България се нуждае от антиинфлационна политика за овладяване и ограничаване на вътрешните източници на инфлация. Факт е, че индексът на производствените цени на вътрешните производители през 2022 г. спрямо предходната година показва прираст с 48,4 на сто, което е над два пъти по-висок темп в сравнение с индекса на цени на производител на вносните стоки, възлизащ на 21,2 на сто. Към вътрешните източници на инфлация, освен по-високата енергийна инфлация в първата половина на 2022 г., трябва да отнесем пазарните недъзи - спекулативни тенденции, нелоялна конкуренция, завишаване на търговски надценки и илюзорни намаления, непрозрачност на ценовите структури по веригата на стойността. Това каза в интервю за БТА проф. д-р Татяна Хубенова от Института за икономически изследвания на БАН, председател на Съюза на икономистите в България.

Особена острота за потребителите и обществото като цяло имат асиметричността на информацията за пазарната структура на цените на храните и услугите, посочи ученият. Имаме институции за надзор и контрол, но е нужен по-добър капацитет за въздействие. Трябва да има по-добра и по-строго реактивна политика на национално равнище, регионално и общинско равнище. Хората трябва да имат текуща месечна информация за равнището на средните цени на определени групи стоки и услуги в отделните регионални центрове на България. Трябва да се стимулират местните производители чрез асоциации и по-добра пазарна организация на борси и фермерски пазари, коментира проф. д-р Татяна Хубенова .

По думите й, за да няма асиметричност в осведомеността на потребителите, е добре те да бъдат информирани. Важно да се засили вниманието към срока на годност и задължителната информация, че определени стоки, например след три дни, излизат от срок на годност. Да се засилят тези изисквания към всички търговци, включително към търговските вериги, препоръча Хубенова. По този начин, според учения, от една страна хората ще имат по-добра маркетингова информация, а от друга ще се постигне стимулиране на конкуренцията.

Друг механизъм за овладяването на цените са регулярно провеждане на мониторинг и проверките, които по думите на учения досега в България преобладаващо са били постфактум, както е например при доказването на картелни споразумения.

За намаляването на цените ще работят и стимулите за разкриването на фермерски пазари и кампании на местни производители. Подобна мярка е имала положителен ефект във Франция след 1999 г., когато почти година преди въвеждането на еврото като средство за обращение, едновременно с кампанията "поддържаме франка - приемаме еврото" се разгръщат и големи кампании на местни производители за стимулиране на конкуренцията, с призиви да се купуват стоки, произведени във Франция, разкриват се множество фермерски пазари, задължават се големите търговски вериги да имат значително по-голяма площ, на която да се предлагат стоки на деня с изтичаща след два или три дни годност.

Ученият изтъкна, че подобни кампании по отношение на търговските мрежи не са правени само във Франция, но и в много държави в ЕС и по света с цел противодействие на инфлацията.

Според проф. Хубенова би било много добре, но е твърде оптимистично още през април да очакваме поевтиняване на храните, защото икономиката е инерционна система. Договорените цени вече са във веригите на доставки, те са договорно обвързани и ще има време за адаптация към по-ниско равнище. Към момента трябва да очакваме най-вероятно определен положителен ефект главно от сдържането на енергийните цени.

Но, освен това, ценообразуването на стоки и услуги остава "натоварено" и с нарастващите цени на услуги и на лихвени проценти, свързани със задълженията по кредити на производителите и търговците - така наречената инфлация на разходите ще се влияе и от този фактор в 2023 г., коментира ученият. Проф. Хубенова допълни, че всичко ще зависи от баланса между търсенето и предлагането на конкретните пазари и пазарната организация.

Безспорно е да очакваме положителен ефект на предприетите от държавата мерки за мониторинг на цените и определен надзор на ценообразуването. В този смисъл по-реалистично е да усетим намалението на цените на храните едва в началото на лятото, като в крайна сметка всичко зависи и от цените на енергийния внос и намаляването на производствените разходи, изтъкна проф. Хубенова.

Най-труден е преходът от двуцифрена към едноцифрена инфлация

Ученият изтъкна, че най-труден по принцип е преходът от двуцифрена към едноцифрена инфлация, което е задачата на България. Съобразно зимната прогноза за европейската икономика в последния доклад на ЕК за България се дават по-позитивни макроикономически показатели спрямо есенната прогноза от 2022 г. Първото обяснение на този позитивизъм според учения са подобрените очаквания на ЕК за европейската икономика като цяло. Тя напомни за посоченото в доклада, че се очаква ЕС да се размине технически и на "на косъм" с рецесията, което според учения означава, че не само се очаква рецесията да е "плитка", но дори и да не бъде допусната като цялостен обхват. За България това означава, че външното търсене в европейски контекст няма да съставлява риск към по-нататъшно намаление, което според експерта е добре от гледна точка очакванията за нашия износ.

По отношение на очакванията в прогнозата на ЕК за 7,8 на сто инфлация в България през 2023-а, проф. Хубенова напомни, че разчетите са базирани на данните за общия хармонизиран индекс на потребителските цени от 13 на сто за декември 2021 г. - декември 2022 г. и спрямо това равнище се прогнозира намалението за 2023 г. Ученият отбеляза, че основната тежест за такава прогноза е свързана с намаленото търсене на енергоресурси заради меката зима, забавянето на ръста на цените им и най-вече на по-доброто управление на енергийната криза, преди всичко на национално равнище. Положителен е процесът и в рамките на ЕС, например по отношение на цените на руски петрол и газ с приетите от началото на февруари т.г. "тавани" за цените на барел както за мазута и нафтата, така и за дизела, керосина и газьола. Ученият обаче предупреди, че несигурността поради военновременната обстановка продължава и в този смисъл тя отбеляза няколко важни допускания на ЕК в доклада.

На първо място тя открои допускането, че в България инфлацията ще остане по-висока спрямо тази в еврозоната, което се отнася и за други държави от ЕС в Източна Европа. Ученият обясни, че тези очаквания са базирани на факта, че в посочените държави, в това число и у нас, бе постигнато значително по-високо равнище на инфлация спрямо еврозоната и останалите стари членки на ЕС. На второ място, цените на услугите се очаква да остават по-устойчиво високи. В този смисъл, по думите на учения, в България и другите страни от Източна Европа борбата за намаляването на инфлацията ще е по-трудна и тя ще остане съществена най-вече в областта на стоките първа необходимост и на услугите.

Най-тревожна за България през 2023 г. остава инфлацията при храните

При анализ на хармонизирания индекс на потребителските цени по отделни стокови позиции най-тревожна за България остава не само енергийната инфлация, инфлацията при храните - животински и растителни мазнини, млечни продукти, месо, зеленчуците, като завишаването на цените при животинските и хранителните масла е 38 процента към декември 2022 г. на годишна база, отбеляза ученият. Тя изтъкна, че въпреки мерките спрямо ДДС, хлябът и зърнените изделия остават с 25 на сто инфлация за миналата година, месото - с 18,2 на сто, млякото, млечните продукти и яйцата -

27,7 на сто, докато при някои вносни стоки - кафе, чай, какао, повишаването на хармонизирания индекс е само с 16,1 на сто. Това според учения означава, че България има вътрешни източници на инфлация, които са свързани с несигурността на бизнеса и неясната ценова структура на пазара, както и с проблемите на структуриране на пазара на дребно и на едро, т.е. проблемите за това как работят търговските надценки, какъв е контролът върху храните и надзорът по отношение на конкуренцията.

В този смисъл, според проф. Хубенова, предложението на служебния кабинет за мониторинг на ценообразуването е важно, за да може обществото да се ориентира във вътрешните източници на инфлация. По думите на учения за България от изключителна важност е надзорът върху цените на стоките, особено на тези, които рисково са постигнали много високо равнище на инфлация.

Намалението на цените у нас може да се очаква средносрочно и заради участието на страната ни в изпълнението на европейската стратегия "От фермата до трапезата" за стимулиране на местното производство, като в рамките й до края на 2023 г. ЕС ще въведе и общ регламент за контрол върху селскостопанските хранителни продукти, ще има мониторинг и индикатори за тяхната устойчивост по отношение на парниковите емисии. Всичко това е свързано с по-строг европейски контрол, който неминуемо ще засегне и контрола върху ценообразуването у нас.

Рискът от инфлация на услугите остава за България

Рискът от инфлация на услугите остава за България, коментира ученият и заяви, че само регулативният контрол и надзорът върху ценообразуването им може да го ограничи. Тя посочи, че в страната сухоземният пътнически транспорт е повишил цените си повече от въздушния. Нима това е нормално, нима това по веригата на стойност не е резултат от лошия енергиен мениджмънт от миналата година, което доведе до скока на енергийните цени, попита проф. Хубенова. Не бива да се допуска също така и неадекватно администриране на цените на обществения транспорт, какъвто беше случаят със Софийска община и последващите корекции под обществен натиск, допълни ученият.

Не са изчерпани възможностите за по-добра снабденост на пазара с местни стоки, както и за нарастването на износа на България

Проф. Хубенова изрази несъгласие с оценка от прогнозата на ЕК за България, че вече са изчерпани възможностите за увеличение на експорта от България, който е дал много добри резултати през 2022 г. Това не би трябвало да е така, ако приемем, че външното търсене в рамките на ЕС и в еврозоната, към която се стремим, ще се подобри в контекста на очакваната "плитка" рецесия, коментира ученият и определи тази оценка като техническо допускане в прогнозата на ЕК. Проф. Хубенова посочи, че в експортните приходи на страната от 2022 г. има голям прираст на износа на изделия от необозначени номенклатури, в които вероятно попадат и оръжията и горивата, но и други български стоки.

Ученият не е съгласна и с извода на ЕК, че в България има риск от така наречената инфлационна спирала, което означава цените да бъдат "подклаждани" от растежа на заплатите. По думите на проф. Хубенова повишение на заплатите в България през 2023 г. трябва и ще има, но в степен, в която да не стимулира инфлационната спирала, а като отговор на търсенето на пазара на труда в условията на продължаваща ниска безработица и за тази година.