След Нова година може да се наложи всеки да плаща сам, ако виновно причини произшествие в чужбина

Изключването на българското национално бюро от системата е пречка пред приемането ни в еврозоната и Шенген

Заради все още неизплатени щети от произшествия в чужбина, виновно причинени от автомобили, застраховани в България, страната ни може да бъде изключена от системата “Зелена карта” от 1 януари 2023 г.

За това предупреди наскоро служебният финансов министър Росица Велкова. Тя загатна за тази опасност при представянето на проект на кабинета и финансовия регулатор за решаване на казуса. За решаването му държавата води разговори със застрахователни компании, но засега няма информация как и дали ще бъде разрешен проблемът.

Заради неизплатени щети бе наложен мониторинг над българското бюро “Зелена карта”. Официалното съобщение за въвеждането на наблюдението дойде през декември 2018 г. Неофициално такова наблюдение имало още от март 2018 г.

Системата “Зелена карта” е международен консорциум със седалище в Лондон, който обединява бюрата в държавите от ЕС, както и някои извън общността. Целта му е да организира разплащанията, свързани с автомобилната застраховка “Гражданска отговорност”, в чужбина.

Към всяко от бюрата в отделните държави има гаранционен механизъм

- банкова гаранция и гаранционен фонд, които да осигурят плащанията за щети при пътнотранспортни произшествия в чужбина.

В писмото за мониторинга се посочва, че българското бюро позволява забавяния и неизплащане на щети. Неофициално се твърди, че забавените плащания са за 20 млн. евро. От българското бюро отказват официална информация.

Очакванията са че, съветът на бюрата ще поиска от компаниите, които работят у нас, да сключат нов презастрахователен договор. Пак по неофициална информация стойността на такъв договор ще е най-малкото за неизплатените досега 20 млн. евро плюс лихвите за забавянето.

Повечето експерти са категорични, че презастрахователната програма, която ни препоръчват от международното бюро “Зелена карта”, е много добър вариант, защото тя предлага преразпределение на риска извън страната ни.

Избраният презастраховател, който и да е той, също ще следи за застрахователни измами извън наша територия.

Само че до момента не е публично известно да имаме такъв договор. Съветът на бюрата може да поиска и увеличаване на вноските в него, т.е.

за нашите компании сумите да бъдат по-високи от досегашните,

за да се наваксат натрупаните щети.

Докато трае мониторингът, всеки месец документите на нашето бюро за предявени претенции и извършени или отказани плащания ще бъдат изпращани и в Лондон, за да подлежат на пряк контрол.

Още след налагането на мониторинга няколко големи български компании обявиха, че отказват изплащане на щети при произшествия в чужбина, защото

подозират, че са жертва на застрахователни измами

Посочиха основно такива измами в Румъния и Италия.

Една от схемите е следната: румънски граждани купуват коли на старо от България на името на малоимотни и необразовани българи. Вадят застрахователните полици също на тяхно име. От финансовия регулатор тогава потвърдиха, че от около 800 млн. лв. премиен приход по задължителната “Гражданска отговорност” поне 100 млн. лв. изтичат за плащания в чужбина, част от които са дължими заради застрахователни измами.

Проблемът със застрахователните измами стана дори предмет на парламентарно обсъждане по повод фалита на кипърския застраховател “Олимпик”. Тогава бе решено да се извърши проверка от полицейските аташета в Кипър и други държави. Не е известно да има резултати от нея.

Въпреки че от Комисията за финансов надзор (КФН), а и някои застрахователи са категорични, че разрешаването на казуса няма да се отрази на цената на “Гражданска отговорност”, част от която е и “Зелена карта”, експерти от бранша смятат, че

компаниите ще калкулират едно евентуално увеличаване на вноските към системата на бюрата.

Най-тежката санкция обаче може да бъде изключването на България от системата “Зелена карта”. Браншът е категоричен, че това е крайна мярка, но дали това ще се случи, предстои да разберем през януари догодина, когато е Генералната асамблея на бюрата.

Други допускат, че може да се поиска от нас въвеждането на гранични застраховки при влизане на български превозни средства в други държави, което също е лош и крайно неудобен вариант.

Мониторингът над “Зелена карта” може да ни попречи за влизане в Шенген по суша. Това може да се случи дори чисто технически, ако имаме неуредени взаимоотношения със застраховките “Гражданска отговорност”, особено в международните превози.

В опит за разрешаване на проблема служебният кабинет и КФН предложиха за обществено обсъждане проект за промени в Кодекса за застраховането. В него се предлага нашето Национално бюро “Зелена карта” да изплаща щети, виновно причинени от наши автомобили в чужбина, ако компанията застраховател ги оспорва, а след това да си търси изплатените суми от компаниите.

На свой ред компаниите, които бавят плащанията при пътни произшествия в чужбина, трябва да учредяват банкова гаранция в полза на бюрото, което да си търси изплатените суми от тях.

Мотивите на финансовия регулатор са, че така ще се отстраняват слабости в обработката на претенции с международен елемент от отделни застрахователи по задължителната “Гражданска отговорност” на автомобилистите в рамките на системата “Зелена карта”.

Причината за предприемането на такава стъпка е, че

отделни компании оспорват основателността на исканията за възстановяване

на платени обезщетения от национални бюра в други държави членки. Като основание за това те посочват несъответствия в документалната обосновка на тези искания. Завеждат се съдебни дела, които се точат с години, а през това време Националното бюро  “Зелена карта” не може да гарантира извършването на плащанията и така нарушава вътрешните правила на Съвета на бюрата.

Новият ред за изплащане на оспорвани обезщетения при виновно причинени вреди извън страната ще гарантира безусловно извършване на гаранционни плащания от страна на бюрото, както и това, че то ще бъде задължено със закон  да предяви иск към съответния застраховател. В случай на отказ изплатените суми ще се прихващат от банковата гаранция. Бюрото ще може да урежда отношенията си с отказващите да платят щетите компании на принципа “първо плащаш, после оспорваш”.

Ако бъде приета, поправката ще даде право на КФН да прилага принудителни административни мерки при отказ да се уреди банкова гаранция или при всяко друго неизпълнение на задължението на застрахователя да възстанови претенцията на бюрото.

В мотивите за предлаганите промени изрично е посочено, че нерешаването на проблема със “Зелена карта” може да се превърне в проблем и за присъединяването ни към еврозоната и приетия план за действие, който се контролира от Комисията за финансов надзор.

Къде може да се пътува със сертификата

Застрахователният сертификат “Зелена карта” се въвежда през 1953 г. първоначално от осемте европейски държави - Австрия, Белгия, Франция, Холандия, Швеция, Швейцария, Великобритания и Западна Германия. Въвежда се унифициран застрахователен документ за пътуване в чужбина. Това се налага от съществуващите различия в лимитите на отговорност, застрахователните условия и начина за уреждане на щети в страните, в които  “Гражданска отговорност” е задължителна.

Задължителната застраховка покрива отговорността на шофьорите за вреди, причинени на територията на всичките 48 държави, членуващи в “Зелена карта”. Тези, които са извън “Зелената карта”: Албания, Мароко, Босна и Херцеговина, Русия, Беларус, Сърбия, Северна Македония, Тунис, Израел, Турция, Иран, Украйна, Молдова и Косово, не признават тези документи. Затова водачите с българска регистрация, преминаващи през тези държави, трябва да си купуват на влизане на граничния пункт застраховка “Гражданска отговорност”, валидна за тях.