Днес един работник има производителността на половин предприятие отпреди 20 години. С новите технологии хората станаха много по-незаменими.

Преди имаше колективи от 1000 или 10 000 души, един на 10 000 винаги можеш да го смениш, но при малки колективи въобще не е толкова лесно да замениш човек, защото имаш уникални специалисти със знания и умения, които само те владеят. Това каза за БТА председателят на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков.

Нашите дядовци и баби, майки и бащи, ни оставиха една много смислена, но от тяхна гледна точка, поговорка - „Залудо работи, залудо не стой“, но, боя се, че тази поговорка вече не важи за моите синове и внуци, каза Иван Нейков.

Това, което стана през последните двадесетина години промени радикално характера на труда. Първо се промени организацията му - през 19 и 20 век беше времето на големите колективи, когато милиони хора сутрин тръгваха за работа и милиони се връщаха вечер от работното си място. Това вече не е много привлекателно за хората от 21 век, трудът се промени и затова се променят и работниците, каза Иван Нейков.

Работникът вече определя условията на трудовия договор, 8-часов работен ден на едно място не е атрактивен

Според него в последните десетилетия нараства тежестта на работника в отношенията му с работодателя. „Все още битува тезата, че работодателят е силната страна в отношенията му с работника. Това е вярно, когато има висока безработица, но при ниска безработица, когато изискванията за капацитета на хората непрекъснато нарастват, тогава се сменя парадигмата, тежестта. Има вече много случаи, в които работникът диктува условията на трудовия договор“, заяви Нейков.

 „Какво ще стане след 20 години вече никой не знае. Това, което идва, е онзи труд, който е интересен за младата генерация. За тях не е толкова атрактивно 8 часа да са на едно и също работното място, затова и с такъв апломб младите възприеха дистанционната работа и работата от разстояние, това беше абсолютно немислимо преди четири години", допълни Нейков.

Попитан дали всичко в областта на трудовите права вече е извоювано, Нейков каза, че все още не е, но се променят интересите, ценностите на хората и битките им. Вероятно в следващите години ще се търси много по-голяма свобода в определянето на работното време, много по-голяма свобода в развитието на един работник, това ще бъдат по-интересни неща за младите хора, отколкото за техните родители, допълни председателят на Балканския институт по труда и социалната политика.

На пазара на труда в България присъстват четири специфично обособени поколения работна сила, които имат известни сходства, но и все по-задълбочаващи се различия в своите потребности, ценности, мотивация, очаквания, начин на общуване, поведенчески модели, отношение към технологиите, към труда, към промяната и към авторитетите, констатира проект "Съвместни действия на социалните партньори за адаптиране на работната среда към специфичните възрастови потребности на различните генерации, с цел насърчаване на по-дълъг трудов живот и способност за работа", реализиран от БСК и КНСБ.

Поколението Z са работниците и служителите на възраст 18-26 години. Това е дигиталното поколение, което е около 11 процента от работната сила. Поколение Y /"Милениум"/ са работниците и служителите на възраст 27-39 години, които са около 26 процента от работната сила, аналоговото поколение, или поколението X, са работници и служители на възраст 40-54 години. Те са около 40 процента от работната сила, а поколението Т /хартиеното поколение/ - работници и служители на възраст 55-65 и повече години, са около 23 на сто от работната сила.

Всяко поколение се мотивира по различен начин. Най-младите, тези до 26 години, работят, за да се усъвършенстват и забавляват. За тях е важно да имат високо възнаграждение, да работят в реномирана фирма със съвременни технологии. Нужни са им разнообразие и предизвикателства, непрекъснати обучения. Хората от 27 до 39 години работят, за да постигат и успяват. Те търсят възможност за развитие, справедлива оценка и незабавни стимули. Държат на автономност и самостоятелност, както и на ефективна организация.

Поколението, което представлява 40 процента от работната сила - хората на възраст 40-54 години, работи, за да живее. Държи на високото възнаграждение. Мотивира се от предвидимост и стабилност в работата, от компетентно ръководство. Държи да няма строги правила, натоварването да е умерено, да има добри взаимоотношения в колектива.

Хартиеното поколение, това на най-възрастните работници - от 55 до 65 години, живее, за да работи. Иска сигурност на работното място, здравословни условия на труд. Мотивира се от ясни и стриктни правила, от морални ценности, от уважение и зачитане. Мотивация за възрастните работници е и да им осигурят възможност да предават знания и опит.

Резултатите от изследването очертават значителни различия в ценностите на поколенията. Първостепенна по значение житейска цел на поколение Z е "щастие", на Y - са "високи доходи", на Х - "сигурност", на Т - "достойнство". За да постигнат целите в живота младите поколения Z и Y ценят и разчитат в по-голяма степен на качества като: "адаптивност"; "креативност"; "вдъхновение"; "любознателност"; "прагматичност"; "смелост". При по-възрастните поколения Х и Т водещо значение имат традиционните инструментални ценности като: "трудолюбие"; "отговорност"; "издръжливост"; "честност", "лоялност"; "упоритост".