Търгът за помещението с рекордна цена се провали, но трима кандидати са платили по 326 хил. лв. само за да участват в него

Няколко дни преди 9 ноември т.г. с писмо на Софийския градски съд е спрян търг за продажба на най-скъпия търговски имот засега в България, който трябваше да се състои на тази дата.

Впечатляващите 3 261 862 лв. бе началната цена, на която бе обявен за публична продан магазин на голяма търговска верига за модни мъжки облекла на булевард “Витоша” 39 в столицата. Площта му от 224 кв. м правеше

квадратния метър да излиза непостиганите досега на имотния пазар 14 500 лв.

Според участници на пазара кандидатите да купят въпросното рекордно скъпо помещение са били 7 на брой, като поне трима от тях очевидно са били сериозни, тъй като са внесли задатък, за да участват в търга, в размер на 10% от първоначално обявената цена, т.е. по 326 хиляди лева.

Става дума за три търговски фирми, които внасят модни облекла в страната, т.е. ако се беше състоял търгът, предназначението на помещението едва ли щеше да се промени. Но интересът е показателен за това, че търговските помещения особено в тази част на столицата са свръхскъпи. Търгът предполага, че цената, която и така изглеждаше невъзможно висока, съвсем нямаше да е първоначално обявената. Квадратният метър можеше спокойно да стигне и 20 хиляди лева примерно.

Миналата седмица излезе традиционното проучване Main Streets across the World на консултантската компания Cushman & Wakefield/Forton. И то потвърждава рекордното ниво на наемите по булевард “Витоша”, които

за последната година са се вдигнали с нови 4%,

стигайки средно 54 евро на квадратен метър.

За сравнение, през 2019 г., т.е. преди пандемията да промени глобално пазара, средният наем на булеварда беше 56 евро. Ако трендът се запази, тези нива ще бъдат надминати съвсем скоро.

Засега булевард “Витоша” се класира на 51-о място в класацията на най-скъпите търговски улици в Европа.

Конкретната причина за спиране на този търг е, че общинската фирма

“Софийски имоти” е оспорила продажбата

Върху този имот имаше редица тежести – 3 ипотеки и 3 възбрани, като самият търг бе обявен в рамките на изпълнително дело срещу собственика на помещението – “Артемида – БСИ” АД.

Това е едно от многото дружества, създадено преди двайсетина години с участие на общинската “Софийски имоти”. В този случай съдружник става частната “Бексим”, която влиза с апорт на хотел в село Стойките и магазин в София. “Софийски имоти” пък участват с магазини, сгради и дворни места в идеалния център на столицата. Впоследствие общинската фирма продава дела си на съдружника. В моловете средният наем продължава да е 30-32 евро на квадратен метър и не се е променял от времето преди пандемията. СНИМКА: “24 ЧАСА”

В моловете средният наем продължава да е 30-32 евро на квадратен метър и не се е променял от времето преди пандемията. СНИМКА: “24 ЧАСА”

Сравнението между сегашните цени, на които “Артемида БСИ” опитва да продаде тези помещения, и цените, на които навремето ги е купила, илюстрира

колко много са поскъпнали търговските помещения в България.

Тя например се е сдобила с магазин от 74 кв. метра на пл. “Славейков” 7 за 15 633 лв., когато дори данъчната оценка е била 25 355 лв., т.е. сделката е станала по 211 лв. за кв. метър на пъпа на София.

Друг имот, който същата фирма придобива срещу 221 лв. за кв. м, е избено помещение на бул. “Витоша” 16 от 47 кв. м, струващо тогава едва 10 400 лв. Това беше стойността горе-долу на една панелка, когато след 1989 г. жилфондовете почнаха да ги продават.

“Артемида - БСИ” преди няколко години се опита да продаде и друг свой магазин на бул. “Витоша” 52, който е 154 квадрата, но сделката също бе оспорена в съда от сегашното ръководство на “Софийски имоти” и така и не се състоя.

Независимо от постигнатите или непостигнати цени на тези сделки продажби на търговски помещения особено в централните части на градовете

се сключват изключително рядко

Причината е, че от тяхната експлоатация се печели достатъчно добре. Например доходността от отдаването на един магазин в момента според консултантската компания Colliers International е 7,79% годишно. За сравнение, дори собствениците на складове, които все не достигат, не могат да докарат повече от 6% годишна доходност. Горе-долу толкова е и доходността от даване под наем на производствени помещения, което обаче се случва много по-рядко. А от жилищата, дори от най-луксозните, се печели далеч по-малко – около 5 и много рядко 5,5 на сто.