат специалистите от тези страни, ще допринесат за създаването на високотехнологични и качествени продукти. Според мен, освен стоките и продуктите, свързани със суровини, които са основното „перо” в българския износ, страната ни има отличен потенциал и възможности за високотехнологични продукти, които могат да допринесат и за повишаване на БВП на България.

Ето защо нашата Палата подкрепя „с две ръце” такива високотехнологични проекти и по всякакъв начин ще ги рекламираме и представяме там, където можем. Нашата цел е да се съсредоточим върху онази страна на българския бизнес, която е свързана с високотехнологичния сектор.

Много важно за нас е партнирането и сътрудничеството ни с Китай. Според неотдавнашни статистически данни, Китай е на второ място в света по дигитална икономика вече няколко години. А мащабите на дигитализацията и процесите на цифровизацията на индустрията продължават да се повишават. Ние ще продължим нашето сътрудничество с китайската страна, защото има много какво да научим от китайските ни колеги и партньори.