Таксата за руския газ цели още 2 млрд. лв. в бюджета, а държавите, които го ползват, да потърсят друг

• Сърбия и Унгария се вбесиха и плашат с ответен удар
• Тя още не се начислява

Таксата от 20 лв. за транзит на руски газ, която България въведе от 13 октомври, има двойна цел. Едната е да осигури още 2 млрд. лв. за бюджета, а другата - да накара държавите от ЕС, които още имат договори с “Газпром”, да потърсят и други доставчици.

Дали ще се сбъдне поговорката “С един изстрел два заека”, още не е ясно, но със сигурност таксата обтегна отношенията ни със Сърбия и Унгария. Двете държави реагираха остро, а във вторник вицепремиерът на Сърбия Синиша Мали и министърът на външните работи на Унгария Петер Сиярто излязоха с обща декларация.

Те обявиха за враждебни спрямо страните им действията на България и обвиняват, че така се застрашава сигурността на енергийните доставки.

Унгария и Сърбия ще отговорят

адекватно на това решение,

се казва в съвместното изявление.

България транспортира руски газ и за Гърция и Северна Македония, а през Унгария и до Австрия, но засега от тези страни няма реакция.

В сряда премиерът Николай Денков заяви, че правителството работи в интерес на хората и българската икономика. И уточни, че ще влязат допълнителни пари в бюджета и ще се насърчи конкуренцията в Европейския съюз между тръбния и втечнения природен газ.

Документите за въвеждането на таксата са изпратени в Европейската комисия. Денков допълни, че предстои европейски лидерски съвет, на който той ще разговаря с колегите си по тази тема.

Финансовият министър Асен Василев избра да коментира въпроса пред “Файненшъл таймс”. Пред изданието той казва, че целта не е газът да стане по-скъп за потребителите в Унгария и Сърбия, а за “Газпром” да е по-неизгодно да доставя през България. “Новата такса е напълно в съответствие с целите на ЕС за намаляване на зависимостта от руските изкопаеми горива. Тъй като повечето договори на “Газпром” се определят на мястото на доставка в дадена страна, таксата най-вероятно няма да окаже влияние върху цените на газа надолу по веригата. Това само

ще намали печалбите на

“Газпром”,

заявява министърът. Василев също казва, че българското правителство е уведомило Брюксел за промените. От “Файненшъл таймс” уточняват, че представител на ЕС е казал, че Европейската комисия разглежда въпроса.

И въпреки страстите, които се разгоряха покрай новата такса, се оказа, че тя все още не се начислява, въпреки че промените в закон, с които бе приета, са в сила от 13 октомври. Тогава бяха публикувани в “Държавен вестник” новите текстове в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. От енергийното министерство заявиха, че се чака инструкция от Министерството на финансите как да се начислява таксата.

През България по “Балкански поток” се транзитира руски газ за Сърбия, а оттам за Унгария и Австрия, а по българската мрежа се пренася и към Гърция и Северна Македония.

Ако се вземат предвид договорите с “Газпром”, става въпрос за 2,5 млрд. мегаватчаса на година, което в пари прави някъде около 2 млрд. лв. Таксата от 20 лв. е поне 4 пъти по-висока от тази, която взема “Булгартрансгаз” за пренос през мрежите си, коментират енергийни експерти.

Проблем пред планираните приходи обаче специалистите виждат това как се доказва, че газът, който влиза в българските тръби, е руски.

От Министерството на енергетиката казват, че вероятно това ще става с декларация за произход. Но от газовия сектор заявяват, че няма законово задължение такива документи да се предоставят.

И ако газът на “Газпром експорт”, който влиза у нас през “Турски поток” и през компресорната станция “Странджа 2”, трудно би се представил за неруски, то има сериозни опасения за идентификацията на синьото гориво, което минава през Странджа-Малкочлар, която някога беше входната точка към Турция на Трансбалканския газопровод. През нея се транзитира газ на турската “Боташ”, както и на други търговци.

Както премиерът Денков заяви, това е въпрос за технологията, а кога ще стане ясна тя, още не се знае.

Отвори нов фронт между президента

и премиера

В сряда Румен Радев първо се възмути, че имало тайни преговори за продажбата на “Лукойл Нефтохим”.

Управлението се прикрива зад красиви опорки. Зад тях виждаме тъмните идеи. В момента имаме скрито управление по сценарий на запис, казва президентът. Коментарът му бе по повод интервю на финансовия министър Асен Василев пред “Файненшъл таймс”. Пред изданието той казва, че правителството имало индикации, че “Лукойл” е започнал процедура по продажба на рафинерията в Бургас и дори имало вече проявен интерес от кандидат-купувачи.

След коментари за рафинерията президентът прехвърли огъня върху таксата за руския газ. Започналото примирение в обществото ни с некомпетентни и скандални решения дава все по-голяма увереност на управляващите, че могат да правят каквото си искат не само вътре, но и навън - да погазват европейски норми, сключени вече договори, да се бъркат в суверенни решения на други държави. Решението на управляващите води и до декапитализация на “Булгартрансгаз” и фалит, затова трябва да получим отговор чии всъщност интереси обслужват те, защото не са обществените, каза Радев.

Таксата, която ще се начислява, ще се дължи от вносителите и от компаниите, които транзитират газа, но ще я събира и дължи “Булгартрансгаз”. Затова е и версията на президента, че преносният оператор може и да фалира.

Премиерът Николай Денков категорично отрече такава възможност, но прикани да се коментира технологията след разговорите в Брюксел.

Вчера погледнах в конституцията какво е написано за задълженията на президента и какво би трябвало да символизира - обединител на нацията. Очевидно той има други приоритети. Винаги съм казвал, че институциите трябва да работят заедно, за съжаление, от другата страна не виждаме никакъв позитивен подход, коментира Денков атаката на президента.