• Министерството на енергетиката ще намалява тавана на приходите, над които държавата събира отчисления от производители на ток
  • Проблемът е, че за тях няма обществено обсъждане и комуникация със засегнатите

Приоритет ли е все още зелената енергетика за българската държава?

Въпросът си задават тревожно от дни инвеститори в малки и големи ВЕИ мощности, след като изненадващо браншът е научил за планирани от Министерството на енергетиката промени.

Без обществено обсъждане се подготвял документ за внасяне на заседание на правителството, с който ще се намали таванът на приходите, над които държавата събира от производителите на електроенергия отчисления.

Или с други думи - от енергийния бизнес ще бъдат иззети още пари, без обаче промяната да е била подложена на обществено обсъждане.

“24 часа” потърси коментар и позиция на министерството, но до редакционното приключване на брой не ни беше отговорено.

Този казус ще изостри отношенията между енергийния бизнес у нас и държавата, защото готвената промяна засяга инвеститори, които са влезли в този бизнес с внушителни проекти и кредити.

Промяната на практика засяга целия сектор, ВЕИ-та, включително и атомната централа в Козлодуй и въглищни централи.

И то в момент, когато браншът

изпитва затруднения заради цените на тока,

а и ускорено трябва да инвестира в зелената трансформация.

Очаква се подготвеното от министерството постановление да бъде внесено за обсъждане и евентуално гласувано на едно от следващите заседания на правителството. Идеята на Министерството на енергетиката е таванът за АЕЦ “Козлодуй” от 180 лв. да падне на 150 лв. за мегаватчас. За ВЕИ-тата се сваля от 350 на 300 лв. за мегаватчас, а вецовете на НЕК получават таван от 200 лв., научи “24 часа” от неофициални източници.

Ако в момента за веитата без договори за премии таванът е 350 лв., а на борсата цената е 400 лв., то

50 лева за всеки изтъргуван

на тази цена мегаватчас се изземват

и отиват във фонд “Сигурност на електроенергийната система”, а оттам - за компенсации на бизнеса и на другите небитови потребители.

От т.нар. свръхпечалби в енергетиката вече бяха иззети милиарди, за да отидат за компенсиране на бизнеса в най-кризисните моменти, когато цените стигнаха и 800 лв. за мегаватчас.

С решение на парламента от 8 ноември 2022 г. таванът на цените на тока за бизнеса беше свален от 250 на 200 лв. за мегаватчас.

Облагането над определен таван на приходите - 180 евро, или 350 лв. за мегаватчас, бе заложено в европейски регламент като временна мярка, чието действие изтече на 30 юни 2023 г.

У нас обаче режимът на облагане бе

удължен до

декември 2023-а, за да може при нужда да има пари за компенсации за бизнеса, чието производство зависи от потреблението на ток. Решението бе взето с приемането на Закона за държавния бюджет за 2023 г., но в него никъде не е предвидена промяна в таваните на приходите.

Тя ще удари най-мощно ВЕИ сектора, но не само него, коментираха пред “24 часа” енергийни експерти. Проблемът е, че това лято цените не само се успокоиха, но в някои часове дори бяха отрицателни заради бума на фотоволтаици и свръхпроизводство в най-горещите часове.

От началото на годината почти всеки ден има часови пояси, когато произвежданият от ВЕИ ток е с нулеви цени. Дори отрицателни, тъй като при цена на тока 0 лв. производителят плаща независимо от нулевата цена средно по 10 лв. на мегават за преносни и балансиращи услуги (т.е. крайната цена за производителя е била отрицателна величина – 10 лв. загуба на произведен мегават).

В същото време обаче държавата не е планирала компенсации за производителите на електроенергия.

Още след приемането на постановлението през януари работодателските организации реагираха с писмо до служебния премиер Гълъб Донев и ресорните министри, че тъй като ВЕИ-тата нямат разходи за гориво и емисии, таванът на техните приходи може да бъде свален.

Твърде е вероятно с настоящите си намерения Министерството на енергетиката да се съобразява именно с някои от представителните работодателски организации, чийто бизнес членове се опасяват от покачването на цените на тока през есента.

Същевременно обаче през изтеклите топли месеци, когато цените на тока за бизнеса в някои часове през деня бяха на нулеви стойности, индустриалните потребители на електоенергия се радваха на финансово облекчение.

Заради прякото финансово отражение върху целия икономически отрасъл от сектора на възобновяемите източници реагират, че подобни промени не трябва да се случват тайно и без обществено обсъждане. Ако решението бъде гласувано в сряда, производителите на електроенергия ще разберат за него едва когато бъде публикувано в “Държавен вестник”.

Според представители на сектора това е изключително лош сигнал към бизнеса и към инвеститорите, особено в момент, когато заради зелената трансформация на енергетиката

частният сектор полага усилия да задели

ресурс и да привлече инвеститори

в процеса по декарбонизация на икономиката и внедряването на екологични енергийни източници.

Според тях това е в противоречие както с европейските цели за нисковъглеродна икономика, така и със заявената позиция на министъра на енергетиката, че развитието на зелената енергетика е абсолютен приоритет за държавата.

Инвеститори във ВЕИ смятат, че страната ни е на път да загуби регионалното конкурентно съревнование със съседните ни държави за привличане на инвестиции в енергийния сектор.

Производителите на електроенергия от възобновяеми източници са категорични, че нови тавани

са заплаха за бъдещите ВЕИ проекти и

инвестиции

заради липсата на последователност и предвидимост в сектора, непрозрачно въвеждане на регулаторни промени, които променят финансовите условия. Още повече че готвените промени застрашават множество проекти, които вече се изпълняват и чиито финансови параметри са заложените и одобрени от финансиращи и лицензиращи органи (банки, КЕВР). А промяната в движение реално може да спре реализацията им.

Те са и спирачка на развитието на целия сектор - предлаганата промяна за по-нисък таван на приходите на производителите на енергия от ВЕИ

спира на практика инвестиции в съоръжения за съхранение на зелена енергия

Причината - държавата ще отнеме и малкото финансов ресурс, който те биха могли да насочат за тези дейности.

Бум на зелена енергия - фотоволтаиците вече са към 3000 мегавата

По средата на август 2023 г. у нас са инсталирани и оперират общо 5180 мегавата ВЕИ мощности, показват данни от Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). Най-голям дял имат водните електроцентрали, чийто общ капацитет е около 2374 мегавата, следвани от фотоволтаичните с 2036, вятърните със 707 и тези, използващи други източници, с 63 мегавата.

Основната част от водноелектрическия капацитет на страната е изградена преди 2000 г. При вятърните и фотоволтаичните мощности се наблюдават два периода - първа силна вълна през 2008-2012 г., както и втора вълна само на слънчевата енергия след 2020 г. А в последните 3 г. се наблюдава голям ръст на фотоволтаичните мощности, които вече доближават капацитета на водните централи.  

Статистиката на Електроенергийния системен оператор показва, че фотоволтаичните централи наближават 3000 мегавата, като това са мощности, които са в експлоатация. За година и половина са инсталирани 1700 мегавата. За бъдещо присъединяване към мрежата са сключени договори между инвеститорите и преносния оператор за 7500 мегавата.

А заявленията за присъединяване вече са за към 40 000 мегавата.

Очаквайте по-късно днес интервю с Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия.