• Износът ще започне да нараства, но в сравнение с ниската база на 2023-а
  • Ръстът на БВП ще е умерен - 2%

Ръстът на заплатите в България през 2024 г. ще се забави в сравнение с предходната година, но отново ще бъде по-висок от инфлацията. Това прогнозира в годишния си доклад за страната ни Allianz Trade.

Средният ръст на доходите ще е 9%, докато средногодишната инфлация - 4%, гласи прогнозата. Съотношението беше почти същото и през 2023 г.

Според данните на НСИ, които са налични до септември 2023 г., средната заплата тогава е била 2072 лв., докато година по-рано – 1787 лв. Разликата е 15%, докато за същия период инфлацията е била 6,3%.

Анализаторите на Allianz хващат друга тенденция, която според тях ще се развие и задълбочи през 2024 г. Потребителските разходи на българина, които доскоро бяха един от двигателите за развитие на икономиката, ще отстъпят това място на публичните разходи. Очаква се

потреблението да има малък ръст тази година - едва 2%,

докато през миналата и по-миналата година той беше последователно 3,7 и 5,5%. Домакинствата ще бъдат по-консервативни в харченето, от една страна, заради по-малкото увеличение на заплатите и от друга - заради очакваното нарастване на лихви и по-неблагоприятните условия за кредити.

Като основен двигател за икономически растеж у нас през 2024 г. в годишния доклад на Allianz се очертават публичните разходи, при които се очаква ръст от 4% след свиването им с 1% през миналата година.

Инвестиционната активност също ще се възстанови през следващите две години, движена от парите, които ще харчи държавата, включително от проекти, финансирани от Nеxt Generation EU, от плана за възстановяване и устойчивост и оперативните програми, пише в доклада.

Анализаторите на Allianz очакват

българският износ да се възстанови бавно и постепенно

успоредно с раздвижването на експортните пазари, които обаче в момента са в застой заради състоянието на икономиките на нашите основни партньори в ЕС.

Предвиждането за 2024 г. е за ръст от 4,2% на износа, но той се получава по-скоро заради ниската база през миналата година. От втората половина на 2023 г. износът започна да пада, като свиването му за цялата година е в рамките на 2,5%. Вносът ще се възстановява по-убедително.

На базата на всичко това прогнозата на Allianz e за умерен растеж на българската икономика с около 2% за 2024 г. и 2,5% за 2025 г. Последната прогноза на БНБ за родната икономика е

да нарасне с 2,7% през 2024 година

и да стигне до 3,6% през 2025 г. Последната прогноза на Международния валутен фонд за България е още по-оптимистична - 3,2% още през 2024 г.

Наличието на валутен борд и традиционно предпазливата финансова политика на България осигуряват устойчивост .Валутният борд обаче до голяма степен неутрализира паричната политика, като ограничава използването ѝ за противодействие на ценовиянатиск от 2021 г. насам. За това очакваме валутната стабилност да се запази, но ценовата стабилност няма да бъде напълно възстановена преди 2025 г., обяснява Манфред Щамер, главен анализатор на Allianz.

Прогнозата му за приемането на България в еврозоната е, че е възможно това да се случи най-рано през 2025 г. Такава е всъщност и политическата заявка, но засега

страната не отговаря на един от най-важните критерии

- годишната инфлация да бъде максимум с 1,5 процентни пункта по-висока от средната на трите държави от еврозоната с най-добри показатели. В момента това са Белгия, Кипър и Люксембург с 1,8%. Последните данни за инфлацията у нас през декември 2023 г. гласят, че тя е била 4,7%. Освен това прегледът, който ЕЦБ ще прави през юни, събира данни за година назад, а съвсем доскоро годишната у нас се движеше между 7 и 8%.

Бизнес средата в България е оценена в доклада на Allianz като “адекватна с някои неотстранени слабости”. Сред основните предизвикателства пред българската икономика експертите

за поредна година посочват нерешените проблеми с корупцията

и ефективността на съдебната система, нестабилността на правителството и общественото недоволство от стандарта на живот. Те обръщат внимание и на уязвимостта от външноикономически сътресения заради голямата експортна зависимост на България.