Важно е България да следва опита от политиките за адаптация на обществото към еврото, провеждани от другите държави и страните от Източна Европа като разяснителни кампании, задължение цените да се представят и в двете валути. Това каза Пламен Ненов, секретар на Съвета за икономически анализи (СИА), на първата годишна конференция на Съвета, която се провежда в Софийския университет "Св. Климент Охридски", предаде БТА.

Ненов представи целите и дейността на СИА. Той е икономист в Норвежката централна банка Norges Bank, доцент в BI Norwegian Business School в Осло.

Темата за еврото е част от втория анализ на Съвета, посветен на икономическите ефекти от приемането на България в еврозоната, чието финализиране и публикуване предстои. Анализът е дело на четирима икономисти, сред които и Ненов, и разглежда потенциални икономически ефекти от присъединяването към еврозоната – инфлационните ефекти, ефекти върху търговията, върху капиталовите потоци и върху лихвените проценти, обясни той.

Една от целите на анализа е да представи опита на съпоставими държави в Източна Европа непосредствено преди и след присъединяването към еврото. Средните инфлационни ефекти в страните от Прибалтика, Словения и Словакия показват запазване на сравнително равномерно ниво на инфлация в месеците преди и след приемането на еврото. По отношение на търговията са изследвани ефектите на валутните съюзи и на Европейския валутен съюз върху международната търговия, като изводът е, че се наблюдават положителни ефекти върху търговските потоци и особено в определени сектори като земеделието и услугите. Ненов коментира, че това е добра новина за България, защото тези сектори са с относително по-голяма важност в нашата икономика.

По отношение на капиталовите потоци в анализа се посочва, че за страните от Източна Европа и особено за страните от Прибалтика нетната финансова позиция след присъединяването към еврозоната се подобрява.

По отношение на лихвените проценти анализът се фокусира върху разликите между лихвите по държавни облигации между съответната страна и Германия, като нисък спред е индикатор за трайност на сближаването според критериите за членство в еврозоната, отбеляза Ненов. Анализът на средния ефект за източноевропейските държави преди и след приемането на еврото показва сравнително ограничен ефект върху лихвите. Средно след приемането в еврозоната за тези страни се наблюдава спад от около 1 процент, отбеляза Ненов. Той даде пример със средния спад в България от 2018 г. до днес, който е около 0,6 процента. Той е сравнително нисък и означава, че потенциални допълнителни ефекти след приемането на еврото са най-вероятно ограничени, коментира Ненов.

През април СИА представи първия си анализ, посветен на регионалните икономически дисбаланси в България през 21 в., разработка на Пламен Ненов.

В програмата за аналитичната дейност на Съвета през следващите месеци са проучвания за неравенствата на пазара на труда, за ефектите върху него от въвеждането на плоския данък, за недостига на здравни работници в България, за ядрената енергетика и конфликти на интереси в сектора в Европа и в България. Планират се и теми за следващата година, сред които за предизвикателствата, пред които е изправена българската образователна система, за ефекта от присъединяването към ЕС върху българската търговия, за регионалните дисбаланси и дисбалансите на пазара на труда и миграционните процеси в България.

Съветът за икономически анализи беше създаден в началото на 2023 г. с Постановление на Министерския съвет и има съвещателен характер. В състава му са включени икономисти от академичната общност от престижни университети и изследователски институции от България и чужбина. Неговата цел е да фокусира вниманието върху важни за социално-икономическото развитие на страната проблеми и да изготвя независими анализи по отделни въпроси относно състоянието на българската икономика, предизвикателствата пред нея и възможните политики за решаването им.